Заради европейските директиви Ирландия сменя органите за медийна регулация. Къде е България?

0
406

На 13 април 2021 г. Съвместният комитет по медии, туризъм, изкуства, култура и спорт в Ирландския парламент и региона на говорещите ирландски език Gaeltacht започна работа по придвижване на Законопроекта за безопасносто и регулиране на медиите от 2020 г. („Общата схема“) (The Online Safety and Media Regulation Bill 2020 (the “General Scheme”).

Когато бъде приет, законопроектът ще транспонира в ирландското законодателство новия вариант на Директивата  за аудио-визуалните медийни услуги на ЕС (AVMS 2018)(ДАВМУ).

Първият проект на Общата схема, който предвижда значителни промени в регулирането на медийната система, беше публикуван през януари 2020 г., за което Обаче.бг вече информира  своята аудитория.

Отново искаме да припомним основните моменти на тези трансформации, продиктувани от въвеждането на новите правила на ЕК в националното законодателство, което не се постига само с механично инкорпориране на промените в съществувщите закони, а с добре обмислени законодателни инициативи.

Окончателната Обща схема и насоките за транспониране на директивата за аудиовизуалните медийни услуги в държавите членки на Европейската комисия предоставят допълнителни подробности относно следните ключови институционни аспекти на новия режим в Ирландия:

Нова Комисия за медиите ще замести Ирландския орган за излъчване („BAI“).

Съществуващият орган ще бъде разпуснат и заменен от комисия от няколко члена, натоварена с комплексно регулирането на аудиовизуалния сектор, която отговаря на новите реалности и необходимите компетентности за да тоговори на тези реалности. Комисията по медиите ще включва специално и комисар по безопасността в Интернет, със специфична отговорност за регулиране на съдържанието в платформите на социалните медии, които като платформи за споделяне попадат в обхвата на регулиране на органа по медии. Комисията по медиите ще има следните основни правомощия, свързани както с класическите, така и с новите медии:

Разработване на медийни кодекси: подготовка и преразглеждане на медийните  кодекси, уреждащи стандартите и практиките, които трябва да се спазват от доставчиците на медийни услуги (т.е. линейни и услуги относно видео при поискване като например RTÉ Player и Netflix).

Разследване и налагане на санкции  за нарушения на новите законови изисквания или на кодексите/правилата, издадени въз основа на закона, включително правомощието да се преследват нарушения по кратка обобщена процедура бързо производство и да се налагат административни глоби.

Налагане на такса на регулираните доставчици на услуги.

Тези правомощия обаче могат да бъдат развити в детайли, за да обхванат: определяне на платформите за видеосподеляне като „съответни онлайн услуги“ по насоките на Европейската комисия,  регистриране на услугите по заявка, специално големите услуги, а не  „физически или юридически лица, които оперират в  малки мащаби“ и които са „потенциално хиляди, установени в Ирландия“ (Комисията по медиите ще публикува насоки за процеса на регистрация), налагане на административни финансови санкции в размер до 20 милиона евро или 10% от съответния оборот през предходната финансова година, според това коя от двете цифри е по-висока,  осигуряване на поне 30% дял от европейските произведения в техните каталози и осигуряване на видно място за тези произведения, като това задължение обаче не се прилага за услуги с нисък оборот или ограничена аудитория.Съгласно съществуващия режим, държавите – членки могат да изискват от доставчиците на медийни услуги да правят финансови вноски за производството на европейски произведения, а чл. 13 от новата директива  предвижда, че държавите – членки могат допълнително да изискват финансово участие от доставчици, които не са под тяхна юрисдикция, но „насочват аудитории на тяхна територия“.

Изброяваме подробностите на най-важните правомощия, за да може читателите да се убедят какъв огромен обем от нова по характер дейност се възлага на медийния, а не вече на аудиовизуалния регулатор. Тези правомощия важат  за всеки  национален медиен орган в ЕС и ако Ирландия, която, както и България, бе заплашена от наказателна процедура , защото не е успяла да въведе  изискванията на директивата навреме Ирландия обаче компенсира изоставането и напредва бързо за приемане на ново,  модерно медийно законодателство. Оправомощените органи в  Ирландия са наясно какво трябва да се прави.  Държавата трябва не само да се държи отговорно към общата политика в ЕС, за да може националната система за регулиране да изглежда добре на фона на другите държави членки, но и за да е ефективна и ориентирана към бъдещето.

Директивите на ЕС не са декоративни актове за демонстриране на бюрократична сила, а живи инструменти, които преследват определени резултати от полза за всички граждани на европейските страни – единен медиен пазар,  конкурентноспособност, иновации.

Сравнението в този смисъл с България не е окуражително – тук не само инкорпорирането на промените безнадеждно закъсня, но беше направено бързо и без задълбочена законодателна преценка. В Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) на практика бяха включени преведените разпоредби на директивата и на насоките на ЕК, без да се търси смисълът им и систематичната връзка със заварените норми. Медийното законодателство у нас трябва да бъде радикално модернизирано, а това се отнася и до органа, който отговаря за неговото прилагане. Новите правомощия, съобразно Директивата за  аудиовизуални медийни услуги, са толкова много и толкова сложни, че изискват и нов орган с нов капацитет, знания и визия. В новосформирания парламент новите  партии, които имат свои представители,  веднага гласовито заявиха, че ще се занимаят с медиите и с гаранциите за тяхната свобода, както и че ще подменят състава на заварените органи в различни сфери. Депутатите обаче не заявиха убедителна готовност за рационална промяна на тези органи, на обхвата на тяхната компетентност, за да могат да се справят със сложния обем задачи в дадена динамична ситуация на цифрово обновление. Най-лесно е да освободим човешкия състав и да го заменим с друг, но на практика печалните резултати ще са отново налице без обмислена промяна на структурата и функциите.

В Ирландия законопроектът е приоритетен заради необходимостта да се регулират  големите оператори със седалище в Европа и в Ирландия. Поради тази причина ще бъде поставен  акцент върху напредъка на законодателството, както и  върху правилниците, правилата, медийните кодекси и онлайн кодексите за безопасност, които ще бъдат издадени от Комисията по медиите, която ще определя  регулативния статус и задължения от тези на доставчиците. Тази приоритетност е валидна за всички европейски държгави. В България нещата не се схващат така, да не говорим, че един фундаментален пакет за регулиране на цифровите услуги и пазари –предложенията за DSA/DMA (Пакетът за цифровите услуги и онлайн рекламата)  на  ЕК , който ще уреди по съвсем нов начин икономиката и различните сектори и ще трябва да се синхронизира и със закона за медиите четири месеца след обявяването му и след проведеното първоначално обществено допитване все още остава неизвестен за българските регулатори и за публиката.

Бисера ЗАНКОВА, юрист, медиен експерт

Коментари

comments