ЕВОХЕ, СЪРДИТИ КОПЕЛЕТА! Чака ви книга, която наистина ще ви разсмее

0
1518

(Евохе- древен поздрав, свързан с Дионисийвите мистерии, привнесен в Тракия от Орфей)

Хванала ли ви е тежка софийска лятна скука, поглеждате ли с ненавист селфитата на щастливо усмихващите ви се колеги и приятели от плажа?  Не им завиждайте. Можете   да преживеете нещо много по вълнуващо без да се мръднете от София. Имате шанс да попаднете в  Wi-fi bg bar-а на Светослав Т.Тодоров и да станете герои на Сердикийските му комикси.
Тази вълшебна книга може да ви извади от градската депресия, като ви поведе на пътешествие във времето. Руините, покрай които минаваме без да поглеждаме  всекидневно  ще оживият заедно с цялото стълпотворение от от римляни, византийци, траки, келти. И ще поемете по стъпките на Светоний-„преводач и историк лаик, иначе безработен мъж в средата на своето жизнено поприще, който редовно изпада в самосъжаление и дави мъката си в чистилището на централен софийски бар,където ще се окаже, че една съдбовна вечер след инцидент,  се събужда в 343 година в римска Сердика.“  Ще тръгнете на това пътуване във времето с него, ще влезете в заговор със сърдитите серди, ще научите много за нравите и взаимоотношенията на ранното християнство, за  историята, чиито следи са навсякъде около нас, но най-вече ще се забавлявате много. Накрая ще се чувствате по-мъдри и щастливи, че ви се е случило да попаднете в тази книга, която ще ви накара да заобичате този „първи християнски град в Европа“, събудила желанието да го спасите от „маслоядците“.

„В този град за всеки стоик има бъчва, за всеки романтик – чаша бучиниш. За всеки философ има ченге, за всеки светец – досие. А за всички има Топлофикация. Но аз трудно се плаша, познавам дъното и търпеливо изследвам пластовете, воден от фенерче марка „Virgilius“.
( „WI-FI BG BAR. Сердикийски комикси“ Светослав Т.Тодоров ИК  Колибри, художник на корицата и илюстрациите: Росица Ралева)

Евохе, Светониус,
Случаен ли е интересът към историята, какво и кой Ви запали да я проучвате?

-Мисля, че бях на 6 години, когато по кината излезе филмът „Хан Аспарух“. Бях толкова впечатлен, че се прибрах, седнах и започнах роман в картинки. Преминаването на „Голямата река“ ми беше направило силно впечатлило. Имаме вила на „Щъркелово гнездо“ и когато разбрах, че тази част от филма е снимана на Искъро, изпитах съпричастност и гордост. Малко по-късно, когато вече бях бледен юноша в 7 клас на НСУК (Национално средно училище по културата Б. пр.), година-две преди да приеме статута на Италиански лицей в Горна Баня, някъде по високите етажи на партийната власт се обсъждаше сливането на моето училище с НГДЕК. Класическата гимназия страдаше от липса на сграда, а ни е страдахме от липса на знания, за това при нас се появиха двама гост-учители, които оставиха трайна следа в паметта ми – покойният вече великан Огнян Радев и красивата г-жа Юдит Филипова – учителката по латински.  Именно двугодишният курс от лекции при Оги и последвалите летни  екскурзии по древните места на Гърция и Италия с него и Юдит, оформиха окончателно любовта ми към Античния свят. Съществен принос за общия ми интерес към Историята имаше и една весела полякиня – гимназиалната ми учителка по История, г-жа Малгожата Гацинска. На всички тези личности съм благодарен за „историческия кошмар“, който причиниха.

Обичам историята. Обича нейните кървави пластове и лабиринти. Придвижвам се по сухожилията на времето и се оплитам в бродерии от недостоверни източници. По изгрев закусвам с апокрифи и легенди, после си правя пикник край оскъдни книжовни извори. Запълвам предиобедите с предания за древни царе и герои. По пладне чета евангелия, пея тропари, вия жалеки за светци и мъченици. Обедното ми меню е съставено от биографии на цезари и жития на други масови убийци. Следобед се впускам на вран жребец из вечните библиографски полета, следван под линия от бързоногите хрътки на себепознанието…
..по видело обхождам медно гумно и слагам крайъгълни камъни по границите на своята идентичност.“

Топосите на сердикийската си душа как ги открихте?

