БИБЛИОТЕКИТЕ НЕ СА МЪРТВИ, ТЕ СА ОБЕЩАНИЕ ЗА БЪДЕЩЕ

0
631

разговор със  СПАСКА ТАРАНДОВА, директор на  Фондация Глобални библиотеки, за  това какво могат библиотеките.
Модерната библиотека не е изолирано място, където изпаднали от дигиталния свят аналогови хора си губят времето сред лавици с прашни книги. Вярно е, че такова мислене, включително на политическо ниво бе на път да зачеркне библиотеката от социалния живот на хората. Така изчезнаха училищните библиотеки. За какво са, питаше  един министър,  след като младите  живеят и ползват само дигитални услуги. Amazon  трябваше да унищожи Библиотеката. Обаче не стана така.Защото книгата, освен че носи знание, е и общуване. С хора. Хората искат да срещат хора, с които да говорят за книги. И хората върнаха новия живот на библиотеките.

Спаска Тарандова е един такъв библиотекар по призвание, отдаден  на професията си  визионер с ясна идея за мисията, която имат да изпълняват библиотеките в дигиталния свят. Била е заместник-директор по библиотечната дейност и автоматизация на Столичната библиотека. Специализирала е в САЩ и е част е международна група за иновации в публичните библиотеки (INELI) на фондация „Бил и Мелинда Гейтс”. Член е на Постоянния комитет на секцията „Публични библиотеки” на Международна федерация на библиотечните асоциации и институти (IFLA). Сега управлява Фондация Глобални библиотеки.Разговорът с нея за съдбата на библиотеките и шанса те да станат част от начина на живот на съвременния дигитален човек, е вълнуващ и ентусиазиращ.

-Библиотеките по света май са на път да преоткрият себе си в глобалния дигатален свят, къде сме ние в този процес?

-Освен, че материалната база в нашите библиотеки e остаряла и не се поддържа другата причина, да не са в крак с времето е, че колекциите са много бедни. Големите, регионалните библиотеки, общинските и тук таме читалищни библиотеки отделят някакви средства от бюджетите си, останалите ги дават само за заплати и се надяват на дарения. Преди години имаше една тенденция в училищата, смяташе се, че библиотеките са отживелици и всичко ще бъде заменено от компютри и таблети. Много грешен подход, но и до ден днешен изборът е на директора-дали да има училището библиотека, или не. В закона за предучилищното и училищно образование по настояване на Библиотечната асоциацията, библиотеката е задължителен елемент от стандарта за физическата среда, но по същество не се прилага.

-И вече тези хора  са родители отглеждащи деца тези хора, отрасли в среда без  библиотеки. Какви възможности има и как Фондация Глобални библиотеки се стреми  да върне библиотеките в съвременния живот на  хората?
-Фондацията в България беше учредена 2013-а, с цел да осигури устойчивост на резултатите от Програма Глобални библиотеки, в рамките на която бяха предоставени компютри в  960 библиотеки в 260 общини, за да се даде възможност на хората, които нямат домашни компютри, да могат да ползват компютри в обществените библиотеки.  Паралелно с това библиотечните специалисти от тези избрани библиотеки бяха обучени на нови умения- как да работят с различни потребители, как да се търси  информация, на коя информация да се доверява човек, как да се търси работа онлайн, как да си подготвят СV-та, как да кандидатства. Изградиха се партньорство с Бюрата по труда.
Защото у нас, знаете как е, в някои селища библиотеките са оцелели като единствени малки оазисчета на някакво знание и място за информация, но там най-често библиотечният специалист е един, а някъде и липсва. Читалищни секретари вършат тази работа. Ние се опитваме да ги учим да използват онези свободни ресурси, които ги има в мрежата по най-добрия начин. Има хора, които даряват книги на малки библиотеки. Правят жестове, но не това  е начинът,  по който би трябвало да се развива една библиотечна колекция. Тя трябва да се захранва системно. Съобразно населението- някъде преобладават възрастните, имат нужда от четива за литература и информация с практични съвети,  другаде, където има училища, трябва учебна литература, така се запълва липсата и на училищните библиотеки.
Ние сме неправителствена организация, с определена мисия и определен ресурс и смятаме, че ако поне библиотеките от нашата мрежа работят в партньорство и предлагат стандартизирани услуги, доколкото е възможно, нещата ще потръгнат. Днес ние се финансираме  с оперативен грант от фондация „ Бил и Мелинда Гейтс“, като поехме ангажимент да осигурим устойчивост  чрез държавно съфинансиране, условие по гранта и да кандидатстваме по различни програми и проекти, да търсим дарители. И от 2014 с постановление на Министерски съвет чрез министерството на Културата получаваме средства, които използваме за обучение на библиотечните специалисти, и  повишаваме техния капацитет да изпълняват проекти, като за целта  имаме наша схема за малки проекти.

