БУЛАТ ОКУДЖАВА: „Истински рицар може да бъде само този, който се е уморил да бъде войник“

0
3460

казъл го е поетът, роден на 9-и май преди 95 г .
За него ни припомня Жени Модра, която не пропуска във Фейсбук да обръща внимание на дати, свързани с личности, за които разказва. Доброволно води този своеобразен културен календар, за да не си губим паметта за времето и хората преди нас. Имена, олицетворяващи не само културните ни и цивилизационни ценности, но и вградени в емоционалния код на нашата човешка същност.


Като например Булат Окуджава и неговите песенни послания.
Ето нейния текст, с който я представяме в рубриката „Намерени в мрежата“

ЖЕНИ МОДРА
Булат Окуджава, една чудесна арменско-грузинска сплав.

е съм в състояние да изброя творбите на поета, прозаика, драматурга, преводача, композитора и изпълнителя на авторски песни Булат Окуджава, сътворил поетични шедьоври и исторически романи с незабравими образи, с много емоции, с любов, с тъга и оптимизъм.

През август 1970 г. Окуджава за пръв път идва в България на конференция на преводачите във Варна, следващите са през октомври 1981 г. и май 1986 г за концерта му в Бургас, за който Недялко Йорданов направи филм и овековечи 25 годишната си дружба с големия бард.

И ето, какво пише за страната ни:

„Докато живеят хората, докато те имат сърце и душа, докато се обичат, ще им бъде необходим и езикът на изкуството. И ще се ражда изкуство. То може би ще сменя формата си, но същността му ще си остава неизменна. То ще ги вълнува, ще им посочва пътя към прекрасното. Хората ще ходят на литературни четения, ще си купуват книги, ще четат, ще плачат, ще се радват. Изкуството ще съществува, докато живеят хората. Когато няма да има хора, а само машини, тогава, разбира се, няма да има нужда от изкуството.”

„Не съм интересен за всички. И това е много хубаво. Лошо е, ако се харесвам на всички.”
В логична връзка на казаното ми идва неговото:
„Всеки сам избира”

Каждый выбирает для себя
женщину, религию, дорогу.
Дьяволу служить или пророку –
каждый выбирает для себя.

Темата за любовта и разлъката, за драмата и болката на прокудените е една от основните в творбите на Окуджава.

Впечатлен от песента на Магда Петканова „Ако зажалиш някой ден…”, създава песен по тази творба, като умело редува български и руски

„Ако зажалиш някой ден за драмска ракия…“
Какая музика, слова какие!
И если сам я загрущу однажды,
Не дай погибнуть мне от этой жажды.

„Ако зажалиш някой ден за одринско вино…“
Стоишь ты рядом, а тебя не видно.
Стоишь ты рядом, да глядишь ты строго?
А как далека к тебе дорога.

„Ако зажалиш някой ден за момини устни…“
Любовь короткая, а сколько грусти!
Не ты, наверное, тому виною.
Как в старой песенке: „Побудь еще со мною!“
Любен Георгиев във в. „Литературен фронт“ (от 14 януари 1988 г.),

За размисъл, негови мисли:

Умението да виждаш надалеч не винаги носи щастие.
Човек не трябва да гради своето благополучие за сметка на другите хора.
Властта се придобива в замяна на независимостта на някой друг.
Истински рицар може да бъде само този, който се е уморил да бъде войник…
Изведнъж исках да затворя библиотеката си и да започна отново живота.
Някой каза, че войнствеността е знак на страхливост.
Разбира се, ние не сме свободни да избираме нашето отечество, но можем да изберем нашите собствени герои…
Природата ражда хората безупречни, но лъжливите принципи, господстват в окръжаващата среда, ги прави зли.

Коментари

comments