„ЧАКА МЕ СВЕТЪТ“  

0
201

Светът отдавна е посрещнал Никола Вапцаров. Доказват го преводите на неговата поезия и преданите му многобройни почитатели от различни кътчета на земното кълбо. На 7 декември 2019 г.,  къща музей „Никола Вапцаров“ към Националния литературен музей (ул. „Ангел Кънчев“ № 37 в столицата), почете 110-годишнината на поета с голямо литературно четене на различни езици.

Показана бе  изложба с изключително ценни и рядко показвани ръкописи, документи и снимки на поета и първи издания на книги, сред които любимият „Фауст“, който високообразованата майка Елена Вапцарова е четяла в началото на по-миналия век на децата си. От нея всъщност започва срещата на бъдещия поет с европейската класика. В отделна витрина ще бъдат показани Тетрадката с реферата „Морето“, Албумът на 26-ти випуск на Машинното морско училище със стихотворението „Марш“ на младия поет, документи от курсантските му години (1926 – 1932 г.), в които поетът тръгва към света чрез срещата си с Морето.

Сред най-интересните оригинални реликви от зрелия период на поета са „Сивата тетрадка“ (прототип на „Моторни песни“ с цикъла „Песни за една страна“ и с единствения запис на стихотворението „Испания“), Кафявата тетрадка с шедьовъра „История“, Червеният бележник с непубликуваната (и незавършена) творба „Не, сега не е за поезия“, писана по време на тримесечното му интерниране в Годеч през 1941 г., сп. „Летец“ с „Романтика“, удостоено с престижната награда за произведение „на въздухоплавателна тема“ през 1937 г., железничарското фенерче и легигитимацията на огняр от БДЖ, предсмъртната тетрадка „Сампа“ с оригиналите на „Прощално“ и „Предсмъртно“, Синята тетрадка с изрязани листове (проект за втора стихосбирка на Вапцаров).

Сродяването на поета с Морето и машините, романтичните му полети в Небето, тръпното преживяване на съдбата на Фернандес и Долорес в Испанската гражданска война, всеобхватният Свят във Вапцаровото поетическо въображение и човешка чувствителност, са представени и в 17 фототабла, разкриващи творчеството на българския Огняроинтелигент в европейски и световен хоризонт.

В двете експозиционни зали на „Високото пространство“ на музея е проследена хрониката на световното признание на Вапцаровата поезия – Почетната награда за мир от 1952 г., на която той е единственият български носител, уви, посмъртно; високите оценки на европейски, американски, английски, латиноамерикански, азиатски и африкански писатели – свидетелства за световното му признание; преводните му книги в над 40 страни на около 60 езика (софийският музей притежава най-богатата им колекция). До последните интерпретатции в навечерието на Вапцаровата 110-годишнина – на световноизвестния визуален артист Франсиско Босолети и на иранския универитетски преподавател, писател и преводач Фарид Гадами, които дойдоха в България това лято и ни дадоха „урок“ за модерен прочит на поезията му.

След откриването на изложбата със слово на главната уредничка Катя Зографова, вечерта продължи с поетично четене на Вапцаровата поезия на повече от 10 езика, сред които не само основните европейски, но и персийски, арменски, китайски.  възпитаниците на 32 СОУ в София, университетски преподаватели – преводачи.

специален гост бе контраадмирал Петър Странчевски, който прочете „Прощално“ на английски език.Стихотворението бе прочетено и от праплеменницата на поета.

 

Коментари

comments