– С други думи, бъдещето на библиотеките е да се превръщат в нещо като образователен център?
-Да, тази функция е една от основните, записана още преди  много години в Манифеста на IFLA(Международна федерация на библиотечните асоциации и институции) и ЮНЕСКО за обществените библиотеки. Неформалното образование, ученето през целия живот, което пък сега е толкова актуално. Всичко това може да се случва в библиотеката.
Ако имаме едни добри библиотеки, снабдени както с класически информационни ресурси- книги и периодични издания, така и с бази данни, – достъп до научни списания от цял свят, всеки, които има определени умения и иска да ги развива и да ги надгражда, ще намери своето място. Така, че библиотеката е образователен център.

 Какви са тенденциите, Вие се току що се завърнахте от поредно обучение по програма Еразъм+, какъв е европейският опит?
-Този опит е много полезен за библиотеките, затова и ние кандидатстваме за обучение по Програма Еразъм+ Мобилност за възрастни за обучение библиотекари, които да бъдат обучители на възрастни. Така кръгозорът на библиотечните специалисти от нашата страна се разширява. Да не четат само как го правят в другите страни, а да видят на практика. Да разговарят с колеги и да адаптират по свой начин тези идеи. Миналата година правихме такава мобилност с партньори от Испания и Финландия тази година –с библиотеката в Утрехт, Холандия.


Последователите на Еразъм със сертификат от Утрехт.

 

Те ни организираха и посещения до други библиотеки. Бяхме и в Амстердам най-голямата обществена библиотека, Кралската библиотека в  Хага, по-малки специализирани за обслужване на определени социални групи – възрастни хора. И видяхме, как това е тенденция в Холандия от няколко години те се опитват да изграждат нов модел , наричат го КУЛТУРНА КЪЩА. Това са новоизградени функционални сгради, в които се намират: старчески дом, училище, библиотека, аптека, дори на някои места полицията е в тази сграда. Има кафене, ресторант и Къщата е отворена  Място, където не се чувстваш изолиран библиотеката е елемент от тази среда. Процесите на автоматизация са завършени. Има часове, в които няма библиотекар, хората сами с електронни карти могат да си заемат или върнат книги. За хората от старческия дом, които  се събират, четат, разговарят, играят шах това е нещо като домашна библиотека. Средата така е изградена, че идеята за така нареченото трето  място- след дома и офиса, за тях  библиотеката е това трето място.

Тази социална и комуникационна функция на библиотеките все повече се засилва. В едно кварталче на един млад град основно  живеят пенсионирани хора, с невисоки доходи. И там библиотеката функционира заедно с медицински център и едно кафене-ресторант със специална функция. Където общината дава възможност на хора без работа да усвояват нови умения-да работят в кухнята, да сервират, за да се квалифицират. Всички, които ползват това кафене-ресторант съзнават, че дават шанс на по-младите  и се отнасят с нужната толерантност. Атмосферата беше изключително приятелска и приобщаваща. За мен това е добър пример за малките населени места и в нашата страна, където малкото публични ресурси биха могли да се обединят и по един ефективен начин да се използват.

