БИТКАТА ЗА КИБЕРПРОСТРАНСТВОТО И ИНТЕРНЕТ

0
615

Съперничеството между информационните гиганти и социалните мрежи прилича на битката между Давид и Голиат, но прогнозата кой ще победи става все по-трудна за предсказване. Крадат ли социалните мрежи от информационните медийни мрежи, чия собственост става придобитата информация? Трофеят се пада на победителите, но войната едва започва…Дори в страни като Франция и Австралия възникват тревоги за бизнеса и националната сигурност под обсебващата прегръдка на социалните мрежи. Интернет и соцалните мрежи размиха не само границите между държавите, но и границите в ценностите, бизнеса, личната и глобалната сигурност.

За да потуши зачестилите конфликти с националните законодателства, Фейсбук създаде даже надзорен съвет от 20 души – политици, журналисти, обществени фигури от 18 страни. Този съвет ще трябва да реши и безпрецедентния казус със спрения достъп на американския президент Доналд Тръмп до Фейсбук и Инстраграм, след като и Туитър използва същата мярка.

Цифровото законодателство напредва бавно, проблемите се увеличават,  отговорите закъсняват. Различните международни организации се опитват със свои сили да решат проблеми, които националните законодателства не успяват. В ООН остро бе поставен въпросът за киберсигурността, Световната търговска организация поставя въпроса за проблемите с цифровата търговия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), обединяваща 36 държави, вижда за наложитeлно да бъде въведен цифров данък, ЮНЕСКО е разтревожена от етичните проблеми и защитата на интелектулната собственост, които създава изкуственият интелект. Комитетът по човешките права на ООН пък смята за належащ въпросът за цифровите свободи – докъде може да стигне намесата в личното пространство и как тя може да застраши гражданските свободи и личната сигурност.

В същото време хакерските атаки достигнаха такива мащаби, че някои експерти по сигурността предлагат да се подпише междунароодна конвенция за атаките срещу критична инфраструктура и дори изпреварващо споразумение за забрана на войните между роботи.

Експерти по сигурността смятат, че кибератаките засягат международното право и се нуждаят от отделен регламент. Европейски анализатори смятат, че при някои кибератаки, разбирани основно от Русия и Китай, дори възникват ситуации за тълкуване на чл. 5 от трансатлантическия договор САЩ – НАТО, при който атака срещу една от страните изисква колективен отговор. Кибератака срещу критична инфраструктура може да се разглежда като заплаха за употреба на сила и да се задейства член 2.4 от Устава на ООН, който пък е свързан с чл. 51 за възникване на небходимост от самоотбрана. По-умерените експерти обаче предупреждават, че  има голяма разлика между кибератака и кибершпионаж. При кибершионаж може савмо да се извличат данни и хакерът да остане дори незабелязан или неидентифициран. Кибератаката е вид агресия, която може да застрашава обществени комуникации, обекти на сигурноста, граждански обекти с критична инфраструктура, като манипулира техни данни, променя и блокира работата им. Като опасен пример се дава кибератаката срещу американската компания Solarwinds, която разработва продукти за програмно обезпечение и защита. Разследването не доведе до конкретен резултат, като първоначално бяха набедени руски хакери, а сега се говори за китайска следа. Подобно кибернападение  може да се разглежда дори като военно действие, защото от програмното обезпечаване на Solarwinds зависят половината държавни ведомства в САЩ, твърят експерти, като Евгений  Видман, бивш юрисконсулт в Съвета за сигурност на Белия дом. Кибератаката може да доведе до ескалация, верижна реакция и загуба на контрол, а именно при подобно нападение срещу Америка може да се приложи чл. 5 от Устава на НАТО, който гласи че нападение срещу една от страните се разглежда като нападение срещу всички. А НАТО обяви киберпространствот като четвърта среда за провеждане на операции, след сушата, морето и въздуха. Чл. 51 от Устава на ООН също може да бъде приложен, като право на самоотбрана, макар че няма единно мнение дали самоотбраната може да включва ответен удар. Той може да бъде симетричен или „асиметричен“. Например преди две години Израел атакува от въздуха сграда в ивицата Газа, откъдето бе проведена кибератака срещу страната. През 2018 г. за три дни бе блокирана Агенцията за интернет изследвания в Санкт-Петербург, смятана за фабрика за тролове и обвинявана в намеса в президентските избори в САЩ. Смята се, че атаката срещу Solarwinds е руският отговор на американския удар, но потвърждение на тази хипотеза няма.

След прецененото за унизително отношение на руския външен министър Сергей Лавров към върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел по време на визитата му в Москва, Брюксел представи на американския президент Джо Байдън план за възстановяване на трансатлантическото сътрудничество, в който внимание се отделя и на защитата на общото киберпространство. В декларацията от 7 декември 2020 г. се предлага създаването на коалиция от държави-съмишленици. Анализатори свързват тази идея с предложението на Джаред Коен от Атлантическия съвет от октомври 2020 г. за създаване към клуба на най-развитите държави  G-7 на още едно обединение Т-12 – на технологично най-развитите държави, към което да бъдат привлечени Израел, Австралия, Финландия, Швеция, Южна Корея. Един от бившите президенти на Естония даже предложи учредяването на киберНАТО.

На срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество държавните лидери на Русия и Китай Владимир Путин и Си Цзянпин демонстрираха близки позиции по въпроса за проблемите в киберпространството, а в Московската декларация от ноември 2020 г. отделен параграф разглежда въпроса за „новия тип международни отношения“. Руският президент нееднократно заяви, че международната сигурност включва и въпроса за новата информационна среда, както и заплахите от глобално доминиране на социалните мрежи, повечето от които са под американски контрол. Той дори постави въпроса за създаване на национална руска мрежа от типа на Интернет. Сближаването между Русия и Китай даже кара някои анализатори да развиват теорията за задаващо се ново блоково противопоставяне в киберпространството между трансазиатското и трансатлантическото партньорство.

Темата за доверието и недоверието в Интернет и социалните мрежи става все по-актуална, защото засяга политиката, обществените отношения, бизнеса, ценностната система. Глобалните мрежи могат да провокират  масови психози, да променят обществени нагласи, да манипулират информацията, да организират протести и масови прояви. Като изтриват границите между въображаемото и действителността, от средство за комуникация те може да се трансформират и превръщат в оръжие за въздействие. Виртуалното въздействие може да се окаже по-ефективно средство от новите въоръжения. Затова някои от държавите се опитват да въвеждат свои правила за контрол и регулация на дейността на цифровите гиганти на тяхна територия, други искат те да има национални представителства в страните, трети забраняват дейността им, а страни като  Франция и Австралия например, изискват от Гугъл и Фейсбук  да плащат за определен вид съдържание (напр. новини, медийно съдържание), което се качва в мрежите. От далекобойността  и позиционирането на новите цифрови оръжия за масово въздействие ще зависи дали киберпространството ще излъчва послания за мир или война. На всичкото отгоре зад съперничеството между  умовете започв да прозира бъдеща война между киберроботите.

Коментари

comments