„БЕЛ АМИ“
по Ги Дьо Мопасан от Юри Дачев
в Малък градски театър
Герои като Жорж Дюроа направо с лопата да ги ринеш и днес. Нагли, самоуверени и цинични, тръгнали от дъното на социалната стълбица и крачещи през трупове да завладяват върховете на славата. И не само защото имат чаровни усмивки и хубави мустаци, а защото са най-удобната среда за осъществяването на всяка безогледна власт.Без тях-удобните невежи нагаждачи, тя не би могла да бъде упражнявана и да съществува . Менторите и „калинките”, са амалгамата на самото упражняване на властта. И фактът, че от време на време биват разобличавани, не им пречи да никнат като трева след дъжд. С подправени дипломи, лишени от собствена същност и морал, но надарени богато с умението да играят ролите, които им се предлагат.
А медийната действителност е хранителната им среда, полето на тяхната реализация. Във и чрез медиите те биват създавани и възпроизвеждани. Няма нужда да пишеш за да станеш собственик на вестник или медия. Има кой да ти подава текстовете и да употребява медията за собствения си възход. Простото и напористо момче без всякакви качества, но „наше“, е на път да се превърне в модел за подражание.Или неуката силиконова госпожица, стигаща до министерски кресла и постове в европейски структури. Приели сме ги едва ли не за даденост. Даже не ни правят впечатление-те и на това разчитат. Да бъдем средата, която осигурява техния възход.
Ако не е изкуството, театърът, който ни ги посочва и разобличава.За да не ставаме поредните им жертви. Затова е похвално усилието на Юри Дачев, да адаптира текста на Мопасан за театрална сцена. Както и усилието, на Малък градски театър „Зад канала” да посегне в това нечетящо време към силен и ярък литературен текст, който носи познание за човешката същност. Затова би могло и много по-рязко и гротескно да бъде разголен механизмът на постигането на успех на всяка цена, на агресивната наглост, цинизъм и липса на морал .
В работата си режисьорката Бина Хралмпиева е избрала изисканата френска елегантност и уважението към текста. С което някои от образите са позагубили възможност за съвременен прочит и интерпретация. Лекотата, с която се играе на сцената е завладяваща, но оставам с впечатление,че телевизионната популярностна някои от героите все пак не винаги помага, а понякога и пречи, особено когато задачата е да се дискредитират механизмите именно на евтината слава.
Великолепните костюми са сценографката а Петя Стойкова и Елица Георгиева, музиката, на Асен Аврамов
Участват:Калин Врачански, Петър Калчев, Луиза Гриорова, Герасим Георгиев-Геро, Васиена Атанасова, Алиса Атанасова, Таня Пашанкова,Христина Караиванова, Владимир Зомбори, Васи Банов, Владимир Димитров, Атанас Чопов
