ПИАНИСТЪТ

0
915

Ивайло Василев със самостоятелен рецитал в Москва

Ивайло Василев беше свирил няколко пъти в Москва, без да мога да го слушам на живо. И то не в какви да е зали. Слeд като печели през 2018 година «Златен Шчелкунчик» (категория пиано) на едноименния международен фестивал зали, за които мнозина мечтаят, се отварят за него.

За първи път го слушах с Моцарт (Концерт за пиано и оркестър N.9, KV 271, II и III части) в Голямата зала на Консерваторията през декември. Бях леко напрегната от самата мисъл, че 12-годишно момче ще свири с оркестър на сцената, на която някога е свирила Мария Юдина – първото име, което му хрумна от серията на великите. Напрежението отшумя още с първите тактове – препълнената с деца и родители зала утихна и младият пианист, отстранено-вглъбен, стана проводник на музиката, естествена и като че раждаща се в момента.

Ивайло обича Моцарт. Той е на върха на неговата композиторска пирамида, там е и Бетовен (Соната до минор, op. 10 N. 1 – I част), чудесна част от програмата на първия му солов концерт в чужбина, състоял се в Концертната зала на Иностранката на 29 февруари по покана на Посолството на България в РФ и Българския културен институт в Москва.

На въображаемата пирамида са Шостакович, Рахманинов, Бах – композитори, които Ивайло Василев обича-чудесно е изпълненението му на Концерта за пиано (Piano concerto N.1 in D minor, BWV 1052) в Държавната академична капелата на Санкт Петербург.

Ивайло не спира да говори за музика – в една от трите наши московски вечери не заспах, докто не чух Месата на Бах (Mass in B minor (Proms 2012), препоръчана ми от него след дълъг разговор за опери, любими инструменти – виоли, фаготи, английски рог, за какво ли не. Наложи ми се да си припомня любими композитори и произведения, да уточнявам какво предпочитам от барока, да преоткривам Яначек (Симфониета) и Росини (увертюрата към “Вилхелм Тел”), или, докато с часове се предвижвахме из двайсетмилинния град, да играем кой композитор от коя държава е, а в края на вечерта да науча, че чашите с вино издават звук в ми бемол, поне нашите издаваха този звук според Ивайло (неговото вино бе безалкохолно).

Майка му Ралица Василева е навсякъде с него. Макар да е от семейство, в което никой не се занимава с музика, Ивайло е сериозно подкрепен от близките си. Първоначално, желанието му за роял среща естествената съпротива на хора, които не виждат смисъл да купуват инструмента, когато не е ясно дали не е временно желанието на сина им да се занимава с музика. Съмненията отдавна са отшумели, макар че какво значи отдавна, когато става дума за 12-годишно момче.

Ивайло започва да свири на пет години, в първи клас се явява на първия си конкурс в България, печели го, а после продължава да участва в конкурси в различни страни и да получава награди (днес над двайсет), като някои са особено ценни, не само защото са от престижни конкурси, а и защото възрастовата категория на участниците понякога е много по-голяма от годините на Ивайло.

снимки: Ирина Ромак

Някъде наблизо е винаги майка му Ралица Василева. За трите дни, в които и аз бях плътно с тях си дадох сметка колко много са нещата, които една майка прави покрай сина си, поел пътя на концертиращ пианист. Копчетата на ръкавелите се откопчават трудно, папийонка не можеш да си сложиш сам, някак трябва да стигнеш до залата на поредния  конкурс, летището често не е в същия град, в който си долетял, а има доста години, докато получиш шофьорска книжка. И тогава майка ти става нещо повече от родител – своего рода личен агент.

Педагогът е другият човек редом до Ивайло. Всъщност, аз се запознах с Ивайло Василев по препоръка на педагога му – професор Борислава Танева. Тя ми подсказа, че той ще участва в новогодишен концерт в Голямата зала на Консерваторията през декември. Диалогът учител – ученик при тях е много точен и топъл. Преди московския си рецитал той се обади на проф. Борислава Танева, за да си кажат “тайните думички”. Нейни миниатюри (Игра с балони, Гатанка, Старият часовник, Клоуни) Ивайло изсвири с такова настроение, че залата моментално започна силно да ръкопляска. Ивайло Василев свири и Веселин Стоянов (Прелюд 9/8), и Панчо Владигеров (Хумореска) на бис.


снимки: Ирина Ромак

В деня на рецитала, Борислава Танева бе в Женева, а Ивайло Василев в Москва, предстои им тепърва да се срещнат в София… С педагога той обсъжда програмата си не само за концерти, а за изпитите, които тепърва идват. Ивайло завършва 6-ти клас на Музикалното училище “Любомир Пипков”. Там протичат репетиции, часовете му по солфеж, по история на музиката, а после настъпват часовете с рояла у дома и многото часове с партитурите на композиторите от голямата пирамида. Всичко това е скрито от очите на публиката, за нея остава великолепната лекота, като че дошла от другаде.

Коментари

comments