ЗА ЛИЛИ И РАДИОТО ПО ОРУЕЛ 

0
568
снимка: Веселин Боришев

Съдът върна уволнената Лили Маринкова в Радиото. Цинично, но закономерно, радиото отново й посочи вратата. Казвам „радиото“ защото е лесно Александър Велев да обвиним за единствения, който скрои шапката на Лили Маринкова. Процесът националното радио  да  се разделя с лека ръка с имената и личноститеq работещи в него, не е от вчера. Той сякаш е само част от  плана за обезценяване и обезличаване на институцията, който е в действие от години насам. На кое място е днес БНР по рейтинг, вече нищо не се чува. И то не е само защото програмите циклят без перспектива за развитие, а защото никой не иска от тях да се развиват. Което означава да съхраняват ценното така, че то да получи шанс да съществува в коренно изменящата се медийна среда.

В този смисъл може би Велев се явява точният изпълнител на плана за  обезличаване  на националната медия. След Янкулов, който поне беше и смешен. Но и смехът секна, когато  се случи Велев. Това във физиката се нарича ентропия.Тя  завладя радиото- всичко се разпада, всяка енергия за промяна е неутрализирана и погълната и сякаш нищо добро и позитивно вече не може да се случи.  .

Защо не излизат да протестират вече и да проявяват солидарност към колегите си – музиканти, журналистите от другите програми?  Общественото радио  е превърнато  в секретен обект. Казват, че 750 000 лева са дадени за камери и охрана. Камери по коридорите. Какво, по дяволите, опасно може да се случи там, освен хора да се срещнат, разговарят,  да обменят мисли и идеи? И това стана обществено опасно? Вероятно, ако обществото няма интерес да има силна и независима медия. Или може би това е изкривено разбиране за прозрачност.

Генералният директор Александър Велев умело е наложил управлението си на базата на страха. Отровната атмосфера на недоверие, подозрителност и дебнене е заразила всичко. А ярките  личности, които могат да консолидират  хората  за да  надигнат глас, са публично подложени на гавра и унижение. Той даже не събра куража да се срещне с именитата си колега, преди да я уволни отново.

Но трябва да признаем, че Радиото отдавна произвеждаше сигнали за хроничното си заболяване  – дефицит на професионален управленски опит,  несъобразяване с европейските изисквания за отчетливо формулиране на обществените  ангажименти в новата дигитална среда, за системно недофинансиране на жизненоважни направления  за развитие, за  липса на контрол върху дейности, които нямат нищо общо с развитието, за ниските  заплати, причина за ниското професионално самочувствие, както и двойни стандарти при заплащане – облагодетелствуване на удобни единици. И още- назначаване на случайни хора в мениджърския екип, които нямат връзка с медията и понятие от нейните специфики. Но имат други връзки…

Надали този „план“ някой го е замислил и системно провеждал.  По-скоро той е отражение на модела на случващото се в цялото общество. Дефицит на знаещи и можещи личности, излишество на политическа самоувереност, че с предани, а  не с качествени кадри  се управлява лесно- сякаш всичко започва от теб на бял лист. Не е ли това изпитана практика?

Или – какъвто СЕМ, такова и радиото. Някой да смята, че в избирания  по политически квоти регулаторен орган, който би трябвало да е независим, има ярки и безспорни  личности с авторитет и влияние? Ето Тези хора избират ръководството на двете обществени медии.

А когато не-личности избират без-личности, не е ли предизвестен отговорът, защо изявените журналисти са трън в очите и пречат…

Мантрата за нови лица е политика на подмяната. Което означава  девалвация на качество, унищожение на авторитет и влияние. Същият генерален Велев не за пръв път посяга на имена и памет. Когато беше директор по Костово време в разгара на демокрацията уволни друг блестящ професионалист, Виза Недялкова. Да не забравяме този злощастен факт. Не загуби ли и тогава едно ярко име журналистиката?

Той същият, тогава се се хвалеше, че ако зависело от него, хора над 40 години няма да работят в радиото. Какво мисли сега, прехвърлил 50-те?  В една национална медия, която гради имидж с приемственост и традиции, където качеството на съдържанието е условие нон грата и където опитът трябва  да се  цени, защото се постига с години труд, където авторитетът, експертното мнение и оценка са задължителни, за да има радиото позиции, ти ще говориш, че ще подмениш хората  с…калинки? Такава е модата или такива са указанията?  На кого му пука, ако Националното радио заприлича на квартална радиоточка, по която неопитни зайчета мъчат езика с размах .

В уважаващите себе си обществени медии добрите професионалисти след като достигнат време за пенсия не ги изхвърлят на улицата, а ги задържат в рамките на институцията, да подготвят съответно новите кадри. Личностите подготвят Личности. Но ниското самочувствие, че някой преди теб е можел повече и това ще се помни, вероятно е по-силният мотив за разчистване на терена. Философията обаче, че няма незаменими хора или по сталински – няма човек, няма проблем, е политика, която знаем къде води.

Но най-важното е, че никой не повдига главния въпрос: за какво се изразходват средствата, които обществото плаща за онова, което наричаме  обществен интерес.

Неведнъж сме писали, че от десет години насам, ЕС изисква формулиране на обществение функции на обществените медии. По точно – преформулиране, с оглед новата дигитална среда. Както и за необходимост от  нов тип управление на базата на откритост, прозрачност и устойчивост, което да осигури  нееобходимата система, която да укрепва добрите практики и ги развива според  новите потребности на медийната среда.
Ръководство, което разчита  на умело разпределение на ресурсите, на опита и знанията, за да се удовлетворяват новите нужди,  ръководство,  което разчита на умения и талант, за да може да се развиват нови, иновативни форми на комуникация с новите аудитории.
Вместо това парите отиват за следене и казармена дисциплина  в творческа институция.
ВВС защити пред Парламента новата си концепция за развитие.
А за кой век е сегашната концепция за управление и развитие на БНР?

 

 

Коментари

comments