МИЛАН КУНДЕРА НА 90: „ДА ЖИВЕЕШ В ИСТИНА“  

0
409

Роденият на 1-ви април 1929 г в Бърно писател, един от видните интелектулци на Пражката пролет, жвее във Франция и пише на френски. След 1968 година неговите книги са забранени в Чехословакия, той емигрира 1971 във Франция, като преработва всичките си творби. Така че всепризнатият като един от най-забележителните съвременни белетристи и експериментатори писател, сънародниците му днес го четат в превод.


„Творчеството му е израз на съпротива срещу традиционните методи за съблазняване на читателя, а всяко негово произведение е свързано с другите по силата на една завладяваща полифония на емоции, мисли и преживявания“.
Милан Кундера е автор на есета, пиеси, сборници с разкази и поезия. Световна популярност постига с романите „Шегата“ (1965), „Смешни любови“ (1963-1969), „Животът е другаде“ (1970), „Валс на раздяла“ (1971), „Книга за смеха и забравата“ (1978), „Непосилната лекота на битието“ (1984), „Изкуството на романа“ (1986), „Завети и предателства“ (1993), „Безсмъртие“ (1989), „Бавно“ (1995), „Самоличност“ (1996), „Незнанието“ (2000), „Празникът на незначителността“ (2014).
Ако искаш да бъдеш посветен в неговото в творчество, трябва да почнеш с „Непосилната лекота на битието“, казват специалистите.

Днес, 1-ви април, на рождения му ден, съвсем логично и въпросите на  играта на книголюбителите, Клуб F-451  да са посветени на Кундера. Така че, пробвайте се, играйте. Очакват ви изненади.

 

Въпрос №1
По кой роман на Милан Кундера е направен филм (1988 г.) с участието на Даниъл Дей-Люис и Жулиет Бинош?https://clubf451.obache.bg/igraj/

А ние ви  предлагаме кратък откъс от „Непосилната лекота на битието“, издаден от ИК „Колибри“.

Да живееш в истина
Това е формулировка, която е употребил Кафка или в своя дневник, или в някое от писмата си. Франц вече не помнеше къде точно я бе срещал. Но формулировката го бе заинтригувала. Какво означава да живеш в истина? Да се дефинира чрез отрицание е лесно: това означава да не лъжеш, да не се спотайваш, да не криеш нищо. Откакто познава Сабина, Франц живее в лъжа. Разказва на жена си за конгреса в Амстердам и за лекциите в Мадрид, които никога не е чел и се страхува да не се разхожда със Сабина по улиците на Женева. Забавно му е да лъже и да се крие именно защото никога не го е правил.Развълнуван е приятно като отличник на класа, който един път в живота си е решил да избяга от час.
Според Сабина, да живееш в истина, да не лъжеш нито себе си, нито другите, е възможно само при условие, че живееш без публика. В мига, в който се появи свидетел на постъпките ни, ние, щем не щем, се приспособяваме към наблюдаващия ни поглед и вече нищо от онова, което вършим, не е истина. Да имаш публика, да мислиш за публиката, означава да живееш в лъжа. Сабина презира книгите, чиито автори разкриват пред читателя интимния си живот и този на своите приятели. Според нея човек, изгубил своята интимност, е изгубил всичко. А човек, който се лишава от нея доброволно, е чудовище. Ето защо Сабина ни най-малко не се измъчва от факта, че се налага да крие своята любов. Напротив – само по този начин тя може да живее в истина“.

 

 

 

Коментари

comments