-През целия си съзнателен живот съм преминавал по едни и същи стабилни маршрути на града и методично съм откривал паметните места в него. Родителите ми живееха в новопостроения в края на 60-те години жилищен комплекс „Бъкстон“, но много често гостувах в идеалния център на града при баба и дядо, които живееха на пресечката на ул. „Цар Симеон“ и ул. „Бачо Киро“. Именно там в близост до Дома на киното и Централна баня, открих за първи път „другата история“ – непонятните за мен руини на Сердика. На път към Банята* или към смяната на караула пред мавзолея на Георги Димитров, молех баба да минем покрай Североизточната кула на Улпия Сердика на ул. „Искър“. По-късно през 90-те години, когато горяхме от желание за забавление и танци, настъпи ерата на официалния анцуг, а градът стана грозен и сив. Ужасните пластмасови табели на магазините превзеха улиците, евтините коприни от Капалъ Чаршия и западните автомобили втора ръка изпълниха града с кич и грохот. Всичко красиво заминаваше далеч от това проклето място. Аз реших да остана и последваха години на оттегляне в меланхолия и романтична печал. Но както се споменава в книгата:
Всеки може да нарисува прозорец на стената на килията си и да замине където си поиска“,
та именно за това избрах да попътувам в историята на града, за да го обикна. Исках да открия красотата му, исках да разбера дали София е имала моменти на величие и слава.

ознанията по латински от Класическата ли са и всъщност, какво е основното Ви занимание?

-Бях слаб ученик по латински и много слаб по математика. Схващах всичко много бързо и също толкова бързо го забравях на баскетболното игрище. Изискваше се много дисциплина за тези дисциплини. Все пак имах усет към езиците, падежите както в руския, така и в латинския ме забавляваха, но бях убеден, че английският език и култура са моето призвание, подготвях кандидатстудентския изпит за Английска филология с Ивлин Уо и неговото „Завръщане в Брайдсхед“. От тогава датират и първите ми опити в писането, които извън слабата ми любовна лирика, са свързани с преводи от английски, които моят ментор Иван Киров – Тоби ми поставяше. Книгите, за които говорехме тогава не влизаха в програмата на Софийския Университет – Джойс, Бекет, Хъксли, Бъроуз, Бърджис, Уотс и други. Така и след неуспешна студентска кампания попаднах в казармата през есента на 1994 година. И изостанах с няколко века.

Североизточната кула на Сердика, ул. „Искър“

Имате ли обяснение защо живеем в този град без връзка с историята, напластена под нозете ни?

-Живеем тук алчни и завистливи един към друг, слепи и глухи за древната ни цивилизация. Има две основни причини за това, едната невежеството, насадено от безбожието на Комунизма, а втората – вечната пропаганда на „Победителите“ – дали това са били омировите гърци, римляните, османците, руснаците или американци, всеки един от тези народи се е опитвал да изтрие спомена за величието на тракийската ни култура, да отбележи своите паметни дати в съзнанието ни. Отдавна се лутаме в някакъв смешен, изпразнен от съдържание учебен лабиринт, заключен между годините 681-ва и 1944-та. Във века на Глобалното село, в който вече живеем, витиеватите аргументи в полза на величието на нашата изчезваща нация, не вършат много работа. Трябва да открием своето достойнство във факта, че тук в люлката на цивилзацията са отгледани много бебета-мъдреци, бебета-пророчици и бебета-герои далеч преди 681 г. от н.е. Ето например Северомакедонските потомци на Херакъл все още страдат за това, че някога завладяха света.

Дълго ли отлежава тази книга за да намери форма на комуникация с днешното време?

Занимавам се с този текст повече от 7 години. Надух главата на всичките си приятели. От горчив опит знам, че всеки проект потъва малко повече в кладенеца на душата, когато говориш за него, но също така осъзнах, че тук макар и бавно всичко идва с времето си, за това вярвах, че книгата някой ден ще види бял свят. Преди три години в един горещ, изпълнен с отчаяние ден, открих ключа към историята, после поощрен от Музата, започнах да пиша, малко по-късно изпадна и вторият ключ на историята – заглавието на книгата.

Случаен ли е образът на моста,(Орлов мост) като портал, връзка между хората, връзка между световете?

-Това е едно от най-мръсните места в София. Как да не го възпее човек. Инфарктна точка на града. Пъпната връв на града с Константинопол. Именно тук през 1990 година се изля множеството от милион, което ознаменува началото на така наречения преход.

Заигравката  с корена серд-сърдити,(копелета)  само закачка ли е към вечно намръщените софиянци, как са се оформяли  генетичните черти на днешния кореняк- софиянец според вас? В каква степен „Сите сме сърде“.

-По нашите улици крачат много огорчени и подтиснати хора. Почти никой не се усмихва, за поздрав и дума не може да става въпрос. Всички мучат и гледат като луди крави и разярени бикове. Тук всеки е сърдит на някого, всеки е бил прецакван от някого и най-вече цари всеобща горда нагласа за тотална компетентност и безнаказаност в стил „ти ли че ми каеш, бе! Ти ли че ми даваш наклон на к*ра“. Типичният софийски тарикат първо ще те напсува, после ще ти каже добър ден.

