В спорни времена един спорен текст като отговор: „Нова земя“ на Иван Вазов в Народния.

0
1754

 „Робството свърши, сега свободата ще трябва всеки ден да се защитава.“
Иван Вазов
В навечерието на Великден Народният театър възкреси един пренебрегван и смятан за спорен текст на Патриарха на българската литература, романът му „Нова земя“. Спектакъл, който ни дава възможност да намерим много отговори на спорните и днес въпроси за нееднозначното ни отношение към свободата и зависимостта. Да ни подскаже причините за всички наши колебливости, празни илюзии, нерешителности и двузначия..

Спектакълът се посвещава на 100-годишнината от смъртта на Иван Вазов. И е един от най-мащабните проекти на Народния театър.
Режисьор на спектакъла е Бина Харалампиева,  сценичният вариант е на Юрий Дачев

 

С прословутата реплика си „Либерал е който либи ралото“ Васил Радославов   обяснявал на простите селяни идеите на новосформиращата се либерална партия след Освобождението в България. Идеи, които би трябвало да вдъхновят за нов живот изстрадалата страна. Да помогнат на хората да се отърсят от травмите на миналото, от старите робски порядки и привички, да заслужат с дела своята независимост, да поемат в свои ръце собствената си съдба. Без да се съобразяват с апетитите на великите сили. Нови хора със смели идеи са били нужни за това, но доколко са успявали да се появят и оцелеят такива, сред надигналата глава байганьовска стихия от разгорели се политически страсти за власт и алчни икономически ламтежи?

Вазовият роман „Нова земя“ излиза от печат през 1896 г. под заглавието „Нова земя, роман из живота на българите през първите години след Освобождението. (В седем части. С 19 илюстрации от Обербауера, Мърквичка, А. Митова и Канелла. София.”)

Романът не е посрещнат меко казано възторжено. Критиките са в две посоки. От една страна, заявката от самия Вазов, че се явява нещо като продължение на „Под игото“,  дава основание на критиката да сравнява, а сравненията не са в полза на новата творба. Тук срещаме отново Иван Боримечката, появяват се и други герои от „Под игото“, както и от „Чичовци“ и „Хаджи Ахил“, но въпросът е доколко поетът успява да им вдъхне нов живот в сблъсъка с новите реалности, изваждайки ги от затворения свят на предосвобоженските хоризонти и нрави.

Въпросът е и доколко и той  самият, в голяма степен виждащ себе си в образа на Найден Странски, е успял вече да оцени и намери своите ориентири в тази нова действителност, в тези първи години свобода. Ходът на действието следва пътищата на самия Вазов след Освобождението: Русе, Берковица, Бяла Черква, Сопот, Пловдив. губернаторската канцелария, учителстването в Берковица, политическите страсти и съучастия в изборните борби в Източна Румелия. В Пловдив дейността на Вазов е обвързана с т .н. „лъжесъединистка“ партия на народняците-( наречена така, защото се е обявила за забавяне на Съединението.) Трябва да припомним, че политическите, икономическите, и идейните разделения и тогава, както и сега, са  по линията русофили-русофоби. Емоционално привързаната и възпитана в руски дух тогавашна интелигенция е здраво обвързана с Русия и трудно преодолява истината за противоречивата и пагубна имперска политика, насочена срещу интересите на България. Така че всичко, което се случва е пречупено през отношението на Вазов към събитията. Съединението, преврата срещу княз Александър I-и Батемберг, контрапреврата. Тази негова нагласа дава отражение върху оценките на романа.

В това отношение най-безпощаден е вечният опонент на автора, Пенчо Славейков. Под псевдонима Любомир Циклин в статията „Един стар херой“ той пише: „Г-н Вазов е изобразил в хероя Стремски, както видяхме, сам себе си, а чрез себе си и онази от нашите обществени партии, на която той е член и обществен представител: партията на прозявките и лъжите“.“

Допълнителен щрих към подценяването на романа и обричането му на забвение пък в годините на социализма е фактът, че в него е демонстрирано подчертаното несъгласие на Вазов с набиращите скорост социалистически идеи.
Така че амбициите на Народния театър са ясни и похвални. Положен е много труд и усилия, за да се преведе този текст не само на жив сценичен език, но и да се разчетат и съвременните му послания, да разберем  и осмислим недоучената си история през прочита на днешното време, за да можем да  разплетем корените на днешните си заблуди.

