ЗАГАДКАТА ЕЛЕНА ФЕРАНТЕ  

0
1852

Тетралогията на загадъчната авторка, превърнала четенето на поредицата в заразна треска по света, събра в клуб „Перото“ многобройни нейни почитатели. Организатори бяха Италианският културен институт и издателите на поредицата у нас, ИК “Колибри“. Публиката научи любопитни подробности около написването на романите, и се наслади на откъси, прочетени в оригинал и в превод.

“Гениалната приятелка“, „Новото фамилно име“, „Тази която си отива, тази която остава“и неизлезлия още у нас чегвърти роман:“Историята на изгубеното дете“, номиниран за Ман Бук интернешънъл, са преведени на 40 езика, над 5,5 милиона са продадените екземпляри по света.Книгите се разграбват като топъл хляб, хората не спират да говорят за тях, да си ги разменят, възникват клубове и общности от нейни почитатели. Авторката е обявена от списание “TIME“ за една от 10-те най-влиятелни жени в света.
Но коя е тя, Елена Феранте?

Кой е авторът -жена или мъж, на спечелилите невероятна популярност истории за двете приятелки от Неапол и съществува ли въобще такъв автор? Най-педантичният разследващ журналист, заел се да намери отговора се оказва, че е станал най-омразният човек в Италия. Защото поглъщащтите с наслада увлекателния и вълнуващ сюжет, проследяващ биографиите на Лена и Лила от ранната до преклонната им възраст на фона на събития, които всички ние, следвоенното поколениние от втората половина на 20-ти век, сме живели по едн или друг начин, вероятно и не искат да знаят. За да може всеки  от нас не само да се превъплъти в образите,а донапише историята чрез собствения си опит.

Кремена Димитрова, директор  комуникации на издателство „Колибри“ сподели за българската рецепция, която не се различава  от световната, по отношение на възприемането на тези романи.

 „Книгите на Елена Феранте са от малкото, които веднага предизвикват реакция. Първото нещо, което се случи и в някаква степен ни стресира и шокира беше, че една читателка ни нападна, че сме определили Лена като гениалната приятелка, а за нея това е Лила. Но аз бих казала, че всяка една от двете би могла да бъде гениалната приятелка, въпрос на гледна точка. Едно приятелство е двустранен процес, за да просъществува трябват усилия от вете страни. Едно приятелство преминава през изпитания, съзряването също, така че гениалността е поделена.


Аз също имам своята причина да чувствам много близъка тетралогията, особемо първия роман, защото аз израстнах с приятелка, която се казва Лена и ние винаги се съревновавахме коя от двете е по-умна, по-смела, по-дръзка и по-предизвикателна. Тази борба по между ни никога не приключи, въпреки, че пътищата ни в един момент се разделиха, но никой не знае дали няма да се срещнат отново. Моята приятелка Лена живее на друг континент, но начинът, по който ние изградихме собствените си характери, начинът, по който времето, в което ние живяхме ни беляза, ще остане завинаги в нас и в нашите биографии. Разказвайки ви тази лична история искам да потвърдя още един път, че четенето на тези романи имат успех именно защото минават през личната история на всеки еди от нас. Независимо дали е в Италия, България, Австралия или където и да е по света. Защото това са романи на съзряването, на младостта, на зрелостта, на старостта-издавам за тези, които не са стигнали до четвъртата част. Всъщност тетралогията разказва един човешки живот на цяло едно поколение.
Рецепциите на романа са повече от положителни, засипват ни с въпроси кога ще излезе следващата част. Въпреки, че това не са романи, изградени във формата на съспенс и някаква интрига, а по-скоро някак си човек заживява със съдбите на героините.
Искам да ви успокоя, че четвъртата част се превежда и напролет ще можете да я прочетете.“КАКВО ВСЕ ПАК СЕ ЗНАЕ ЗА ЕЛЕНА ФЕРАНТЕ?

Кремена Димитрова:„По отношение на личността  има две хипотези, едната е, че издателят и по-точно съпругата на издателя е Елена Феранте и че нейната анонимност е измислена,че е издателски трик. Има още една версия, че това всъщност е мъж, който пише под женски псевдоним, историята помни много такива случаи.
Но тази хипотеза не е проверена. Има един италиански журналист Клаудио Гати, който прави разследване чрез търговския регистър и всякакви финансови документи за да стигне до това кой плаща данъците за тези романи, кой получава хонорари  дава интервюта, което значи, че юридически съществува.Но този журналист, заради разкриването на тези документи и  разследването, е най-мразеният журналист в Италия. Като че ли хората искат да запазят ореола около Елена Феранте и всеки един отговор или хипотеза не удволетворява публиката, защтото тя иска да се запази загадката. Загадката създава конкретен образ у всеки един от читателите. Подозирам, че всички си мислят, а това не е далече от истината, че романите са автобиографични.“

Госпожа Луиджина Педди разказа и за една акция, извършена в Падуа от група изследователи, литературоведи и критици, които са анализирали 150 романа, за да могат да направят своето разследване, кой е този автор, търсейки прилики в стила на различни писатели…(Защото някои смятат, че това може да е италианската писателка Елса Моранте например, други, че това е Доменико Стартоне…)

Но саматаавторка оборва всички опити да бъде разгадана, като казва в едно дадено от нея интервю:
„Веднъж написани книгите нямат нужда от своите автори.“

Какво е толкова общовалидно, че  всеки може да се почувства вътре в историята, разказвана от Елена Феранте?

Луиджина Педди дава своето пемна  обяснение:“Трябва да кажа, че аз отново изживях нашето минало, чрез тязи книга,аз препрочетох Италия.“

Но как от една история за  квартала в който са израсли двете момичета със цялата му неаполитанска специфика, книгите успяват да завладеят читателите от Охайо до арабския свят през цялото земно кълбо?

„Явно тази история“,допълва г-жа Педди  „която е толкова богата, която се развива в хоризонтален и вертикален план, която пресича света като шахматна дъска, може да бъде четена не само на Италия, а навсякъде на следвоенните общества в Европа и дава ключ към разбиране на начина, по който в днешно време се развива нашия свят.“

Чарът на Елена Феранте е и в един удивителен механизъм на писане, уж прост и лек , но с една характерна  безпощадност,която по никакъв начин не се плъзга по желанието да покаже симпатии, стил, който някои наричат го „неореалистичен“.  Самата тя го обяснява така:
От различните начини от които си служим да приведем всета в някакъв наративен ред, предпочитам този, начина на ясното честно писане, което кара фактите, факти от обикновения живот да зазвучат извънредно увлекателно.“  

Романите са екранизирани, по българската платформа на HBOGO могат да бъдат гледани първите 8 епизода.

Коментари

comments