УСПЕШНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО

0
179

Започнал своя път през 1952 година като „Седмица за културни и документални филми”, този фестивал претърпя интересни трансформации във времето, за да се утвърди като един от най-уважаваните форуми за млади автори. В Манхайм-Хайделберг няма обичайните ловци на автографи, нито бляскаво присъствие на „големите”имена от световното кино. Звезди са филмите на дебютанти, които предлагат свой прочит на ставащото по света и търсят оригинални изразни средства. На този фестивал не се поощрява рутината, конвенционалното мислене, баналността на темите. Затова интересът към конкурсната и съпътстващите програми е обясним – в Манхайм-Хайделберг наблюдателят се среща с утрешния ден на световното кино.

Доказват го наградите, които отидоха при филми със силен социален и емоционален заряд. Над всички се открои иранският филм „Портокалови дни” на режисьора Араш Лахути, спечелил „Голямата награда”, както и отличията на ФИПРЕСИ и Екуменическото жури. Този строг разказ за трудната битка на една жена за равноправие и справедливост покори публиката с точните си наблюдения върху живота на обикновените хора. Искреното съчувствие и задълбочеността на социално-психологическите анализи придават художествена стойност на този иначе скромен откъм външни ефекти, но честен и достоен филм.

Много интересен бе и китайският филм „Мъртвите прасета”, който навлиза в проблема за класовото разслоение в обществото, смело изваждайки моралните поражения от бурните процеси на индустриализация и глобализация. Особеният хумор на творбата, острото социално зрение на авторите баха сред аргументите за присъждането й на Почетен диплом. Сред произведенията, които показват възможностите на съвременния киноезик да разкрива сложни междуличностно итношения, трябва да спомена няколко – „Сократес” (Бразилия), „Светулките изчезнаха” (Канада – с наградата за нетрадиционен изказ), „Пианистката” (Финландия), „Синият прозорец” (Германия), „Чиста страна” (Китай). Твърде различни като жанр, стил и авторски подход към материала, те показват, че една талантлива генерация навлиза устремно в съвременното кино, разчупвайки традиционните похвати на повествование в търсене на нов език.

От 1996 година в Манхайм се събират млади продуценти, чийто проекти предизвикват интереса на международната общност, а реализираните по тях филми успешно се конкурират на големите световни фестивали. Подкрепеният от НФЦ проект за игрален филм „ПЕТЯ НА МОЯТА ПЕТЯ“ със сценаристи Нели Димитрова и Валентина Ангелова, режисьор Александър Косев и продуцент BOF Pictures – Николай Урумов бе успешно представен и защитен тази година в Манхайм.

Неговият път започна тази есен във Варна, където по време на фестивала „Любовта е лудост” бе проведен международен уъркшоп с участието на млади български продуценти и изтъктати световни специалисти.„Радвам се, че първият форум от този тип в България доведе до един толкова положителен резултат“ – отбеляза ръководителят на проекта в Манхайм Юлек Кеджерски.

67-то издание на фестивала в Манхайм-Хайделберг ще запомним не само с успешно защитения проект на продуцента Николай Урумов, но и с участието на филма „Братя” (Турция), в който страната ни е миноритарен копродуцент („Чучков брадърс”).

Александър Грозев

 

Коментари

comments