С какви достоверни източници се справихте, преди да преведете на комиксов език ранно-християнската епоха? Имахте ли си свой Вергилий в дебрите на древните софийски потайности?  ( кои изглеждащи недостоверни факти, са истинни-напр. тунелите?- знам, че след бомбардировките децата, живеещи около банята и Халите, са си играели под руините в лабиринти ?)

-Книгата е съвкупност от достоверни и не дотам достоверни източници. По пътя са ме водили факлите на много светли умове, както и много любопитни легенди с неясен произход. Трябва да отбележа, че романът съвсем няма претенции за научна прилежност. От моите водачи по пътя бих започнал с Оги Радев, когото споменах малко по-рано и Проф. Георги Каприев. Като студент по философия посещавах неговите забележителни лекции по философия на Средновековието. Запознах се с произхода на думата „енергия“, за първи път се сблъсках със сложността на проблема за Светата Троица. В подхода към първата част съм воден от поети като Ицо Хазарта и Ромен Гари, а във втората част от Гор Видал и неговите „Сътворението“ и „Юлиян“, както и от „Синухе Египтянина“ на Мика Валтаари, от Проф. Лесли Бернард и неговият все още непреведен- „Сердикийският събор AD 343“. Ползвал съм красиви апокрифи като „Тракийските хроники“, книгите за Орфей на Никола Гигов, Проф. Александър Фол, Иван Маразов, Петър Дънов и много, много други древни митове и легенди.

Разбира се, всяко укрепено съоръжение през Историята е имало тайни тунели, да не забравяме как Еней се измъкнал от Троя и е дал началото на римския народ. Под София наистина има система от тунели и бункери, които карат въображението да лети. Легендата за тракийските тунели, които се разпростират под цяла България и стигат от Солун чак до Дунава, се тиражира често от жълтите исторически новини.

Могат ли да ви упрекнат историците в изопачаване – тракийската писменост е оспорвана и недоказана, за шопския, или граовски? диалект, на който общуват тракийските Ви герои?

-Историците могат да ме упрекнат в каквото си поискат. Книгата няма претенции за научност. Това е моя лична фантазия, начин да се измъкна именно от клопката на историческото мракобесие. Както казва един мой добър приятел: „Не можеш да ми кажеш какво да правя в моя свят“. Сега разбира се, моят свят е споделен и ще трябва да изслушам някоя и друга лекция по “истинска” история. И все пак вярвам, че Орфеевият език е бил записван.

По отношение на диалекта, използван в книгата, трябва да се извиня на всички хора, живеещи в западните покрайнини, на всички говорещи шопско, граовско и македонско наречие. Езикът в романа е опростен и смесен, с цел да бъде по-разбираем за широката аудитория.

Книгата разчита на интелигентността на читателя,  но това е история, която не се учи в училище. Пояснителните бележки помагат, обаче дали не трябва малко упътване, нещо като справочник за начинаещи-за  времето, епохата, Константин Велики, събитията, случвали се тогава, или  залагате на провокацията да си попълним сами белите петна?

-На първо място не исках да подценявам никого. На второ – за да не надценям читателите се наложи да махна доста пасажи, които щяха да останат разбрани само от познавачите на Късната Античност/Ранното християнство. Искаше ми се по забавен начин да предам важните факти от това време и да накарам хората да се разтърсят за останалите парченца и сами да попълнят цялостната картина. Нека не забравяме, че става въпрос за време, в което нашият град е играел ключова роля в световната история. Спокойно можем да кажем, че Сердика е първият официален християнски град в света. Смятам, че допълнителните бележки щяха да подразнят знаещите, а за незнаещите сухата фактология щеше да е скучна и объркваща.

 И това не е краят на историята, вместо край, обещавате „рай“.  Светоний се събужда в 43-та  година,  ще се съберат ли героите от wi-fi bar  наново, какво ги чака?

-Със сигурност ни очакват още интересни събития в едни бурни и трагични времена за София и България.

На представянето на книгата в Касалибри, пред Клуба на благосклонните читатели  имаше толкова млади хора, какво ви казваха? Освен че книгата е много забавна и искрено се смееш на ситуации и аналогии, дали поражда и друго отношение към града, в който живеем?

 -На представянето бях ужасно притеснен, но не можеш да си притеснен задълго, когато видиш, колко много хора те обичат. Сега получавам мили съобщения от приятно изненадани приятели. Явно не съм ги разочаровал. Относно нашият град, е добре да се знае, че положението е критично.

Маслоядците на властта, които се обграждат с все по-некомпетентни хора, ще горят в ада, за дето в момента ближат задниците на строителния бизнес. Нека София расте, полето е голямо, но защо да не старее поне малко, патината на Историята придава достойнство и чар на всеки един европейски град. Сердика не бива да имплозира в ръцете на безхаберни мутри, перачи на пари и най-обикновени крадци. Евохе!

Коментари

comments