Спектакълът на Сатиричния театър „Влюбеният Шекспир“ е като новогодишен фойерверк, който зарежда за дълго с празнично настроение. Защото е любовно откровение. Обяснение в любов. Към театъра и неговите зрители и същевременно апотеоз на самата любов. За да обикнеш театъра трябва да започнеш с Шекспир, а да разбереш любовта, с „Ромео и Жулиета“. Спектакълът ти поднася и двете.
Каквито и спекулации да има относно неговата самоличност, дали е наистина търговецът от Стратфорд на Ейвън или тайнствен благородник, издал под неговото име пиесите си, магията Шекспир е ненакърнима и владее света до ден днешен. Имаме нужда от Шекспир, за да обикнем театъра, да опознаем и обикнем самата любов, да опознаем и разберем човешките страсти.
А може ли да напишеш „Ромео и Жулиета“, без да си изживял голямата невъзможна любов?
Спектакълът „Влюбеният Шекспир“ е интерпретация на сценария на едноименния филм (сценаристи:Том Стопард и Марк Нормън, 7 награди Оскар). Но режисьорът Андрей Аврамов е избрал своя прочит.

Сюжетът забърква една история, в която разказът за времето в което театърът като изкуство е завладявал ума и сърцата със своята демократичност и свобода, се преплита с личната любов на младия Уил и цялостният разказ се превръща в метафора на раждането на истинското и вълнуващо сценично изкуство. Това е време, в което театърът и неговите създатели се стремят за се избавят от схематизма на плоското развлечение, с което е свикнала разглезената аристокрация и да излезе на площада, вдъхновен от живия живот на обикновената си публика. Театрални трупи си съперничат за добри пиеси, Марлоу вече е признат авторитет, а младият Шекспир подражавайки му, търси себе си. И ето, че се влюбва във Виола, богато момиче, което ще се жени за благородник, но мечтае да е актриса. Но в театъра за жени е забранено, така че тя облича мъжки дрехи и влиза в трупата на Шекспир. Любовта пламва между двамата обречено- невъзможна, но вечният символ на истинската любов, сюжетът на “Ромео и Жулиета“, е роден.

Докато във филма любовната романтика доминира, в интерпретацията на Андрей Аврамов освен ренесансовия апотеоз на на човешките чувства, на фокус е самият театър, и той сякаш е главният герой. Спектакълът е израз на преклонение пред възможностите на театъра като изкуство да поражда любов. И успява да накара публиката да се почувства част от самото сътворение на тази магия. Да усети животворната сила на театъра, да погледне света през възможностите, което това изкуство дава за освобождаване на човешката енергия и въображение. Да превърне света във сцена, на която всеки може да почувства силата на собствената си индивидуалност.
Възпламеняващо заразителен спектакъл, от който излизаш изпълнен с възторг и благодарност към актьорите, играли така вдъхновено.

Андрей Аврамов е избрал класическия подход. Остава верен на епохата като атмосфера, костюми и визия, ( прекрасни костюми, дело на Яна Дворецка, декори- Теодора Лазарова), наблегнал е на съдържателната и богата в интерпретациите си актьорска игра. Получил се е жив, плътен динамичен спектакъл с ярки и оригинални актьорски присъствия, без излишни плоски шеги и закачки. И резултатът е на лице. Толкова спонтанни аплаузи след всяка ефектна сцена рядко се срещат. Заразителната творческа енергия, сплотяваща екипа в едно цяло, се предава и на публиката.

Сатиричният театър като цяло сякаш изживява процес на възраждане, публиката все повече го харесва и темата на спектакъла за взаимната любов между това изкуство и зрителите сякаш е част от този процес.
Отдавна не бях виждала след спектакъл млади хора да чакат артистите, за да се запознаят в тях.
25 актьори са на сцената, всеки има своето индивидуално и запомнящо се присъствие, така че е несправедливо да бъде подминат някой.
Прекрасна е Рада Кайрякова в ролята на Виола, впечатляващ е Иван Панев- Лорд Уесекс с невероятната си изобретателност и пластичност, дойката Елена Атанасова, Петър Калчев, Явор Борисов, Стела Ганчева-Елизабет ,но поклон заслужават всички те, трупата, АКТЬОРИТЕ, които правят спектакъла:

Александър Григоров, Асен Мутафчиев, Божидар Мицев, Борислав Захариев, Боян Арсов, Васил Грънчаров, Деница Даринова, Елена Атанасова, Иван Панев, Ирина Първанова, Кирил Бояджиев, Константин Икономов, Красимир Куцупаров, Маргарита Хлебарова, Мартин Желанков, Михаил Рядков, Петър Калчев, Рада Кайрякова, Светлозар Начев, Симеон Гълъбов, Сотир Мелев, Стела Ганчева, Теодор Елмазов, Явор Борисов, кралица Елизабет Стела Ганчева да не забравяме и едно куче.
Превод, постановка и музикално оформление: Андрей Аврамов
Сценография: Теодора Лазарова, костюми: Яна Дворецка, песни: Любомир Денев, хореография: Татяна Янева, фехтовка: Николай Градинар, драматург: Михаил Тазев помощник: режисьор Живка Бадева, Яна Каменова.

Фотограф: Антон Даскалов



































