КОЙ ЦЕНЗУРИРА В БНР?

0
1507

Аз знам какво е цензура. Още като заместник-главен редактор на вестник „Софийски университет“ се срещнах с цивилните хигиенисти на общественото мнение  от Държавна сигурност. Поводът тогава беше колега, който днес е известен журналист. Казва се Кин Стоянов и е син на Радой Ралин…Това не е предисловие.

Мисля, че най-отвратителното нещо в нашата професия е цензурата. В по-скритата му форма се нарича автоцензура или премълчаване. В услужливата му форма се нарича прикриване. При открито слагане на властта се нарича слагачество. Но си остава цензура.

Българското национално радио, обществена медия, е цензурирало на 11 юни т.г. не просто репортера си от Народното събрание Даниел Инков, но и народните представители. Да цензурираш управляващите е може би някакъв вид геройство, дори може да мине за протест, но да цензурираш опозиционния глас и то в парламента, е пълно безобразие. А да запушиш устата на собствения си репортер от събитие, е унизително и за него, и за медията. А когато е в полза на работодателя се нарича раболепие или роболепие.

Три пъти обществената медия, която трябва да защити обществения интерес  цензурира в един ден своя репортер от сградата, където пише „Съединението прави силата“. „Отсъединяването“  от истината има причина. На пленарно заседание, по време на отчет на обществения медиен регулатор, представители от опозицията питат СЕМ как е избран последният генерален директор на БНР, след като е констатирано, че той има фирма, няма трудова книжка и има съмнителен трудов стаж. Репортажът от пленарната зала веднъж е свален от обедния осведомителен бююлетин, след това негова по-кратка версия – от следобедния,  а най-накрая и от вечерното  обзорно  предаване „Новинарският час“. Вместо информацията от собствения си репортер, БНР пуска на интернет сайта си информация от…БТА. От която не става ясно кой е кум и кой сват. Може би защото неотдавна освободена от БТА бивша главна секретарка на правителствената агенция е вече изпълнителен директор на изпълнителна дирекция в БНР, обединила под гръмко заглавие  рекламата и пиара на БНР. Но това е само предположение.

Предишен ден в Програма „Хризонт“ е цензурирана информация от СЕМ – от срещата на медийния регулатор с Управителния съвет на БНР. Горката репортерка от това събитие вече веднъж бе освободена от ресора си, защото предишен генерален  директор не бил доволен как отразява срещите му със СЕМ. Той смени трима души, докато намери удобния репортер. В репортажа, за който става дума, е излъчено само мнението на председателя на СЕМ Бетина Жотева, която обяснява, че е „счупен“ диалогът между членовете на Управителния съвет на БНР и председателя на УС, който е и генерален директор на БНР. „Счупването“ се е получило, след като УС разбира, че генералният директор подписва договори зад гърба им. Под предлог за форсмажорни обстотелства и в нарушение на закона. Впрочем, за  подобно поведение преди години бе освободен генерален директор на БНТ.

Вместо да се срещне и обясни с Управителния съвет, генералният директор предпочита да напише писмо по вътрешната мрежа до трудещите се, в което твърди че УС саботира изпълнението на…концепцията му за развитие на БНР. Същото оплакване е пренесено до СЕМ. Веднага от приятелски разтревожени началнички е  инициирана подписка, в която подписалите се искат оставката на УС, но не искат да знаят дали има нарушение на закона и правилниците на БНР от страна на генералния директор. Защото УС предоставя убедителни документи, които е поискано да бъдат оттеглени от специализираната прокуратура. Имената на някои от подписалите в подписката, видимо съчинена набързо, обаче  будят недоумение. Там са неосъществени началници и кандидати за началници, действащи началници, но и журналисти, чието право на свободно слово сме защитавали (и аз лично) неведнъж. Защо те не искат да чуят другия глас, в интерес на спокойната работа на обществената медия? Защо вместо диалог се използва познатата методика на натиск чрез подписки? Ако всичко е наред, няма страшно. Между другото,  ако ви попитат в подписка дали подкрепяте работодателя си, какво ще отговорите? А ако утре той се окаже виновен? Ако е наш, няма значение. Ще извадим подписката, която продължава, ще го изтупаме, всички оставаме и…напред.  И без това напоследък се утвърди практиката няколко вечни служителки да внушават на СЕМ кого искат и кого не искат за свой ръководител.

Казват, че девизът на разтревожените бил – да запазим този генерален директор, че може да дойде по-лош. Този е от Америка. Може следващият да е от Африка…С български паспорт и този път без фирма.

Може би е нелогично да напиша всичко това. Но след като съществува този СЕМ и този морал, всяко премълчаване, дори от бивш генерален директор, е неморално.

И…трябва да знаем кой си позволява да цензурира в БНР. Медията, на която съм отдал повече от 30 години и където съм минал по цялата стълбица от репортер, водещ, кореспондент в чужбина до генерален директор. Защото това не е медията на…, а обществена медия, защитаваща обществения интерес. Не личното статукво на някого. Колкото и  все по-трудно да вярваме в това.

Според мен, налице е сериозно „счупване“ на диалога между обществения регулатор, обществената медия и обществения интерес. И това не може да продължава. Защото ако създаваме тор, върху нея ще кацат торни бръмбари.

Валери ТОДОРОВ, журналист

Съкратеният репортаж:

 

Коментари

comments