ИМА ТЕАТЪР.„ЛИСИЧЕТА” НА ЛИЛИЯН ХЕЛМАН  В НАРОДНИЯ  режисьор: БИНА ХАРАЛАМПИЕВА

0
4230

Мислите си, че ще гледате стара класика за забавление? Не, ще видите спектакъл, който ще ви причини болка с препратките си към живота, който водим днес, живот, белязан от повсеместната комерсиалност, която допуснахме, като сложихме знак за равенство между жаждата за свобода и жаждата да имаш всичко. И сякаш продадохме душите си на дявола. Но има театър. Добрият театър събужда приспаните сетива и връща усета за смисленото и човешкото. Разбира се, това го могат добрите актьори, когато попаднат на добър режисьор.
Народният театър ни поднася този предколеден подарък: чистата наслада от превъзходна игра, зад която стои умелата ръка и анализаторския ум на добрия режисьор.

Всъщност, подаръкът си е направо коледен, ако си спомним Дикенс и  Коледната му приказка. Някой трябва да ни хване за пеша и разтърси из основи, за да се огледаме и разпознаем. Това правят актьорите. Играят неистово разтърсващо. И няма фалш и кокетничене с публика. Камерната сцена не позволява, а и режисьорът, вадейки наяве дори неподозираните  им умения и дарби, свири на тях като на инструментите на цялостен оркестър.
„„Лисичета“ разкрива хората в граничното им състояние – между постигането на успеха и неговата цена. Сюжетът се върти около обсебените, алчни за печалба Хюбърдови – Регина /Теодора Духовникова/, братята й Оскар /Христо Петков/ и Бен /Дарин Ангелов/, и племенника й Лео /Марин Рангелов/, които искат да променят съдбата(си), да я придвижат напред, да спечелят, да се измъкнат от теснотията на съществуването, искат го толкова силно и издълбоко, с такъв див устрем, че са готови да прекрачат морални задръжки, семейни сантименти, социални правила…

Ани Пападопулу е блестяща в образа на ранимата и изящна Бърди, която иска да противопостави своя мечтателен аристократизъм на властната стихия, но не знае как и с кого да сподели мечтите си в минало време… Студентката от класа на проф. Стефан Данаилов Радина Боршош дебютира на сцената на Народния театър в ролята на младата и решителна Александра, самоуверена и дръзка в своята непоквареност. А Иван Юруков е неузнаваем и изключителен в „кожата” на гаснещия и болен скептик Хорас, банкерът, провидил и надмогнал блясъка на богатството, самотен пътник към смъртта. Като антипод на цялата скверна суета е Цветомира Даскалова и нейната героиня Еди.

И всички те, в един брилянтен екип, „сглобен” перфектно от режисьорката Бина Харалампиева, който ни печели и губи, пристрастява, размеква с копнежите си, разсмива с глупостта си, изненадва с хитроумието си и стъписва с хищната си природа.”

Направих този спектакъл, защото ми писна да гледам как съвременните вандали мачкат всичко духовно, красиво и смислено около себе си в опитите си да забогатеят. И ние, като общество непризнато, отглеждаме злото у себе си, сякаш е най-висша ценност. Лилиан Хелман ми даде „оръжието“, с което да изразя своя гняв. Всичко останало съм казала заедно с изумителните артисти!“, споделя Бина Харалампиева.
Да, театърът е оръжие. С въздействието и силата си е оръжие срещу бездуховността, посредствеността, примитивизма.Той е призван  да връща ценностите на тяхното място. Такава е била и трябва да бъде мисията на Народния театър.
Защото залитането по комерсиалното не подмина и Мелпомена. Редица театрални сцени днес приличат на естрадни подиуми.Там публиката ходи и реагира, като на стадиона.
Но този спектакъл има пречистваща роля – връща вкуса към истинския театър. Създава празник за душата въпреки, или благодарение на болката, която причинява. Това го наричат катарзис.
След него   не бързаш да включиш любимия си смартфон.

Режисьор Бина Харалампиева
Сценография и костюми Свила Величкова
Музика Асен Аврамов
С участието на: Теодора Духовникова, Иван Юруков, Ана Пападопулу, Дарин Ангелов, Христо Петков, Цветан Алексиев, Цветомира Даскалова, Радина Боршош, Марин Рангелов

Драматург Мирела Иванова
Помощник – режисьори  Боряна Митева, Ирина Иванова
Художествено осветление Лальо Христов
Художник на плаката Павел Червенков
Художник на програмата  Янина Петрова
Фотограф: Павел Червенков

Следващите представления на „Лисичета” са на 31 декември, 16 и 27 януари. Билети могат да се закупят от касите на театъра и онлайн на http://nationaltheatre.bg/play/lisicheta/

/използвани са материали, предоставени от ПР отдела на театъра/

Коментари

comments