Да умреш не от страх, а от смях на злокобен сюжет. Типичен на пръв поглед криминален жанр, преобърнат с хастара и превърнат в извор на необуздана забава, благодарение на невероятните умения и импровизации на актьорите, които се надиграват на сцената. Всъщност, самото заглавие подсказва възможности за парадоксална интерпретация: Светици и перверзници. Между показната святост и извращенията как се прекрачва тънката граница, къде е истината, къде е лъжата и кога и как нещата престават да бъдат такива, каквито са.
Имаме загадъчно убийство зад стените на заключен манастир. Типажи като по учебник за разиграване на класическа кримка а ла Агата Кристи в стил ноар. Имаме следовател и полицай- типични представители на жанра, сцена, аскетично оголена, обрамчена в черни рамки на врати, водещи към многобройните лабиринти на зловещата сграда. Стряскащи звуци допълват атмосферата. Въображението дописва останалото.
С клишетата обаче дотук. Появява се игуменката (Йорданка Стефанова), която с необичайното си поведение и невероятна лингвистична еквилибристика, прескачайки от език в език, задава различен ключ към действието, подсказвайки че това, което изглежда, съвсем не е това, което е. Оттук нататък реалност и измама губят своите граници, а следователят трябва влезе в играта, за да стигне до истината…

Срещите с останалите монахини, една от друга още по-странни, продължават да разбъркват местата на истина и измама. С нарастващите дози смях, все по-трудно става да се разбере коя е възможната извършителка на престъплението: глухонямата, сляпата, тази, с мустаците, която е по-скоро мъж, отколкото жена, или самата накуцваща игуменка? Разпитите на всяка една от тях превръщат спектакъла във виртуозна комедия на ситуациите, в каскада от зашеметяващи актьорски импровизации и неочаквани приспособления. С начина, по който ползва езика на жестовете, с невероятната си енергия и въображение, глухонямата Албена Павлова чупи рекорда, но и другите не и остават длъжни.


Не можеш да откъснеш очи от Ана Вълчанова с нейната мимика и пластика, както и от псевдо наивната сляпа Полин Лалова. Следователят Мартин Каров и полицаят Боян Арсов изобщо не им отстъпват. Не можете да си представите как се вживява в баския си темперамент и как го обиграва Мартин Каров на фона на разсъдливия и малко муден английски типаж на полицая Боян Арсов. И все пак това не е докрай пародия, сюжетът се разплита неочаквано, мистерията е разкрита, а смъртта се връща на сцената.

Подтекстът за измамната реалност остава за нас, зрителите, отрезвели от смях, да разчетем посланието на автора. Което още в заглавието „Светици и перверзници“ позсказва тема за размисъл-дали това, за което се представя всеки, е истинската му същност, как „светостта“ сможе да бъде параван на престъпността, и каква е опасността, ако светът се превърне в затвор, човек да загуби представа за добро и зло?
Хосе Варлета е писал пиесата по време на локдауна. Ситуация, даваща богати възможности за преоценка на понятията за морал, истина и лъжа.
Благодарение на режисьора Николай Младенов, който се познава с Хосе Варлета, пиесата стига до българска сцена. Освен, че авторът присъства на премиерата в София, той е бил в постоянна виртуална връзка с творческия екип и е силно впечатлен от професионалното масторство на българските актьори. Албена Павлова дори вероятно ще гостува и на испанска сцена. А сътрудничеството с този талантлив автор, откритие на Сатиричния театър, също ще продължи.

Постановка и сценична редакция: Николай Младенов, сценография Ванина Цандева, хореография: Татяна Янева, превод Мариана Манолова
С участието на: Йорданка Стефанова, Ана Вълчанова, Албена Павлова, Полин Лалова, Мартин Каров, Боян Арсов
Снимки:Сатиричен театър
Не пропускайте, но не забравяйте, спектакълът е забранен за лица под 16 години!





































