ТОМАС ХАРИС СЕ ЗАВРЪЩА, ТРЪПКИ ДА ТЕ ПОЛАЗЯТ…

0
163

За дългите зимни дни Издателство CoLibri отново ни предлага преживяване: какво по-хубаво оттова, да се сгушиш на топло и потънеш в мрачния свят на доброто крими четиво. Удоволствието е пред вас: Нов роман на Томас Харис, първият, 13 години след създаването на чудовището Ханибал! КАРИ МОРА. Какво ни очаква?
Ето какво ни подсказват издателите:

Според „Питсбърг Поуст Газет“ с романа си „Кари Мора” Томас Харис прави онова, в което е най-добър – отвежда на едно пътешествие, от което ви полазват мравки, а напрежението ви кара да си гризете ноктите… Бестселърът „Кари Мора“ (превод: Деян Кючуков) няма да ви остави да спите, нито да се храните, защото крещи да бъде погълнат наведнъж, заедно с кориците! Двайсет и пет милиона долара в злато на покоен наркобос лежат скрити под луксозна къща в Маями Бийч. Безжалостни престъпници са по дирите на съкровището от години. Сред тях изпъква Ханс-Петер Шнайдер. Тласкан от нечовешки страсти, той си изкарва хляба, моделирайки плътските фантазии на други, по-богати мъже. Кари Мора, младата жена, която се грижи за къщата, е избягала от кървавите конфликти в собствената си страна и пребивава в Щатите с несигурен временен статут. Красива и белязана от войната, тя възбужда извратения апетит на Ханс-Петер. Но Кари има неподозирани умения, а способността й да спасява кожата си неведнъж е подлагана на изпитание.

Всевъзможни чудовища се спотайват в сенките между насилието и оцеляването. Надали друг автор през последния век е рисувал тези чудовища с по-стряскащи краски от Томас Харис. „Кари Мора“, неговият шести роман, представлява дългоочакваното завръщане на един брилянтен майстор.

 

Томас Харис е роден през 1940 в щата Тенеси, САЩ. Работи като журналист. Написва първия си роман през 1975, който веднага му донася световна слава.

Томас Харис е роден през 1940 в щата Тенеси, САЩ. Написва първия си роман през 1975, който веднага му донася световна слава. Харис има в творческата си биография 5 книги с главен герой незабравимото превъплъщение на злото – доктор Ханибал Лектър. И петте романа: „Черна неделя“, „Червения дракон“, „Мълчанието на агнетата“, „Ханибал“ и „Ханибал Лектър: Зараждането на злото“ са адаптирани в киното с огромен успех, а „Мълчанието на агнетата“, с Джоди Фостър и Антъни Хопкинс в ролята на психиатъра Ханибал – канибала, е награден с „Оскар“ за главна мъжка роля през 1991.

„Кари Мора“, шестият роман на Томас Харис, представлява дългоочакваното завръщане на един брилянтен майстор на съспенса!

Да навлезем малко в атмосферата:

ВТОРА ГЛАВА
Моторната лодка на Ханс-Петер Шнайдер се плъзгаше бавно покрай голямата къща на залива Бискейн, а водата се пенеше с бълбукане около черния й корпус. През бинокъла си Ханс-Петер наблюдаваше Кари Мора – двайсет и пет годишна, облечена по долнище на пижама и потник, изтегната на терасата под ранните утринни лъчи
− Мили Боже – промълви той.
Кучешките му зъби бяха въздълги и имаха сребристи коронки, които проблясваха, щом се усмихнеше. Беше висок на ръст, блед и напълно плешив. Нямаше дори ресници и клепачите му докосваха стъклата на окуляра, оставяйки мазни петна. Той извади кърпичка и ги забърса.
− Това е тя – рече Феликс, агентът по недвижими имоти, който стоеше зад него на палубата. – Грижи се за къщата и я познава по-добре от всеки друг. Може да те разведе из нея. После аз ще я уволня, преди да е видяла неща, които не бива да вижда. Така ще си спестиш време.
− Да, време – отвърна Ханс-Петер. – Колко още трябва да чакам разрешителното за снимки?
− Сегашният наемател в момента заснема реклами. Неговото разрешително изтича след две седмици.
− Феликс, искам от теб да ми осигуриш ключ за тази къща – произнесе Ханс-Петер с немския си акцент. – Да ми го осигуриш още днес.− Ако влезеш вътре и стане беля, аз ще опера пешкира. Нали се сещаш, след като си използвал моя ключ… – Феликс се засмя, но смехът му увисна във въздуха.
– Добре, слушай. Ще отида да говоря с наемателя, ще го помоля да напусне. Но трябва да видиш мястото на дневна светлина, с още хора наоколо. Иначе вътре е доста страховито. Смених четири икономки, преди да попадна на тази. Тя единствена не се бои от него.
– Добре, говори с наемателя. Предложи му пари. До десет хиляди долара. Но ми дай ключа сега, иначе до пет минути ще станеш храна за акулите.
− Ако нараниш кучката, няма да ти бъде от полза. Тя спи в къщата. Длъжна е да го прави заради пожарната застраховка. През деня понякога работи на други места. Изчакай поне докато се махне.
– Само ще поогледам наоколо. Тя изобщо няма да разбере, че съм влизал.
Ханс-Петер продължи да изучава Кари през бинокъла. Тя се бе изправила на пръсти и пълнеше хранилка за птици. Щеше да е срамота нещо подобно да отиде на боклука. С интересни белези като нейните можеше да я продаде скъпо. От клуб „Акрото Грото“ в Нуакшот спокойно щяха да му дадат сто хиляди долара – 35  433  184 мавритански угии. При това с всичките й крайници и без татуировки. Ако трябваше да я тунингова, предвид времето и усилията, щеше да струва повече. Сто и петдесет хиляди долара. Жалки трохи. В тази къща го чакаха между двайсет и пет и трийсет милиона.
В клоните на червената плумерия отвън един дрозд запя песен, научена в тропическите гори на Колумбия и донесена на север, в Маями Бийч.
Кари Мора разпозна мелодията от местата на своето детство, намиращи на две хиляди и четиристотин километра оттук. Спря, заслуша се и подсвирна на дрозда, а той й отвърна. После влезе в къщата.
На борда на яхтата Ханс-Петер протегна ръка. Феликс положи ключа в дланта му, без да я докосва.
− Вратите са снабдени с аларми – каза, – но тази на верандата от южната страна е развалена. Чакаме да ни доставят резервни части. Имаш ли някакви шперцове? Моля те, преди да използваш ключа, надраскай за всеки случай патрона на бравата и подхвърли някой шперц отвън на стъпалата.
− Ще го направя заради теб, Феликс.
− Да знаеш, че идеята не ми харесва. И пак ти казвам, не закачай момичето. Без нея няма да се справиш.
Щом се озова при колата си, паркирана на пристанището, Феликс отвори багажника и извади предплатения телефон, скрит при крика и инструментите. Номерът, който набра, бе на школата по танци в Баранкиля, Колумбия.
− Не, сеньор – каза шепнешком, макар че се намираше на открито. – Забавих го с документите толкова, колкото можах. Той си има собствен адвокат за тези неща и ще ме разкрие. Много държи да наеме къщата, но това е всичко. Знае не повече от нас… Да, получих аванса. Благодаря, сеньор, няма да ви разочаровам.

 

 

 

Коментари

comments