Сатиричният театър откри своя юбилеен 70 годишен сезон с политическо кабаре – подобаващ празничен спектакъл, блестяща демонстрация на възможностите на сатирата да изобличава фалша и лъжата и да казва истините, от които ни боли, но така, че да си умрем от смях.„Илюзията е единствената лъжа, която е истина.“
Това парадоксално правдиво заключение великолепните актьори на Сатирата защитиха интерпретирайки до болка познати примери от илюзорната ни действителност, разобличавайки обичайните фокусници на политическата сцена и манипулативните им методи.
Истинските магьосници обаче са именно актьорите на този театър, които с невероятните си умения да се превъплъщават, демистифицират и превръщат лъжата в истина за действителността, в която сме принудени да живеем.
Темите, които са подбрали за изобличителния си смях, са направо взети от днешния ни ден. Така че през сълзи се смяхме на познатия репертоар, които поредните политици ни поднасят за да ни убедят, че правят всичко възможно да работят уж в името на нашето благополучие, докато си осигуряват единствено своето благоденствие. Но през сълзи се смяхме и на самите себе си, които безропотно търпим изтъркания им репертоар.
Защо непрекъснато избираме да ни управляват алчни и некомпетентни хора, защо си затваряме очите за повсеместните примери на безогледни корупционни практики отстрана на безпардонни и самодоволни властници, защо преглъщаме нехуманното отношение във всички области на социалния ни живот, на какво се дължи толерантността ни към дебеловратата парвенющина на всякакъв сорт мошеници и измамници?
Защото ни харесва да ни мачкат, или защото искаме тайничко и ние да сме като тях?
И коя е причината за изчезването на моралните критерии – не ли в безпрецедентния срив на образованието, благодарение на което ивото ни на интелигентност като нация стига дъното? Случайно ли е, че функционалната грамотност на подрастващите сочи че в близко време изобщо ще престанем да разбираме какво ни се случва?( 58% от 15 годишните ученици са под базовото равнище по четени PISA 2025 ) А работата върви натам, че след някоя и друга година такива и ще ни управляват.
Кой има интерес и кой плаща за всичко това?
Не случайно натрапчиво като рефрен звучаха парадоксалните стихчета на гонените поети от времето на соца, познати под името Трендафил Акациев? ( изпълнявани Александър Григоров, Георги Спасов, Ивайло Калоянчев, Албена Михова)
„Невероятно, но факт,
мачка ближе контакт.“
– хайде, питайте изкуствения интелект, какво е искал да каже авторът!
Отговорът на сатириците е ясен и безкомпромисен. Може да не ви хареса. Но поне ще ви накара да се замислите. Докато не е отпаднала напълно способността за критично мислене.
Смел, ярък и щедър спектакъл, поставящ най-наболелите и неудобни въпроси. Като прибавим неистовата всеотдайност с която актьорите се раздават на сцената, великолепните текстове , музикатавеликолепния Бенд на театъра, песните изпълнявани фантастично от Явор Борисов, Константин Икономов, Светлозар Начев, Деница Даринова, Екатерина Георгиева, танците които изпълнявани от младите студенти на колеж „Любен Гройс“ ще бъдете свидетели шеметен спектакъл, пречистващ и вдъхновяващ.
Постановъчен екип:
автори: Калин Сърменов и Богдана Костуркова
режисьор Калин Сърменов
постановка Николай Младенов
сценична среда Теодора Лазарова
хореограф Татяна Янева
музикален ръководител Мартин Каров
С участието на:
АКТЬОРСКАТА ТРУПА И БЕНДА НА САТИРИЧЕН ТЕАТЪР „АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ“
СТУДЕНТИ от ТК „ЛБЕН ГРОЙС“, КЛАС КАЛИН СЪРМЕНОВ
Драматург на постановката Михаил Тазев
Помощник-режисьор Емилия Крайчева, Александра Иванова
фотограф Божидар Христов
