ИЗЧЕЗВАМЕ БАВНО?

0
1022

Неусетно почти. Германският вестник „Ди Велт“ публикува катастрофална прогноза за демографското бъдеще на България.

Според „Ди Велт“, който се позовава на прогноза на ООН, след 60 години България ще остане с наполовина от населението си в сравнение с 1990 г. Застаряващо население, без лекари, медицински сестри и болногледачи, през 2080 г. населението на България, което ще се е стопило до 4.8 млн. души, бавно ще гасне. Статията е озаглавена още по-драматично : „Послeдният да загаси лампата“.

България обаче не е сама в тази мрачна прогноза. Компания й правят в доклада на ООН още пет държави от ЕС – Латвия, Литва, Естония, Румъния и Хърватия. На фона на България, най-зле изглежда Румъния, която губи жители по-бързо и вече страда от дефицит на медицински персонал. Шестте държави вече за загубили 20 % от населението си от началото на демократичните промени, обобщава „Ди Велт“.

Основният проблем за тези страни са емиграцията заради  бедността, ниското жизнено равнище, които карат цели групи от населението да търсят препитание и по-добро заплащане в по-развитите страни от Европейския съюз. Според „Ди Велт“, причина за затихващите жизнени сили на България и Румъния е и липсата на имиграция.  От една страна, населението в тези страни не иска имигранти, а от друга страна, заради ниския жизнен стандарт, те не са привлекатело място за имигрантите.Най-голямо изтичане на работна ръка се забелязва в Румъния. От 23.5 млн. през 1990 г. населението сега е 19 млн.

Към тези проблеми се прибавя и ниската продължителност на живота. Според данни от 2018 г., средната продължителност на живота на българите е 75 години, а при румънците е 75.3 г., при средна продължителност на живота в ЕС 81 години. Подобна е ситуацията и в прибалтийските републики.

Полша, Чехия, Унгария, Словакия прилагат различни социални политики, разтръщат програми за връщане на младите хора, стимулират младите семейства, увеличават добавките за деца. Използват се и програми за насърчаване на патриотизма, емоционалната привързаност към родината и родните места. На най-голям успех в този подход се радва Унгария, където през миналата година даже са се върнали повече хора, отколкото са заминали. Това, за съжаление обаче, не променя особено тенденцията на демографски спад. В известен смисъл помогна и коронавирусът, който накара групи от населението в Източна Европа да се прибере временно по родните места. Под въпрос е обаче как правителствата ще се справят със задаващата се икономическа криза. Тя обхваща и по-развитите европейски страни. Вероятно  ще повлияе и политиката на Великобритания след излизането й от ЕС, тъй като големи групи българи и румънци временно или постоянно работят там.

Голяма беда е, че населението, което остава в държавите от Източна Европа, се смята за губещо спрямо работещите навън. Това подхранва популизъм, а усещането за хаос захранва авторитаризма.

Получава се затворен кръг – заради недостига на работна и квалифицирана работна ръка големите западни фирми не откриват свои представителства в Източна Европа. Същевременно ниското заплащане на труда продължава да поддържа в една посока емигрантските потоци. Обезлюдяват се села, малки градчета. Населението в тях също търси работа и по-добри условия в по-големите градове. Само малки групи социално слабо осигурени жители на Западна Европа търсят пенсионерско спокойствие в живописни кътчета на България и Източна Европа. Но те само подсилват демеграфската картина. Младите хора търсят образование навън защото след това по-лесно се реализират. Специалностите, които придобиват на Запад, не са силно търсени и заплатени в страните от Източна Европа. Липсват структурни политики, затова и ниските данъци в някои от страните не привличат нито хора, нито инвестиции. Явно Европа трябва да активизира регионални политики за Източна Европа.

Нещо подобно предлага германският външен министър социалдемократът Хайко Маас. Той настоява за  нова източна политика за България и Източна Европа, която да избави населението в тези страни от усещането че са втора категория европейци. Маас обаче подертава, че отпусканите евросредства трябва да бъдат обвързани с върховенството на закона. България и Румъния често са упреквани заради корупцията в тези страни. Назначаването на Лаура Кьовеши за генерален прокурор на ЕС е знаково събитие.

Едновременно с вижданията за реформи, френският  президент Еманюел Макрон предлага и промяна в отношението към Източна Европа. Лидерите на ЕС са разтревожени от евроскептицизма, който най-ярко демонстрира Орбан в Унгария. Подкрепя го Полша, докато другите страни от Вишеградската тройка – Чехия и Словакия, са по-умерени. Всички сме в една лодка и не бива да я клатим, напомня Макрон за нобходимостта от реформи и баланси в Евросъюза.

Тревога в Източна Европа предизвика и недоверието към институциите, към либералните ценности, които породиха промените. На всичкото  отгоре, българите са и сред най-големите песимисти. Изследване преди време показа, че трима от всеки четирима българи не вярват в честните и свободни избори, пада доверието към медиите, които се изкупуват от олигарси и използват за собствени цели. Отслабването на гражданскихе общества и страхът се превръщат в още един фактор на песимизма и тревогата за демократичните ценности.

Валери ТОДОРОВ

 

Коментари

comments