С КОГО СЕ СРЕЩАТ ИТАЛИАНСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

0
510

 

В навечерието сме на 10-и ноември, дата, с която, каквито и себесъмнения и ако щете, угризения да имаме към нея, бележим смяната на един режим и прохождането на демокрацията.Така или иначе,30 години са вече част от историята, която наричаме все още „преход“.

Тази история обаче, не е влязла още в учебниците. Напоследък излязоха две киниги: сборникът :“Преходът: 30 години по-късно“ на ик „Колибри“ и „Преходно време. Личности, идеи, събития“ II –и том на Димитър Луджев, в които участниците в тази промяна, наречена преход, разказват. Какво се е случвало, защо се е случвало, кои са двигателите, кои противниците на тази промяна, разказват за трудносите, за грешките, за действията и бездействията. Но ако влезем в едно училище, и попитаме какво знаят учениците за това време и тези хора, ще срещнем недоумение и мълчание. За учебниците по история времето е спряло.
По повод една снимка, която бе пусната във Фейсбук – какво виждат учениците, а и отиващите да гласуват в деня на избори в училищтния коридор: пано, изобразяващо веещо се знаме със сърп и чук и благодарни посрещачи на Червената армия, Таня Кольовска пожела да разкаже с кого се срещат и за какво, следователно разговарят италианските ученици. Коментарите оставяме на вас. Защото това, което виждат учениците, е част от истината. Другата част засега у нас е обречена на мълчание.

ТАНЯ КОЛЬОВСКА:
Ще разкажа за трима италианци, които през последните години са имали стотици срещи със студенти и ученици в Италия.

Първият е Алберто Сед.

На 2 ноември в Рим на 91 години почина преживелият Аушвиц Алберто Сед. Отведен е в лагера на 14 години, през 1943. Заедно с него са затворени двете му сестри и майка му. Оцелява само той. Петдесет години не може да каже нищо за това, което е видял в лагера на нацистите. После, заедно с военния журналист Роберто Рикарди, пише книгата „Бях само един номер“. И започват неговите срещи в цяла Италия. Не само с ученици и студенти, отива и в затворите, отзовава се навсякъде, където искат да го чуят. Разказите му са болка, жива рана, но сякаш най-чудовищен е този, в който обяснява защо никога не е могъл да прегърне едно бебе, дори собствените си деца: „Никога не успях да прегърна новородено, защото в Аушвиц национал-социалистите ни караха да ги подхвърляме във въздуха, а те стреляха по тях,  като в онази стрелба по панички“. Струва ми се, че най-точната и силна оценка на тези срещи-разговори дава един италиански журналист: „Ако на някой от хората, чули разказа на Алберто, му се наложи да избира, той никога няма да застане на страната на злото!“.

Вторият е Никола Гратери.

Италиански магистрат, който почти тридесет години живее под охрана. Последната заплаха за живота му бе отправена в средата на 2019 година, след успешния край на операция „Бурени“, довела до 35 ареста на мафиоти в Катандзаро. В един от прихванатите разговори на местен бос с друг мафиот, босът казва: „Ако тоя… продължава така, ще го застигне краят на Фалконе“. Никола Гратери е познат в България с книгата „Бялото злато“ (изд. Авлига), написана заедно с журналиста Антонио Никасо. Преди няколко години магистратът беше в странат ни, за да я представи. Остана само един ден. Попитах го защо бърза толкова и не може ли да присъства на другия ден на среща с читатели в Пловдив. „Не мога – по обяд кацам в Рим и отивам на среща в едно училище, учениците ме чакат“. „И за това ли намираш време?!“. Не можех да скрия учудването си. „Това е не по-малко важно от другата ми работа. Срещите, беседите с хората са възможност те наистина да разберат какво представляват мафиите. Общественото мнение е кислорода за тези организации, те съществуват, защото са между нас.“ Преди време Гратери, запознат с нашите дискусии и проблеми около съдебната реформа, ми каза: „Ще ви я направя безплатно!“. От тогава проверявам периодично – офертата е още валидна.

Третият е Роберто Савиано.

Журналист, писател, сценарист, който от 2006 година живее под охрана заради заплахите, отправени към него от Камората. Книгата му „Гомора“ става причина обществото да заговори интензивно за тази мафиотска организация, която винаги се е старала да бъде далеч от общественото внимание. През последните години Савиано участва в десетки срещи със студенти и ученици, изнася лекции не само в Италия, но и в САЩ.

Такива са хората, които разкриват пред италианските младежи лицето на злото, разказват за справедливостта и правосъдието.

Таня Кольовска

Коментари

comments