Едно „лице с недоказано гражданство“, както е фигурирал Йозеф Куделка 16 години в британския си паспорт преди да получи френска легитимация, ни разкрива какво е да си на чужда земя, припознавайки я за своя, как се открива красотата в самотата и какво е чувството да принадлежиш едновременно на мястото и на света. Колекцията „ИЗГНАНИЯ“- 75 фотографии на легендарния майстор на камерата, дарени като знак на благодарност на Франция- стнраната, която го е приютила, за пръв път срещат публика в България. Изложбата, която по желание на автора е част от фестивала Фотофабрика, гостува у нас благодарение на Френския институт, Софийска градска галерия и Столична община.
Софийска градска галерия е препълнена. Едва се добираш до прожекторите, където ред официални лица, ангажирани със събитието: Йорданка Фандъкова, представители на Френскяи институт в България, Галерията, на музея Бобур, говорят за личността Йозеф Куделка. Малко встрани, стои самият той. Вглъбен или полуусмихнат, застанал пред фотосите, сякаш случано попаднал или, по-скоро изпаднал от сцената на своите кадри, непринадлежащ на моментната суета. Олицетворение сякаш на репликата на Вим Вендерс: „Фотографията е най-добрият начин да се чувствам у дома“ . Което и съответсва на една фраза, казана за самия Куделка „Чужденец навсякъде, но чужд-никъде“.
Камерите гледат към него, публиката иска да го доближи, усети, научи повече за този изключителен виртуоз на фотографията, изследващ връзката между местата и хората. 
Както каза г-н Ебнер, експертът от Бобур: за да разберем света на Куделка, трябва да знаем три неща за него: работата му в театъра, работата му с циганите и опитът, от окупацията на Чехословакия.
Циганите, събитията 68-ма и театъра. Театърът от времето на екзистенциализма и театърът на абсурда, абсурдът на нахлуването на „братските“ войски в Прага, защо ли циганите- заради тяхната музика, отговарял той, но сигурно и най-вече заради номадството, като състояние на духа- много е важен този опит, за да разберем неговите фотографии…
Йозеф Куделка е роден 1938-а Босковице, Моравия. От малък снима и въпреки, че се дипломира като авиационен инженер, не престава да се занимава с фотография. Прави първата си изложба 1961г. Става един от щатните фотографи на Националния театър в Прага. Работи за театрални списания, снима циганите в Руминия, връща се в Чехословакия два дни преди нахлуването на войските на Варшавския договор и рискувайки живота си, документира смазването на Пражката пролет.
Нелегално изнесените му негативи от този период, публикувани са Таймс с подпис PP:Prague photographer, стават притежание на известната агенция „Магнум“. Получава златен медал на асоцицията на чуждестранните кореспонденти, Роберт Капа. Прекарва като изгнаник в Англия близо две десетилетия. Обикаля и снима, става все по-популарен с човешките си прозрения за хора и места, разказва за бездомността на човешката душа.
Негов почитател става друг велик гуру- Анри-Картие-Бресон.
Пред 1987 получава френско гражданство, през 1990 за пръв път се завръща в Чехия. Посещавва неколкократно и България през 1991-а,1995-а,1997-а:Варна, Велико Търново, Несебър.
Лауреат на множество награди, днес Куделка вече 80- годишен продължава да обикаля и документира места и хора, състояния на връзки и откъснатост, развива темите си, свързани с изгнаничеството, номадството, конфликтността на човешките състояния в сблъсъка с действителността, събирайки разпилените светове във фокуса на своя обектив.
Изложбата е едно пътешествие в света на Куделка, пътешествие във времето и душата на Европа. „Тази Европа, за която която Източна Европа е съдба.“ Завърши изказването си г-н Ебнер.
