ПАРАДИГМАТА – КРАЯТ НА ЕУФОРИЯТА

0
1281
Concept on the theme of racism. Stop racism. The image of protesting people, equality. protest. Vector stock illustration. Flat style. Seamless pattern.

Изчерпа ли се еуфорията на прехода? Става все по-ясно, че новият век влиза  в силата си и сменя парадигмата или парадигмите. Разочарованието от прехода само ускорява осъзнаването за необратимото. Сменят се поколенията, сменя се паметта, сменят се очакванията. Разочарованието е всеобщо и то е новата „парадигма“. Очакванията, че след падането на желязната завеса победителите ще получат нови пазари, нова евтина работна ръка срещу износа на свобода и демокрация, не се оправдаха във вида, в който го виждаха от двете страни. На изток очакванията са все още повече от резултатите. На Запад разбират, че цената е по-висока от разчетите, а идеите на глобалният свят носят повече рискове, отколкото удобства и стабилност. Държавите губят, но транснационалните компании получиха всичко: достъп до нови пазари, влияние върху държавите и световната икономика, свои правила. Богатите станаха по-богати, а бедните по-бедни. Тава е равносметката или  онова, което високопарно наричат парадигмата на глобализацията и неолиберализма. По-малко държава, повече печалба – слоганът на либералната „парадигма“  започва да отстъпва пред парадигмите на националните интереси, разбирани отново субективно – по-големият бие по-малкия, но пазят тайната да не излиза от семейната общност. Изглежда че и демокрацията си има своя „тъмен ъгъл“ – битият си е бит, останалите мълчат. В балканският вариант има и добавена реалност – останалото го знаете.

Пандемията Ковид-19 показа колко уязвим е светът и колко необмислено е да се отказваме от държавата и националните си интереси. Не, това не е национализъм, който също мина като гореща вълна през Европа. Това е реанимиране на държавата като отговорност в управлението. И като регулатор на монополизма, корупцията, тероризма, социалната несправедливост. Това не е социалистическата държава, но не е и дивият капитализъм. „Питомният“или „гражданският“, „добрият“, „рейнският“  капитализъм трябва да предложат новата „парадигма“ –  как да се измъкнем от либерализма без поражения.

Протестът срещу статуквото има различни форми. Случаят Тръмп само изглежда епизодичен. Той има голяма дълбочина, която продължава да разделя американското общество. Тръмп  изглеждаше комичен, но различен.  Затова беше харесван. Не беше минал през политическия make up. Бепе Грило с „Петте звезди“ в Италия, Володимир Зеленски със „Слуга на народа“ в Украйна, шоуто на Станислав Трифонов в България. Това е не само протест срещу статуквото, липсата на реформи, политическата  скука, но и заявка за друг вид промяна. Протест срещу системата и олигархията и настояване за радикална промяна. Това е като игра на шах, която  недоволните събарят фигурите. Какво ще стане, кой как ще нареди фигурите, няма значение. Ние не искаме тази игра, в която победителите са едни и същи, казват протестиращите, без да са решили кого или какво искат. Това е проблемът. Еуфорията и надеждите свършват. Няма какво да ги замени. Или ще дойде нова еуфория, или ще дойде още по-голямо разочарование. Разочарованието от месиите е  една от новите „парадигми“. Системните партии ще губят все повече, ако играят по правилата на системата. Несистемните партии ще имат шанс само ако не влязат в Системата. Системата обаче не е Държавата, а задкулисието, което я обслужва и обсебва. Необходима е промяна, която да раздели Системата от Държавата. Това е всъщност заявката за бъдещето. Който успее, ще държи ключа. Кодът, който трябва да бъде разчетен. Или пак стигнахме до Парадигмата* – терминът с който философите обичат да обясняват необяснимото.

––––––––

*Парадигма е модел  на мислене, от гръцкото παράδειγμα (paradeigma), което изначава модел или пример, стил на програмиране, как трябва да бъдат формулирани решенията на проблемите в един програмен език, гледна точка за изпълнение на програмата.

*Парадигмата е също правило, възприето за истина, за което се смята, че то никога няма да се промени. Тя е предположение, на базата на което гледаме на света и въз основа на което вземаме  решения – нещо, което е прието за даденост.

*Често е даван следният пример: През 1968 възниква остър търговски спор на световния пазар на часовници. Той е дали да се промени парадигмата за часовниците. Швейцарците произвеждали часовници от 1900 година и по това време държа над две трети  от световния пазар на механични часовници. Тяхно изобретение е и стрелката за секундите. Само за десетина години продажбите на швейцарските часовници пада до една десета от пазара. Какво се е случило? Тенденциите обърнали електронните часовници. Швейцарците държали на парадигмата, че часовниците трябва да бъдат механични. И въпреки че швейцарец изобретил кварцовия часовник, интерес към него проявила само японската фирма „Сейко“, която започнала да произвежда по-евтини и по-точни часовници от механичните. Така Швейцария загубила доминиращата си роля на пазара  заради отказа  да промени парадигмата какви трябва да бъдат  часовниците. Това е иронията на „парадигмите“…В превод на български се казва – малко, но навреме.

 

Коментари

comments