Романът е търпял критики и по отношение на неизбистрена фабула, неизведен на фокус главен герой, затова и по-късно пред Иван Шишманов Вазов нарича романа си „една верига от спомени и лични преживявания“.  Но това като че е улеснило създателите да се възползват от тази  мозаечна структура и сътворят една панорамна картина от ярки и живи сцени и образи, добре режисирани, добре изиграни и сякаш стойността на спектакъла  е  именно в тези запечатани картини от времето, в тяхната реалистична документалност, която носи заряда на  една съвременна публицистичност, на един диалог с времето, с вечното и непреходното.

 „НОВА ЗЕМЯ“ е тревожно  откровение за българския характер и днешно питане за повтарящите се препъвания в пътя ни към обединението.

 „Този спектакъл ни връща към велико време от историята ни. Един народ с пламенност и опиянение застава пред бъдещето на обединената си страна. Може би няма време да се замисли над „детските си болести“, които ще се превърнат в хронични страдания по пътя му. А днес, бидейки по-трезвомислещи, с повече самочувствие и опит, замисляме ли се върху тях? И ако го правим, не тръгваме ли предварително със скепсиса, който също е болест, която непрекъснато подхранваме? В „Нова земя“ много неща вече ни се виждат и стари, и повтарящи се, но разрушителното недоверие в самите нас все още не се е сгъстило. Това прави съприкосновението с емоциите и надеждите на романа и героите му  уникални, завладяващи  и… май невъзвратими“, споделя режисьорът Бина Харалампиева.

Юрий Дачев : „Ние предпочитаме и обичаме най-вече Вазов, който възхвалява и умилява, който припомня хероите и природните красоти, всичко, съградило величието българско. Не сме се научили да четем болките, въпросите, нехаресването, посочването на чернилката в нравите и характера ни. А в тая чернилка има „при всеки поглед нови, по-нови красоти“. Може да е огрубено и еднопосочно обяснението, но неприемането на „Нова земя“ е свързано най-вече с навика да чуваме Вазов само донякъде… Непораслият ни дух е скрил творбата на забутано място в долния ред  на библиотеките ни. Трябва да го разбутаме този ред. Да извадим от него нелесните за четене български книги. Да се мъчим със старите думи и с истините за себе си. Да се усещаме не само погалени от Вазовата обич, но и разпитани от нея“.

Съзвездие от знакови актьори е в състава на спектакъла: ИВАН ЮРУКОВ, МАРИЯ СТЕФАНОВА, ХРИСТО ПЕТКОВ, ГЕРАСИМ ГЕОРГИЕВ-ГЕРО, АЛЕКСАНДРА ВАСИЛЕВА, РАДИНА БОРШОШ, РАДЕНА ВЪЛКАНОВА, ЖАКЛИН ДАСКАЛОВА, СОФИЯ БОБЧЕВА, ВАЛЕНТИН ТАНЕВ, НИКОЛАЙ УРУМОВ, ДАРИН АНГЕЛОВ, ВАСИЛ ДРАГАНОВ, СТОЯН ПЕПЕЛАНОВ, ДИМИТЪР НИКОЛОВ, БОГДАН БУХАЛОВ, ЛЮБОМИР ПЕТКАШЕВ, ЕВА ДАНАИЛОВА, НЕДЕЛИН НАЙДЕНОВ.

Сценографията и костюмите в спектакъла са дело на Свила Величкова и Ванина Цандева, музиката е на Асен Аврамов. Художник на плаката е Янина Петрова а фотограф – Стефан Н. Щерев.

Следващите дати на представлението са на 13, 14 и 20 май, 26 и 27 юни 2021 г. Билети могат да се закупят на касите на Народния театър и онлайн на https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/nova-zemya

 

 

 

Коментари

comments