НИКОЛА ТЕРЗИЕВ- ПОЧИТАН, НО ПРЕМЪЛЧАН

0
176

„С ПОЧИТ КЪМ УЧИТЕЛЯ“ е надсловът, с който Галерия Нюанс отбелязва 90 години от рождението на  Кольо Желзото с изложба пластика и рисунки, както и творби на неговия ученик Иван Кънчев.
Връзката между учител и ученик е проводник на знание, опит и вдъхновение, тя е връзка между поколенията. Екипът на галерия Нюанс винаги се е стремял да поддържа тази връзка и да я превръща в творчески диалог.“
Ние можем само да се радваме, че ни се дава възможност да проследим тази връзка, за да преоткрием и преосмислим мястото на един забележителен творец в българското изкуство.
  „Не знам дали ще дойде времето, да разберем каква награда на съдбата е да имаш в духовния дом на нацията изкуството на Никола Терзиев“   Светлин Русев.

„Словесна несръчност“ нарече скулпторът Емил Попов великолепните думи, които изрече за Кольо Желязото, не от суета. А като оценка за творчеството на един автор, на когото сме длъжници. Прекрасно е, че един толкова талантлив негов ученик като Иван Кънчев, се включва в изложбата с „Почит към учителя“. За да напомни, колко неотдадена почит дължим на Кольо Терзиев-Желязото.

Иван Попов:„В навечерието на деня на будителите откриваме една изложба, в която естетическата и етична страна въздействат единно.Няма да се опитвам да правя анализи. Иван застава до учителя си- Никола Терзиев, Желязото. За да напомни отново за него. Защото той беше учител и за хора от моето поколение, без дори да сме се познавали. Защото неговото място в българската скулптура е уникално, с разбирането за монументална форма и нейния специфичен живот. Стаена, дълбока, искрена. Скулптурата на Никола Терзиев продължава да е вълнуваща. ..
Творчеството на Никола Терзиев сякаш е създадено да пресъздава светостта. Молитвените фигури, телата, автопортретите-всички я носят с дълбоката сдържаност на жестовете, с чистотата и силата на обемите. От Пантеона в Русе и портретите в градско пространство до тези малки по размер, но с изключително монументално въздействие скулптури в тази изложба. Никола Терзиев е винаги цялостен, утвърждаващ човешкото достойнство, красота и духовна устойчивост. Един съвременен събрат на египетските скулптури. Никола Терзиев за неговите съвременници и следващите генерации художници показа силата на личността и таланта, въпреки системата в която му е повелено да живее въпреки трудностите и превратностите. Той е творец . Няма да забравя, как в края на живота си направи работите си за колекцията на Юго Вутен в Белгия. В скромното си семейно жилище, в стаята, където спеше, внушителен и вдъхновяващ пример за творческа мощ.
Всички го наричахме Кольо Желязото. Подходящ артистичен псевдоним.“

Емил Попов:“Иван Кънчев** художник от последния отрязък време респектира с творческата си биография, реализирана у нас и в чужбина. Синтез между съд и пано, са негови думи, които стоят програмно в цялото му творчество С тях той сродява скулптурата с приложната утилитарна керамика по негов уникален мозаичен начин…
Винаги съм се изумявал от неговото изкуство. Как се прави тази ложна мозайка от печена глина в тези негови съдове пана? Миниатюрни модули от мателриал в сложна пространствена мрежа, която изпълват и изграждат смълчаните монументални форми. Тези късчета изначална материя, изпечени и опушени, внасят изключително живописно богатство с нюансите на охрата и черното. Пластиката в тях, сложният рисунък, който се получава от начина на изграждане на обема, внушават богато естетическо преживяване.


Иван Кънчев притежава и рядката между художници изследователска дарба и страст. С това той дава ясен принос за опазване на паметта на художествения процес у нас Нещо изключително важно и актуално сега. За да имаме стабилна основа и верни критерии при оценката на собствената ни култура и духовност.Колкото във видимото двамата художници да са различни, има и нещо обединяващо в тях. То е заложено в мотото на изложбата: Постигнато в дълбокия план на общуване.  То  е внушението за монументално, устойчиво, утвърждаващо начало в изкуството, което е насочено към стойности, от които човек се чувства здравословно в духовен смисъл. Стойности, хвърлящи мостове между епохите в човешкото съществуване. За да ни напомнят възможността да  се чувстваме духовно единни преди и сега.

Никола Терзиев * (Никола Терзиев – Желязото е роден  през 1927 г. в Русе. През 1953 г. завършва скулптура при проф. Любомир Далчев) е един от най- самобитните   скулптори, който оставя от най-значимите класически произведения. Творчеството му, повлияно от образите на Йовков, някои  откриват дори  повеи от пластиката на Древен Египет и праисторията. Терзиев създава много специфични, почувствани и идеализирани скулптури със символично значение.  Стефан Караджа в Русе, фигурите на четирите алегории и скърбящите майки в Пантеона на възрожденците в Русе; паметниците на Филип Тотю в град Две могили и на светите братя Кирил и Методий в Благоевград.
В творческия си път обаче, среща много препятствия и неразбиране. Спечелелият му проект за паметник на братята Кирил и Методий пред Народната библиотека не се осъществява
от конюнктурни съоражения.  Налагат му да го работи съвместно със класиралия се на второ място. Художникът отказва. Терзиев получава втора награда на конкурса за паметник по случай 1300 години от образуването на Първата българска държава, като първа награда няма връчена.Трябвало е да работи с архитект Иван Сиврев, художника Стоян Куюмджиев и скулптора Георги Чапкънов. Решението на властимащите обаче е, паметникът да се възложи на друг екип.
Така също в началото на деветдесетте години не се реализира и предвиденият проект за изработване паметник на репресираните през тоталитаризма. В творческия екип на Желязото са скулпторът Георги Радулов и архитект Тончо Тончев. Паметникът  трябвало да бъде поставен на площад „Оборище” в Русе. Събраните средства обаче  не стигат, за да се появи паметникът на бял свят. Няма оправдание и фактът, че  досега с това творбите му не са били обект на сериозен и задълбочен анализ.

**Иван Кънчев е пионер в проучването, разработването и представянето на керамика и за незрящи хора. Той прави редица изследвания в тази нова област, за да публикува книгите: „Тактилна керамика“ (2007) и „Тактилно възприемане на керамика“ (2012). В новите си търсения авторът прави синтез между съд и пано. Затова използва особеностите на структуриране на паното, за да изгради съда според собствените си представи за изкуство. Чрез този подход интегрира керамичната плочка и мозайката, които са широко прилагани в екстериорната и интериорната украса, но не са характерни за съдовата керамика. Така процесът на изграждане на пластиката се развива и след изпичането, създават се нови възможности за творчество.


Благодарение на дъщерята на Кольо Терзиев, Стела,(прекрасното момиче между Иван Кънчев и Емил Попов) имаме възможност да се насладим на неговото творчество.
Можете да посетите изложбата от 31.10. – 13.11.2018 г. ул. „Денкоглу“ 42
Галерия Нюанс

 

Коментари

comments