БАЛКАНИТЕ В ПРЕВОД: „ЕМИГРАНТСКИ РАЙ“ от Димитър Динев в театър „София“

0
250

Премиера
Димитър динев е бъларски писател, живеещ във Виена, който пише на немски. Първата му книга с разкази е „Надписът“ (Die Inschrift). . Известност придобива с първия си роман, семейната сага „Ангелски езици“ (Engelszungen) (2003), преведен на български през 2006 година. Книгите му достигат масови тиражи в Австрия и Германия.Пиесата му „Кожа и небе“,получава   наградата „Аскеер2007 за драматургия. Справедливо или не, българската критика отправя упреци към творчеството му за експлоатиране на клишета и стереотипи за нас, българите, за да се печели западната публика.

Всъщност, дали това е толкова лошо-да се видим през очите на другите. Тетър София с постановката на „Балкански рай“ се стреми да отговори на този въпрос.
Първоначалното заглавие на пиесата е „Деликатно нещо е душата“. Защото в случая „балканското“ разбирано в стилистиката на Кустурица,  на първичната стихия и вакханалия, не подлежащо на опитомяване, макар че идва момент в който нейните прояви върлуват на сцената, е някак си поевропейчено и омекотено. Това, което доминира обаче в стилистиката и на режисурата, и на актьорската игра, е някакъв скрит парадоксален лиризъм въпреки обстоятелствата, или носталгия позагубената „девственост“ на чувствата. Хуморът, макар и черен, не е безнадежден.

Няколко гастарбайтери от Балканите-Сърбия Румъния, Унгария и България заедно с бригадира си- авсриец, са се събрали край смъртното ложе на нелепо загинал техен колега на строителната площадка, за да изпълнят традиционен български ритуал –бдение и оплакване на мъртвеца. Както може да се очаква, такава парадоксална ситуация, на територията на най-толерантната и космополитна част от Европа, наследницата на Австроунгарската империя, Австрия, предполага не толкова междукултурен сблъсък, колкото опит за  разбиране, а бутафорна имитативност в стилистиката на лишената от съдържание политическа коректност. В този смисъл смъртта на сцената е повече от реален факт, но и своеобразна метафора на безмистените опити за „разбиране“ на другия.

И все пак, какво може да се случи пред лицето на смъртта, освен най-парадоксалното-отключване на подсъзнателни страсти и стихии, които прерастват във разгулно пиршество и вакханалия, избиват предразсъдъци и комплекси, но така също се разголва и човешката душа, събужда се копнежът по близост и нежност. И вероятно тази крехка човешка деликатност, скрита под ямурлука на балканските плашила и стихии, е това, което магнетично привлича западноевропееца. Друг е въпросът, дали на нас ни харесва да играем тази роля-на вечните емигранти на територията на европейския рай, нарочените първични хора с неовладени страсти, но чувствителна душа, чиято задача е от време на време да събуждат и освежават  заспалите сетива на европееца.
Хуморът, сервиран от счената, оставя горчив пивкус у публиката. Живият оркестър на сцената поставя рамката на прошката и забравата.
Катя Петрова е куклен режисьор с богата образна фантазия, която успява да изгради ярки пластични образи, да потопи черния хумор в мистична опаковка, за да подскаже възможни други ключове към сърцевината на драмата,  заложена в спектакъла. Самата тя споеля:
„Ще видите един спектакъл, в който има крайни екстатични състояния., бърз и всепоглъщащ ритъл, много страст, болка, истина, абсурдни ситуации и черен хумор.“ Обещава режисьорката.
Спектакълът е динамичен, актьорският състав подбран прецизно, положен са много творчески усилия разнообразяване и осъвременяване на изразните средства.

Участват: Юли Малинов, Невена Калудова, Михаил Милчев, Пламен Манасиев, Юлиян Рачков, Росен Белов, Мила Банчева, Ирина Митева,Николай Димитров, и
музикантите Мариан Минчев, Преслав Банков, Станислав Мойнов

Превод: Гергана Фъркова, режисьор Катя Петрова,  композитор Христо Йоцов, хореограф Анна Пампулова, сценографи са Петя Караджова и Борис Далчев

 

 

Коментари

comments