СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ: БЪЛГАРСКОТО КИНО  НА ФОКУС И С НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ    -извънредна пресконференция

0
690

„Такова нещо не се е случвало досега в контекста на фестивала. Защото е посветена изцяло на българското кино, което ще бъде представено в рамките на 24-ия международен филмов фестивал.“ Каза Стефан Китанов, директор и продуцент на София Филм Фест.


Защо я правим?
Първо, защото представяме страшно много филми-това е реколтата на годината: 21 игрални филма, 5 документални премиери, 13 на  късометражния конкурс, отделно 10, създадени преди миналата година, представени в различни контексти.
Другата причина е, че сме в 2020-а. Изминало е още едно десетилетие от развитието на българското кино. Едно десетилетие, което постави българското кино на едно чувствително по-високо равнище в сравнение с предишното десетилетие.
Какво всъшност, се е случило с българското кино в контекста на фестивала?
В първите четири години фестивалът се луташе и филмите имаха предимно музикално съдържание, в един момент фестивалът се ориентира към кино-музикален формат до 2001-а, когато съвсем ясно се насочи към идеята да представя световното кино, и отвреме на време да радва гостите си с някой и друг концерт, зашото това ни е в кръвта. От 2002 година обаче, фестивалът съвсем съзнателно и целенасочено започна да предтавя новото българско игрално кино. Старали сме се да покажем цялата кинопродукция, която е създадена между два фестивала. Успели сме в над 90%. София Филм фест е представил 184 български игрални филма, понякога представяме повече български филми от „Златна роза“, напр.

Какво е любопитно за българското кино през изминалите две десетилетия? Статистиката показва, че през изминалото десетилетие са произведени два пъти повече филми от предишното. Увеличили са се два пъти филмите, създадени с подкрепата на Националния филмов център. Намалили са се като бройка филмите, създадени с подкрепанта на БНТ. Копродукциите са се увеличили почти два пъти и едно от най-любопитните неща е, феноменът на новото независимо българско кино. Имам предвид филмите, които не са създадени с държавни пари- не са създадени с подкрепата на Националния филмов център и БНТ. Ако през първото десетилетие 2001-2010 е имало например 5 такива филма, сега говорим за 32. И искрено поздрвявам всички, които дръзват да създават независимо бългорско кино

Другото любопитно нещо е,  че само през последните 3 години са създадени повече от 30% от българските филми за последните 20 години. Искрено се надявам този процес да продължи и да се развива, за което ще ни осветли изпълнителен директор на изпълнителна агенция Национален филмов център, Жана Караиванова. Само искам да добавя, че този съзнателен интерес и цел на фестивала да бъде обвързан с развитието на българското кино от 2002-а година, започна още преди създаването на базара на копродукции, София Мийтингс. 2002-а ние показахме  най-хубавите български филми на специално поканени директори и програматори. След което това стана традиция. Преез 2004 се създаде международното филмово събитие или базар на копродукции, София Мийтингс  Има две основни програми в рамките на София Мийтингс- едната е свързана с представянето на най-новото българско и частично регионално кино тук, на Балканите-това е програмата Болкан Скрининг.  Показваме ги пред поне 50 водещи фестивални селекционери в света. Другата важна програма, това са пичингите, или представянията на проекти за бъдещи филми, които имат потенциал да бъдат копродукция. Досега 132 български проекта са били представени. Голяма част от тях са реализирани и всъщност, те направиха лицето на новото българско кино. Такова, каквото е.

Но нека Жана ни въведе в това, което ще се случи в рамките на предстоящата година като законодателни промени, които ще регулират Закона за българската  филмова индустрия и ще подкрепят допълнително тази обещаваща тенценция, която аз, на базата на фактите, демонстрирах.

Жана Караиванова: Да пожелая на добър час на поредния София Филм Фест, който се очертава да бъде много вълнуващ. Със Стефан споделяме една обща емоция към българското кино, която, към днешна дата май се е превърнала в месионерство.

Както знаете, Националният филмов център е отговорен за финансирането както на производството, така и на разпространението на голяма част от това, което изброи Стефан Китанов. Финансираме както производството, така и разпространението, промоцията на филмите, също и участието във фестивали.

В контекста на всичко това, освен редовата работа в последните две години в НФЦ,  извършваме много сериозна законодателна работа. Това е един един труден, тежък, безкрайно отговорен процес. Много набързо ще ви кажа докъде сме стигнали, тепърва ще ни предстоят всякакви формати на обществено събиране за да може комуникацията между нас да е прозрачна и открита и навременна.

Както знаете вече, 2017-а година в края беше стопирано финансирането на българското кино. През цялата 2018-а се занимавахме със възстановяването на законодателната уредба и на финансирането на българското кино, успяхме да приключим този много труден процес декември 2018-а. Бяха подписани 105 договора, благоданрение на които имаме нови продукции и ново българско кино. През 2019-а започнахме да променяме закона, който просто е остарял, защото киното се развива. Имаме закон за филмова индустрия, правен преди да имаме филмова индустрия. Преди да се появят всички частни структури, които днес поризвеждат кино: кастинг агенции, транспорнтни –целият огромен набор от съпътстащи производството на кино порцеси.Те са се развили след 2006–а, след стъпването на Ню Имидж и  Милениум.

