ХУБАВА РИБА, или за какво става дума в този живот.

0
1125

от Майк Райлънс и Луис Дженкинс
Народен Театър „Иван Вазов“ премиера, режисьор Ивайло Христов

Да хванеш голямата риба, да уловиш златната рибка, са изразите, олицетворяващи, мечтаното щастие. Но какво става когато постигнеш това, за което уж си мечтал? Или го загубваш, или се оказва че не е това което си искал. Винаги е така. Затова:  “Когато човекът от ТОТО-то дойде у вас с един чек с няколко нули, кажете му: „Не, благодаря, не ми трябва. Вървете си в къщи“. Подсказва  героинята на Елена Телбис – Фло на смотаните старчоци, които някъде там в пустоща на ледовете, или в изпразващото се откъм житейски събития време на старостта, се опитват да уловят загубеното щасите. Или отговора на въпроса-За какво си живял?
Седят старчоците в празното, мятат въдици, разказват животите си, ловят в паметта си ценните мигове от своя живот, за да намерят смисъла..

А може и  щастието да е в чакането, във времето, когато премисляш и претегляш това, което вече ти се е случило. Защото смисълът, той не поддава на въдица, а се спотайва на дъното под водата. Там, където, „ако бръкнеш, можеш да извадиш с ръка сто години живот в една единствена шепа материализирани човешки мечти и надежди“ казва Фло.
Та пиесата е за малкото безценни  неща, които ни правят щастливи. Закътаните на дъното на душата. Като едно пролетно утро, например.( В образа на прекрасната Фло).

„От един цял живот помниш няколко казани думи и няколко запечатани образа, а всичко, което се губи, е някъде там в тъмното и се готви да ти скочи“  казва Ерик – Марин Янев.
Толкова  въздушен текст, за толкова философски неща.
Спектатълът, уж безсюжетен, а те държи непрекъснато в емоционално напрежение  именно защото бърка в дъното на душата. И с всяка от уловените истории подреждаш пъзела на собствения си живот, пресяваш  илюзиите, празните надежди и с много смях откриваш, че голямата риба е в малките уловени мигове, запомнени от сърцето.


Такава пиеса може да се поставя и играе само от актьори. Само от добри, много добри  актьори, с тяхната свръхизострена чувствителност  и опит, които могат  да вдъхнат образ и на неуловимото, неизказаното. Това, което е било и онова, което го няма…. Уж малки истории, а в тях-цели животи. Е, актьорите  Марин Янев, Стефан Мавродиев, Стоян Алексиев-играят целите животи.

Самият режисьор, актьорът Ивайло Христов, признава странната магия, която го е привлякла към тодзи текст, в кото на пръв поглед нищо не се случва, няма развитие на характери, няма видим конликт Няма драма.  Но има безкрайно поле за въображението и за възможностите на актьрите да го уловят и пресъдадат.
Ивайло Христов не си е спестил своя коментар. Той е кодиран в ролята на инспектора, изпълнена от младия актьор Пламен Димов, който с прекрасната си игра поставя абсурдистка рамка евентуалните ни напъни да задълбаем прекалено във философията като спонтанно ни разсмива.

Да не забравяме, че авторът, самият сър Марк Райлънс е актьор, за който тъжното и смешното вървят ръка за ръка. Смятан е за един от най-добрите актьори на своето поколение и един от най-добрите шекспирови актьори на нашето време. Той, заедно с писателя и поета Луис Дженкинс , пишат „Хубава риба“, в която има автобиографични елеметни от пребиваването му в щата Минесота. Успехът на тази тъжно-смешна комедия, след премиерата 2016 в Ню Йорк продължава и на лондонска сцена. И в двете постановки Райлънс играе ролята на Рон. В нашия случай- Стефан Мавродиев. Който казва:
„Съществува само онова празно пространство, което обичаш и къташ в душата си-там, къдетое било сърцето ти.“
Гледайте тази постановка . Задължително. Защото репликата на Уейн,- Соян Алексиев, е вярна за повечето от нас:

„Повечето от нас въобще не знаят за какво става дума в този живот“

Музика: Кирил Дончев
Костюми: Марина Янева
Сценография: Марина Каланова
Превод: Златна Костова

Коментари

comments