– И да повишат най-вече качеството на живот на хората там. Защо обаче, у нас тази култура на споделяне, включително споделяне на четенето отсъства? По света са толкова разпространени  например Клубовете на книгата?
-Да , аз съм фен на тези Клубове. В Англия съм я наблюдавала тази култура, в САЩ са много популярни също, там  хората се събират и обсъждат. За съжаление, в този процес изостанахме, наложи се едно мнение, че всичко ще бъде изместено от Интернет и хората няма да имат нужда от такива места за срещи.
Някои страни по бързо го осъзнаха и започнаха да провеждат политика за промяна в посока библиотеката да бъде социално място за контакти. В нашата страна, надявам се, с инициативите, които правим, с Форума, който сега ще организираме другата седмица за обществените библиотеки, да можем да покажем тези тенденции, да обсъдим как да ги да ги адаптираме в нашата страна така, че библиотеката да не се приема само и единствено като място за книги, а като място за търсене и достъп до информация, място за общуване, за споделяне, за креативност и нови технологии.

-Вие докато работехте в  Градската библиотека, започнахте да я превръщате в средище.
-И тя се развива много добре. Радвам, се че детският отдел работи много добре, писателите имат свое място за  срещи. Това са много добри тенденции и тези практики трябва да се разширяват. Да се върне онази атмосфера в библиотеката на активно общуване и взаимодействие и това може да стане, ако се отделят достатъчно средства  за нови книги и развиване на подходящи програми. Защото Библиотеката е жива, ако можеш да предложиш това, което е в книжарницата. И това ни го показаха в Холандия сега. Те са изградили NBD Biblion – обединение между издатели-книжари и библиотеки, което се грижи за един вид централизирано комплектуване на всички обществени библиотеки. Изпращат се ежеседмично препоръчителни списъци,  подбрани от специалисти, библиотеките  избират заглавията, нужни за своите читатели и след седмица получават книгите готови за четене. Тоест, допълнително подвързани с твърди корици за многократно четене, снабдени с  библиографско описание и каталожен фиш, чип за да могат хората да ги взимат през автоматизираните системи и единственото нещо, което остава на библиотекаря, е да подреди книгите на витрината горе долу по същото време, както и в книжарницата. Както знаем, човек не може да купи всички книги…

-Но, може, ако перифразираме Жорже Амаду, и ако му се предостави възможност, да се опита да ги прочете.
-И това е мястото-обществената библиотека. Бяхме наистина впечатлени от този затворен процес на обслужване на  библиотеките в Холандия. Имат дори печатница, за отпечатване на специализирани малкотиражни издания.

-Е, това е наистина бъдеще. Как можем да го стигнем?
-Ако всички са заинтересовани. В цял свят библиотеките са най-големите потребители на книги-60 процента от издадените книги отиват в библиотеките.  Издателите са заинтересовани. Ако участват те, участват библиотеките, участва местната власт и съответно на държавно ниво има политика, защото трябва да има бюджет, нещата ще се получат. За сега у нас Стандартът за библиотечно и информационно обслужване не се изпълнява така, както е гласуван.

– Е, сега чухме че е предвидено в новия  бюджет  увеличение на парите за библиотеките?
-Да, видях, че в бюджета за догодина има предвидени два милиона, но  е важно, как ще бъдат разпределени .И е много важно, механизмът, по който ще се разпределя, да стартира бързо.
-На 8 и 9-и ноември  провеждате форум?
-За трета поредна година, Предстоящият форум е под патронажа на Мария Габриел, еврокомисар по цифровата икономика и цифрово общество, темата тази година е Библиотеките и цифровата трансформация, с който искаме да покажем, как библиотеките участват в този процес.
 (Снимките са от личния албум на Спаска Тарандова)

Коментари

comments