
След като Крис Шарков постави „Частици жена“ от Ката Вебер, а след това Василена Радева – „Хоро“ по Антон Страшимиров, колективът зад платформата за „дълготрайна и взаимна креативна работа“ Театър + поставя третото си представление на сцената на Народния театър. Този път зад него застава виртуозният куклен режисьор Катя Петрова, която се обръща към текстове на руския класик Николай Гогол, при когото, както отбелязва нейната анотация, „тъгата и трагиката се преодоляват чрез искрящ смях“. Ето защо в ядрото на представлението остават парадоксите на живота, пречупени през причудлива фантазия, а човешкото и отвъдното, хората и духовете се преплитат – шинелите са жизнени, портретите – живи, а носовете се разхождат по булевардите. Накратко: екипът предлага нов и оригинален прочит на прозата на Гогол, а доколкото познаваме работата на Катя Петрова – чрез езика на кукления театър и визуалните ефекти.
Остава да се уверим.


Сценчна адаптация и режисура – КАТЯ ПЕТРОВА
Сценография и костюми – БОРИС ДАЛЧЕВ и ПЕТЯ КАРАДЖОВА
Композитор – ХРИСТО ЙОЦОВ
Звуков дизайн – СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
Визуална картина – ТЕОДОР КИРЯКОВ
Хореография – АННА ПАМПУЛОВА
Превод и драматург на представлението – МАЙЯ ПРАМАТАРОВА
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪ ЛНИТЕЛИ:
Старица, Разказвач, Мълва – РАДЕНА ВЪЛКАНОВА
Башмачкин, Разказвач – РАДИНА КЪРДЖИЛОВА
Майка, Разказвач, Мълва – ЖАКЛИН ДАСКАЛОВА
Дъщеря, Разказвач, Мълва – МАРТИНА ПЕНЕВА
Чартков, Важен човек, Разказвач, Мълва – СТЕЛИАН РАДЕВ
Ковальов, Разказвач – ПЛАМЕН ДИМОВ
Попришчин, Нос, Разказвач, Мълва – АЛЕКСАНДЪР ТОНЕВ
Призрак, Шивач, Продавач, Мълва – КИРЕ ГЬОРЕВСКИ
Музиканти – Венислав Будинов (акордеон), Николай Темнисков (туба)
Втори асистент-режисьор – Ирина Иванова
Фотограф – Стефан Н. Щерев
Художник на плаката – Николай Димитров NAD
Художник на програмата – Янина Петрова
С благодарност към Сотир Гелев.
В сценичната адаптация са включени фрагменти от
„Петербургски повести“: „Невски проспект“, „Нос“, „Портрет“, „Шинел“,
„Дневникът на един луд“.
Спектакълът е нов и оригинален поглед към прозата на Гогол и разширява сценичната представа за автора, като абсурдният му хумор се разкрива от артистите по завладяващ с импровизационната си сила начин.
Камерна сцена
Театър+
по мериали от интернет и „Програмата“




































