ГЕОПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЧУВАЛ В СИРИЯ

0
487

 

Изтеглянето на САЩ от Сирия демонстрира новата политика на ограничена или поделената отговорност в регионалната сигурност. Вашингтон пренася тежестта в своята външна политика от глобалната сигурност към икономиката. Президентът Доналд Тръмп вижда военните агажименти към световната сигурност като лични договорки между страните и лидерите, което все по-силно започва да напомня сферите на влияние и  политическото и идеологическото разделение след края на Втората световна война. Старият международен ред вече е мумия. Вашингтон се изтегли от повечето споразумения, подписани в периодите на разведряване и все по-силно икономическият интерес доминира над геополитическите амбиции. След арабската пролет, възраждането на радикалния ислям и раздробяването на регионалните интереси, играта с ислямските режими вече не е така ефективна, както показа и битката с „Ислямска държава“. Всъщност повечето радикални ислямистки организации  се насочиха към енергийните коридори и зоните, богати на нефт, газ, суровини. Това силно засегна интересите на САЩ и  реакцията бе логична, макар и не винаги последователна. Оказа се обаче, че възгледите за света на Барак Обама и Доналд Тръмп се различават съществено. Ако Обама залагаше на коалициите и общите интереси на съюзниците, Тръмп вярва в песонализирането на силата, доминантата на икономическите интереси и националните каузи. Всъщност той в момента жертва част от геополитическите интереси и позиции в САЩ за да укрепи вътрешните ресурси в предстоящата предизборна борба за президентския пост. След като не му бе позволено да постигне лична договорка с руския президент Владимир Путин и с рисковите  режими в Северна Корея и Иран, Доналд Тръмп насочи енергията на разочарованието си към търговията и икономиката. Той избра митата, търговските войни и протекционизма като по-ефективна стратегия пред военната сила, базите и спецоперациите. Объркването в американските центрове на властта доведе и до объркване сред съюзниците и партньорите на Вашингтон. Стана ясно, че защитата там, където не са достатъчно защитени американските интереси, ще бъде платена или поделена. Политиката на „големия брат“ също отива в миналото.

Последната изненада беше поднесена в Сирия, където американското оттегляне предизвика светкавично военно нахлуване на Турция, която атакува кюрдите, досегашни съюзници на САЩ в борбата срещу „Ислямска държава“. Перспективата за пряк сблъсък между турските военни части и сирийската армия също светкавично бе подтисната от Русия, която отдавна пледира за пряк диалог между Анкара и Дамаск. Такъв диалог би  легитимирал окончателно оставането на президента Башар Асад на власт и би укрепил силно руските позиции в бъдещите преговори за съдбата на Сирия. Турският президент Реджеп Ердоган до неотдавна отричаше възможността за оставането на Асад на власт. Пряк диалог между Анкара и Дамаск легитимира и руското присъствие в Сирия, което е уредено с покана от сирийското правителство. Москва побърза да заяви, че военни операции могат да извършват само държави и сили с официален статут. Преговори биха дали такъв статут и на турската операция, която не се одобрява от САЩ и от повечето страни в Европейския съюз. Въпросът за териториалната цялост на Сирия също ще става за сметка на засилване на руското и турското влияние. Ако Башар Асад се съгласи, в зоните, освобождавани от кюрдските отряди, да се настанят сирийските бежанци в Турция, почти без бой Анкара ще постигне едновременно две големи цели – ще облекчи бремето с бежанците и ще се вклини в позициите на сирийските кюрди. Така Анкара ще може да продължи да изнудва Европейския съюз с бежанския проблем, като в същото време ще разширява зоните си на влияние. На срещата си в Сочи президентите на Турция и Русия изглеждаха доволни от сделката.

Ако интересът на Турция е съвсем очевиден, какъв е всъщност интересът на Русия в новото развитие на сирийската криза? Преминаването на кюрдската автономия и кюрдските сили под флага на сирийското правителството, гарантира сигурността на режима, протежиран от Кремъл. Това ще възпира евентуално турско настъпление по-нататък. Същевременно правителството в Сирия си връща достъпа до нефтените находища в зоните, населени с кюрди.

Съвместното патрулиране в зона на конфликт, в случая в Сирия, между Русия и държава от НАТО създава прецедент на фона на противопоставянето между Русия и евроатлантическите партньори. Освен това, Русия контролира въздушното пространство над Сирия, а Турция би била ограничена без въздушна подкрепа в следващи операции. Това ще ограничава турските апетити да навлизат по-навътре в Сирия и ще прегражда опитите за раздробяване на Сирия. Както впрочем възпира и от въздушна намеса от евентуални други сили в регона. Всъщност, трябва да се признае, че все пак с военната си намеса през 2015 г. и със сегашното си присъствие Русия предотврати мащабна операция на западните съюзници в Сирия, което, комибинирано с опитите на САЩ да прокарат военна операция срещу Иран, би могла да има катастрофални последици върху зоните на световните енергийни полета. В постигнатото от Русия само за четири години в Сирия има заложена друга логика. За разлика от САЩ, Русия не се опитва да прекрои картата в региона, а залага на играчите на масата. Това отбеляза неотдавна и в-к „Вашингтон пост“, който посочи, че докато Вашингтон залага все по-неубедително на санкциите и търговските войни, Москва използва старите си връзки и опита на дипломатите. Вестникът признава, че руската намеса е спряла разпада на държавата и е внесла стабилност, ориентирана към бизнеса.

САЩ не се изтеглят напълно от Сирия, тъй като контролират важни точки, свързани с добива на горива и енергийни коридори. Москва не само укрепва или по-точно възстановава позициите и влиянието си в региона. Координирането с Турция, Иран, а напоследък и със Саудитска Арабия, тя превръща посредническата си роля между Дамаск и Анкара в гарант за бъдещата политическа развръзка на конфликта. Казано в най-груб вид, в сегашната ситуация всеки получава своето. С изключение на кюрдите в Сирия, които са притиснати от всички страни и ще трябва да се примирят с новите условия и с огромното си разочарование заради приноса си в разгрома на „Ислямска държава“.

По този начин, обаче, всички геополитически проблеми, включително вековната борба между сунити и шиити, бяха напъхани в един чувал, който рано или късно ще се размърда. Старата мъдрост, че не бива всички яйца да стоят в една кошница, печално важи за Близкия Изток. Не е без значение и накъде ще бъде пренесена тя сега.

Валери ТОДОРОВ

Коментари

comments