Най-красивата мечта на романтика Вагнер, изтъкана и пропита от любов..

0
811

„Тристан и Изолда“ за пръв път у нас

„Никога в моя живот не съм бил истински благословен от любовта. Трябва да въздигна паметник на тази най-красива от всички мои мечти, от начало до край пропита с любов. Чух вътре в себе си темата на Тристан и Изолда – най-проста, но най-пълнокръвна музикална идея“, пише Вагнер.


С тази си творба, Маестрото дeфинира своята философия в достигането на върховен импулс и смисъл на живота, с прозрението, че само чрез любовта и единствено в любовта човек може да открие себе си…. Сложната философия на поетичния шедьовър на Рихард Вагнер потърсих да реализирам с напълно разбираем, емоционален, динамичен и силно изразителен музикално-театрален език“ – четем в бележките на режисьора Пламен Карталов
„Музиката на една опера, както я представя партитурата, има напълно независимо, особено, сякаш абстрактно съществуване само за себе си, на което са чужди събитията и лицата в операта и което следва собствените си, неизменни правила. Ето защо и без текста тя постига пълно въздействие. Но тъй като е композирана с оглед на драмата, тази музика е сякаш нейната душа, изразявайки чрез връзката си със събитията, лицата и думите вътрешното им значение и почиващата върху него крайна и тайна тяхна необходимост. Насладата, изпитвана от слушателя, се дължи всъщност на смътното чувство за всичко това, разбира се, ако той не е само зяпач.“  (Артур Шопенхауер, „Светът като воля и представа”, том 2)
Влюбеният Вагнер е увлечен от сюжета на старинната легенда за любовта, която побеждава смъртта, легендата за Тристан и Изолда. Създава творба не за любовта, а за мъките на любовта, прославя не живота, а смъртта. Това е величествена поема на любовта, в която властва екстаза на любовта – копнеж, очакване, болка и отчаяние, жажда за смърт. Истинско море от страсти, разкриващо болезненото състояние на влюбения Вагнер, разкъсван от любовна мъка. Причината – любовта му към красивата спъруга на неговия покровител и приятел Ото Везендонк, поетесата Матилде Везендонк Сътворява своята съкровена поема на любовта, която светът възприема като „най-високия връх в изкуството след Бетовен.“
„Тристан и Изолда” се поставя сега за първи път на родна сцена. Може да се каже, че оперите на Вагнер са рядък гост на нашите сцени. Причините са много. На първо място – българската публика, която предпочита главно италианските автори и преди всичко Верди, Росини, Доницети и Пучини. На второ място – певците ни, подготвени главно за италианския и руския репертоар. Така че не е изненадващо, че до Втората световна война у нас са реализирани само: „Летящият холандец”, „Танхойзер”, „Лоенгрин” и „Рейнско злато”.
„Тристан и Изолда“ се ражда на сцената на Софийската опера след изключителното изпитание, първата среща на българската публика с гигантската тетралогия „Пръстенът на нибелунга“. Завладяващо приключение, започнало в 2010 година, когато се роди българския Байройт, единствен за сега на Балканите.
Пет последователни години публиката изкачва стъпалата на оперния ни храм в голямото пътуване с Рихард Вагнер, властелина на романтизма. Събитие, предизвикало интереса и на чуждата публика, привлякло приятели и страстни почитатели на композитора от вагнеровите общества в цял свят. Сега очакваме голямото любовно изживяване, „Тристан и Изолда“. И този път създателя на вагнеровите традиции у нас, Пламен Карталов залага на българските оперни артисти, издържали изпитанието на „Пръстена“. И то не само с един състав, а с три.
Галина Минчева (по материали на PR отдела)

 

Коментари

comments