БЕДНОСТТА Е ФОРМА НА ЗАВИСИМОСТ

0
556

Иван Белчев е на  26 години, работи като финансов консултант в «Тогедър България». Подготвя за Обаче.бг седмичната рубрика „Бедността е болест и ние я лекуваме“.

Бедността е форма на зависимост и повечето хора живеят живот, който с времето ги прави все по-зависими от финансите. А това е въпрос на стратегия и правилно управление на финансите, а не на  количеството финанси, които получават. Ако един човек има 1 000 лв. доход и 20 000 лв. Спестявания, означава, че може поне 20 месеца да живее спокойно. А ако има 10 000 лв. доход  и 100 000 лв. Спестявания, може да живее само 10 месеца със спестяванията си. Това означава, че в примера човекът с 1 000 лв. доход,  е по-богат от този с 10 000 лв. доход. За да разберем по-ясно как се развива зависимостта ни към парите, ще разгледаме еволюцията на хората през различните епохи:
➢ Робовладелски строй:

Хората са губели своята свобода на база това, че някой е бил по-силен. Тогава не са могли да са свободни, само защото има някой по-силен и организиран, който им взима всичко.
➢ Феодален строй :

Хората са били свободни, но са били зависими от феодала, защото са нямали земя и е трябвало да обработват земята на феодала срещу много висока такса. Налагало се е да влагат огромни усилия, за да получат малък резултат.
➢ Съвременна реалност:

По време на френската революция, хората които са абсолютно недоволни от това статукво, осъзнават своята сила като множество и възстават. Това налага един нов тип строй, в който хората трябва да бъдат свободни, но тогава се появява един вирус, който да направи отново така, че хората  да са бедни и зависими. Този вирус ни кара сами да изпадаме в състояние, в което да нямаме достатъчно финанси за това, което искаме. Можем да забележим как все по-дълбоко се формират ценности, при които хората са оценявани на база материален и социален статус. Това програмира да искат да притежават, за да могат да се чувстват значими и ценени. За да придобиват символи на определен статус, те стават роби на изкарването на пари и взимането на кредити за поддържане на определен начин на живот. Всичко това ги прави все по-зависими и слаби. По този начин един човек притиснат от дългове и страх да не загуби уважението на околните, ако понижи стандарта си, става роб на изкарването на пари и връщането на взетите на кредит. Това, съчетано с лоши финансови навици и слаби знания за парите, пречи на хората да си дадат реална сметка за финансовото си състояние в момента , както и да осъзнаят, че не всички пари, които изкарват са за харчене.

Защо не всички пари, които изкарваме са за харчене?

Ако си представим, че имаме машина, която създава пари, то тази машина през периода си на експлоатация започва да се износва, има разходи за поддръжка, имаме нужда да я предпазим от непредвидени събития или ще останем без машина и така до момента в който тя вече не може да работи и произвежда пари. Тогава, ако ние не сме заделили достатъчно, няма да можем да продължим да живеем нормално. В нашия живот машината, която създава пари, сме самите ние. Докато работим и изкарваме пари, можем да си позволим да живеем по определен начин, но за да сме сигурни , че това ще бъде до края на живота ни , а не до първото непредвидено събитие, е необходимо да поддържаме здравето си, да предвидим пари за “ремонт на машината”, когато се счупи и да изградим достатъчно капитал, който да покрие нашите нужди, когато вече няма да можем да работим. Поради тези причини е необходимо всеки месец да заделяме между 10 и 30% от прихода си – това са нашите дългосрочни финанси, с които да подсигурим нашето здраве и бъдеще. Липсата на ясна цел и посока в живота, живеенето според общественото мнение и признание, грешните финансови навици и неразбирането на нуждата да заделяме част от приходите днес, за да сме добре утре води до положение, в което винаги ще бъдем зависими от парите и няма да можем да спрем дори и за миг, а ще трябва да даваме цялото си време, за да изкарваме пари, които никога няма да ни стигнат.
Иван Белчев

Коментари

comments