ПРЕБРОЯВАНЕ НА БОХЕМИТЕ В СОФИЯ

0
637

Дали духът на бохемството е жив и оцелява? След теста в Бургас и Велико Търново, дуото Ицко и Петко Мюфтиев-Петручио, хвърлиха и софиянци в дълбоката вода с  „курс по бохемство за напреднали “. За да ни пробват способни ли сме да му отпуснем малко края, да загърбим делника с обичайния политически буламач, да забравим къде ни стиска чепика и се отдадем на споделеното удоволствие от близкия контакт с хубавото слово, хубавата музика, като отключим артистичното и в себе си.

Какво е това да  си бохем и може ли го всеки?

Ако питаме Гугъл, както ни подсети Ицко, ще научим че бохем е човек на изкуството, културата и литературата, който води весел и безгрижен живот. Идвало от френски, така наричали циганите от Бохемия, чийто безгрижен весел и шарен живот е дал тон на по-бедната интелигенция във Франция да живее свободно, неконвенционално,  следвайки тврорческите си пориви. Нещо като литературен циганин? Има родство с бонвивана, но ако бонвиванът се наслаждава на  хубавото питене и хапване в компания, то бохемът има нужда от опияняваща глътка поезия, от културна среда. Досещате се вече, Париж, „Лидо“, „Черна котка“, Монмартър, артисти, скечове, песни, танци. В началото на 20-ти век и ние сме поприхванали нещо от тази култура. Имало, пише Свинтила, такива локали. Най-прочуто било Циганското кабаре на Дебелата Кева в Татарлий – сърцето на циганската махала. „Публиката, пише той, се състоеше често от известни софийски богаташи, от дами от „хайлайфа“, от дами с шалвари и редовно облечени жени, от гостенки с бални рокли или къси полички. Освен тях, при Кева често идваха и много снобски компании. Те пристигаха обикновено по-късно, след като бяха вече вечеряли в някой от скъпите софийски ресторанти и предпочитаха да си допият не в бар „Риунионе“ или в „Етоал“, а при нея.“
В центъра на София пък е бил Максим бар, където сега е Военният театър.
Е, и по реме на соца някакви бохемски островчета оцеляваха като Бамбука“, където можеше да се окажеш  редом с Христо Фотев, прескочил от Бургас, Константин Павлов, Александър Геров…

Класическото кабаре, заведение със скечове, песни, музика, сценки от професионални артисти и музиканти, се опитваше да оцелява и в спектаклите,  продуцирани от редакция Хумор сатира и забава на БНР.

Срещат ли се обаче бохеми,тези редки птици, все още у нас? И можем ли да събудим бохемството в себе си? За това трябва гуру, трябва артистична душа, която да ти подскаже колко е лесно и хубаво всъщност.
Можете ли да посочите един такъв гуру-магьосник без да се замислите, и той да не бъде Ицко Финци?


Доста лета в кръчмичката „Сам дойдох“ почитатели на атртистичните му умения се наслаждаваха на възможността да станат част от споделена наслада: Ицко пее, свири, рецитира, чете, демонстрира всичките си актьорски умения с невероятна лекота, превръща изпълнението в увлекателен разказ, част от който неусетно ставаш сам. Защото е засегнал струнките на твоята душа. С дума, стих, спомен, удсмивка, тъга, размисъл. На такива срещи се ходи като на терапия за душата.

 

И ето ги двама-  Ицко и Петко Мюфтиев-Петручио, в новоизлюпената  елегантно-бохемска атмосфера на  клуб „Книгата“, с курс по бохемство за напреднали.

Карлос Гардел, Пиацола, Брамс, Шостакович,Крайслер, джаз, Валери Петров, проза, поезия. Свирят надсвирват се, провокират ума и сетивата ни, Ицко умело ни вкарва в стъпките на тангото.. и неусетно нощта се знизва.

На финала Петручио изсвирва рефрена от филма „Преброването на дивите зайци“, дълго ръкопляскаме. Благодарни, че се е събудило  заспалото „диво“ у нас.
Надяваме се, курсът да продължи. За да има в делниците ни и чакани празници.

 

Коментари

comments