В момента имаме една от най-добрите инфраструктури за кино в целия регион и една от много добрите в Европа. Защо ви занимавам с това? За да разберете какво правим. Защото Законът не обхваща тази част от индустрията. Той се занимава само с българските филми, финансирани с държавни средства. Едната посока, в която променяме закона е, че сме предложили схема за насърчаване на инвестициите в киноиндустрията. Цели се да се привлекат пари.
Нашият закон обаче се отнася към създаване на качествено, конкурентноспособно, българско кино, прозрачно и добре финансирано.Това се съдържа в другата част от промени, които предлагаме.
За тази цел в Министерството на културата бяха привлечени две работни групи. Едната, от специалисти в областта на инфраструктурата, а другата-  със специалисти по въпросите, които засягат производството на българското кино.
Към момента имаме разбиране от министерството на финансите и, вероятно ще бъдат удволетворени нашите искания за допълнителни 9 милиона финансиране на българско кино и, като начало 15 милиона лева за стимулиране на външни инвестиции в  българската филмова индустрия.
Законът по план би трябвало в рамките на месец, месец и половина да бъде предоставен за обществено обсъждане, след което ще мине през държавните институции, ще влезне живот и здраве, в Парламента.Предстоят още много неща, това е комплексен процес.
Искам да поздравя българските кинотворци за големия успех който имаха тази година. Българското кино имаше много респектиращ успех зад граница. Големият победител е филмът „Баща“, който спечели голямата награда в Карлови Вари. Беше много силна година за българското кино. От друга страна, тука виждам колеги, коинто правят независимо кино, както почнахме да го наричаме, моето отношение към него на всички е добре познато. Тази година има почти равностоен брой произведения с независимо финансиране. Това е смело начинание и искрено ги поздравявам с комерсиалния успех. По мое мнение независимото кино има да извърви дълъг път още, но началото е поставено. И искам да ви кажа, че рамките на промените на Закона съм предложила една мярка, която наричаме микрофинансиране, която да подпомага в някаква степен и независимите проекти.
Желая един вълнуващ София Филм Фест през март, на добър час.

„Новото българско игрално кино в програмата на фестивала почти ще изравни рекорда,  който имахме на 22-рия фестивал с 22 игрални филма. Рекорд обаче в досегашната история на фестивала е представянето на 8 премиерни български игрални филма.

Някои от тях ще бъдат показани за първи път в София – „Сестра“ на Светла Цоцоркова, „Бащата“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Пътуващо кино“ на Илия Костов, участвали вече на фестивала на българския игрален филм „Златната роза“. Останалите пет филма ще имат своята първа среща със зрителите – откриващия „Петя на моята Петя“ на Александър Косев, „Не влизайте в пререкание с персонала на банята“ на Иван Черкелов, „Пепел върху слънцето“ на Богомил Калинов, „Дани. Легенда. Бог“ на Явор Петков. Първа среща с публиката ще има още един игрален филм, който допълнително ще обявим, както и българските документални премиери. В програмата „Ново българско кино“ ще бъдат представени и българските игрални филми, които са завършени след март 2019 и вече са имали киноразпространение в България или публична прожекция в София.“

Акцент в програмата на 24-тия София Филм Фест ще бъде специалната прожекция на дигитално възстановения филм „Мера според мера – 3 част“, като неговият режисьор Георги Дюлгеров ще представи премиерно и своята книга „Биография на моите филми“. Дигиталната реставрация на филма е реализирана в „Доли Медиа Студио“.

За 18-а поредна година международният филмов фестивал София Филм Фест организира и конкурс за български късометражен филм.

 

Символично за несекващата любов към българското кино говорят и два от документалните премиери които предстоят на фестивала: „Мълчание с достойнство“ на Адела Пеева, посветен на Ирина Акташева и Христо Писков-емблематични кинорежисьори с тежка творческа съдба. Филм, който надскача историческото, защото открива неизвестни детайли във взаимоотношенията между интелектуалци-кинаджии и политическия елит. И „Рангел завинаги“ на Коста Биков.  За да разберем, какъв отпечатък е оставил Рангел Вълчанов и доколко заразен е неговият неповторим творчески дух за българското кино,  Коста Биков цитира определението на Веселин Крумов-Грец за Рангел:


„Така се беше изпречил срещу слънцето, че по неговата сянка се досещахме къде е денят и къде е нощта. Стъписани тръгвахме след босите му селски нозе, с които газеше по небето“.

 

А моята лична тема, добави Биков е:„да си умираме от смях и да възкръсваме заедно с него 24 пъти в секундата“.

 

 

 

Коментари

comments