МОРЕТО КАТО СЪДБА- МАРИО ЖЕКОВ (1898-1955) 

0
2738

НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ и ХГ СТАРА ЗАГОРА
27 юли – 16 септември 2018 Двореца, пл. „Княз Александър І“

За пореден път можем да се уверим колко е оскъдна културната ни памет и колко  е повърхностно познанието ни за художественото ни наследство. Тъй като не са много творците, литератори и художници, свързани органично с морската тематика,  Марио Жеков се разпознава като маринист. И толкоз Но за мащаба на неговото творчество, за  забележителната му биография, която заслужава филмов сценарий, по думите на   проф. д-р  Марин Добрев, смело може да се каже, че досега не сме подозирали. Най-малкото защото 1/3 от изложените в на Националната галерия-Двореца 120 негови картини досега не са виждали бял свят. За настоящата ретроспективна експозиция  трябва да сме благодарни на нейните организартори, тъй като имаме  изключителната възможност да видим събрани на едно място произведения ,съхранявани в галериите на Стара Загора, Пловдив, Бургас, Сливен, Казанлък, Софийска градска галерия, както и частни колекции. Трябва да оценим и умелата им подредба, която превръща преминаването от зала в зала в истински  визуален разказ за превъплъщенията и перипетиите в живота на този  забележителен творец, посветен  на една огромна любов- морето. Морето като загадка, пристан, свобода, необятност, най вече  простор за духа и въображението.

За Марио Жеков в 1934 г именитият майстор на акварела, Констанин Щъркелов казва:

..“дошъл е един момък откъм бреговете на нашето море-да ни открие душата си…“

А ето как ни го представя директорът на ХГ Стара Загора, проф. Д-р Марин Добрев:„Изложбата, подготвена от ХГ Стара Загора, е посветена на 120-годишнината от рождението на Марио Жеков и е повод за поклон пред таланта на една от най-значимите личности в областта на морския пейзаж в българската живопис. Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, отколкото в България.

Марио Жеков е роден на 16 октомври 1898 в Стара Загора. Тук прави и първите си стъпки в света на изкуството. Наставник е вуйчо му – художникът Васил Маринов. През 1917 е мобилизиран и изпратен на фронта. Край Дойран попада в плен. Случайността го изправя пред един френски офицер, който го съветва да учи живопис във Франция. През есента на 1918 постъпва в Държавното художествено-индустриално училище в София (днешната Национална художествена академия), което през следващата година напуска. През лятото на 1921 е готов да изпълни парижката си мечта. Заминава за Цариград с намерение да се качи на кораб за Франция, но спестените пари се оказват твърде малко. Оставайки в Истанбул, създава десетки рисунки и акварели, които ще бъдат първите крачки към бъдещето му на маринист.

В края на пролетта на 1924 Марио Жеков пристига във Франция. През есента започва да посещава Рисувалното училище в Париж. Няколко малки гваша, акварели и рисунки от това време ясно разкриват борещите се у него влияния на художествените процеси, с които се среща в изложбените зали на френската столица. За да се издържа, през есента той постъпва на работа в едно парижко художествено студио, а в началото на 1925 е поканен в известната по онова време Централна компания за живопис и декорация, изпълнявайки възлагания за нейните филиали в Париж и Ница. Съзнателно избира повечето служебни поръчки за Ница, за да рисува морето. Тук открива живописната магия на Матис и фовистите.

През есента на 1926  художникът се завръща в България. След кратък престой в родния си град заминава за Черноморието. Сред скалите и самотните плажове на Созопол и Несебър той пресъздава безкрайните превъплъщения на морето, светлината и движението на водата.

Между 1933 и 1936 Марио Жеков работи епизодично като художник в Пловдивския театър. От тези години са пейзажите му от Стария град, а свободните месеци са отделени за Черноморието.

Той е пленерист в буквалния смисъл на понятието.  Често търси различни гледни точки към местата, които са го впечатлили. С част от тези произведения открива през 1934 изложба в София. Приета с възхита от критика, колеги и публика, тя го утвърждава сред безспорните майстори на морския пейзаж. Популярността му расте, илюстрованите списания печатат репродукции на негови картини, издатели ги включват в луксозните си календари.

През 1936 Марио Жеков заминава за Далмация. В Дубровник рисува най-значимите си произведения. Този град като че ли е създаден за неговата живопис. Тук ярко се проявява усещането му за цвят, светлина и артистичност. Палитрата му е богата и светла, живописта влиза в хармония с емоцията и артистичната му страст. Негови картини се излагат в редица хърватски градове. Възторженият им прием провокира самостоятелни изложби в Белград, Загреб, Будапеща и Букурещ.

След завръщането си в родината се установява в София и устройва малко ателие. Използва го рядко, между пътуванията си до морето, Рила и добруджанското крайбрежие. През 1941 заминава за Гърция, посещава Охрид. Навсякъде търси и открива живописния еквивалент на неповторимата атмосфера.

Обществено-политическите промени в България след 1944 подлагат на изпитание свободолюбивия му характер. През тези смутни години художникът намира усамотение отново над разбиващите се в скалите вълни на морето. След 1948-1949 живописта му губи, в известна степен, богатството си на нюанси.

През следващите години, паралелно с пейзажите от страната и Черноморието, той работи в областта на сценографията и пространственото оформление. С основаването на Държавно стопанско предприятие „Балкантурист” той е сред най-активните фигури в рекламната сфера.

 

В ретроспективната експозиция са включени 120 творби от фондовете на художествените галерии в Стара Загора, Пловдив, Бургас, Сливен, Варна, Казанлък, Добрич, Националната  галерия, Софийската градска художествена галерия и частни колекции.

 

Коментари

comments