Тъкмо бях започнала да се притеснявам, че прекрасното място за култура, каквото е литературен клуб „Перото“, е едва ли не на път да се превърне в нещо като модна сцена- суетливо пространство, присвоено за срещи на някаква по-специална порода хора, от които зависят вкусовете и модите и ето че като семе от люта чушка, като отвара срещу самозабравата, се случи тази паметна вечер за Радой Ралин. Вечер от приятели за приятели- хора, малко различни по възраст и шик от обичайното присъствие на терена. Събрани не да гъделичкат ушите на околните с познатата сатира на Радой, а да почетат поезията му. За да припомнят, че не повърхностното и натрапчивото, не принадлежността към показната слава, са белег на истинските таланти. А тъкмо обратното.
Тази вечер успя да възкреси духа на Радой чрез неговите стихове, талантливо поднесени от актьорите Борис Луканов, Сава Георгиев, Иван Несторов. Припомни ни дарбата му да прониква в сърцевината на нещата, наблюдавайки отстрани тълпата, за да да разпознае онези места, където душата на човека проявява истинската си красота и сила.
Вярно, Радой Ралин е най-вече разпознаваем чрез сатирата си. Кратките му четиристишия, с острата си бодливост на фразата, с предизвикателството и злободневността си, се харесват и помня едва ли не като народни поговорки може би защото:
Тъй от дните робски и хайдушки
сме изяли много юти чушки.
Затова ни е лютив езика..
Но дали винаги анализът ни е верен и схващаме ли истинските послания?
Бих дала за тема за на гимназиална матура например двустишието:
„Произход на черногледството” :
„От люлката до гроба
Бял свят не види роба.”
А да им видим и тезите, и антитезите.
За повърхностните представи относно мащабите на интелекта, сполучливо даде пример синът на поета Радой, Кин Стоянов, като припомни как при едно посещение на Кирил Христов и Алеко Константинов на публична вечеринка, хората започнали да сочат Щастливеца с възгласи :”Бай Ганю, Бай Ганю”..Та и нашата памет за Радой има опасност да съхрани само карикатурните образи от неговата сатира, без да се разпознава истински в тях. Затова бе добре да направим връзка между сатирата и поезията и да си спомним неговите стихове, да пчувсваме отново силния интелектуален заряд, философските прозрения заложени в тях, за да огледаме и у себе си малко от чистия демократичен дух и моралната същност на поета, за когото с толкова с човещина и любов говореха организаторите на събитието -Рада Александрова и Екатерина Томова.
Хигиена за душата беше тази среща,досущ като че подсказана от едноименното стихотворение
ХИГИЕНА
Предпази си чувствата, с които
мразиш и прощаваш,
не ги свързвай ти с конкретни хора.
Време е за себе си да обобщаваш
и да търсиш вътрешна опора.
Ти не ставай зрелище за много,
а бъди си сам единствен зрител
и си вярвай предано и строго
само в туй, което си изпитал.
1970




































