ЗАТВОРЕНИ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ГРАНИЦИ

0
160

Ще се превърнат ли държавите в заложник на собствените си страхове? След ерата на неолиберализма и глобализацията границите отново се затварят. Между тях остават несбъднати  мечти, разделени семейства, страхове пред неизвестното. Дори великодушната Германия  е раздвоена по въпроса  за мигрантите, а в останалата част от Европа привържениците на изолационизма и протекционизма отглеждат ново поколение политици. Отмина еуфорията и глобалната романтика след края на „студената война“.  Професионалните политици излизат от  мода, битката за новия свят водят популистите. Какво ще ни докарат те?

Обещаният просперитет се забави. Затова пък дойде Доналд Тръмп с нова политика и ново разбиране на ролята на Америка. Американският президент обяви, че САЩ се оттеглят от традиционните си геополитически ангажименти и прикани евроатлантическите си  партньори да поемат своя дял от международната сигурност. Вашингтон не желае повече да бъде донор на сигурност, след като обаче успя да въвлече Европа и съюзниците си в износа на демокрация и сигурност в Афганистан, Ирак, Сирия…САЩ възраждат политиката на санкции и последователно се изтеглят от международните споразумения и ангажиментите си в световните организации, свързани с климата, хуманитарните проблеми, човешките права. Санкциите срещу Русия се превръщат във все по-голямо главоболие за Европа. Тя  продължава да затяга болезнената и за нея политика на притискане на Кремъл и възпиране на геополитическия марш на президента Владимир Путин. Резултатът е скромен, а загубата на пазари и сигурност ще се компенсира с привличането на нови партньори от Източна Европа. Изтеглянето на евроатлантическата политика на сигурност все по на изток, създава обаче  в Кремъл усещането за обсадената крепост. Френският президент Еманюел Макрон събра куража да признае, че Западът не спази обещанията си към Москва след края на студената война. Да се учудваме ли тогава, че и Русия в лицето на президента Владимир Путин развива своя политика на защита и изолация? Ако падат старите правила и споразумения, какво очакваме да се случва по-нататък? Войната навън неизбежно води и до война вътре.

Някои правителства в Европа откриха вътрешния враг в мигрантите.  Ще затвори ли Старият континент границите си? Ако това мислене се закрепи, философията на глобализма може да бъде обявена за мъртва. САЩ, които предизвикаха тази вълна, първи се защитиха от нея. Удара пое Европа. Но Америка в лицето на президента Тръмп откри още един вътрешен враг – ниските мита за стоките от Мексико, Канада, Европейския съюз, Китай, Япония, Индия. Помирителните споразумения с Австралия, Аржентина, Бразилия потънаха в шума от започналите търговски войни. Тези дни  неприятно изненаданата Европа сложи по-високи бариери за най-прочутите търговски символи на Америка – бърбъна и мотоциклетите „Харли Дейвидсън“. Другият прочут търговски символ на свобдна Америка – цигарите „Марлборо“, падна преди това под обявената световна война срещу тютюнопушенето, също пренесена от Америка. Така  векове след откриването на Америка от европейските мореплаватели, на американските плодове и зеленчуци и производните им отново се гледа с критика и съмнение. Особено след спора за генно модифицираните продукти.

Извива ли Доналд Тръмп ръцете на преданите си съюзници с 25 –процентните мита върху стоманата и алуминия? В САЩ се откриват нови работни места, икономиката се съживява, вътрешният глас подсказва добро настроение. За Европа,  на фона на усложнените  отношения на Европа с Русия, брекзита и настъплението на евтината продукция от Китай, въвеждането на нови мита за европейските стоки в САЩ прилича на удар в гърба. Преди това президентът Доналд Тръмп сви американския чадър  и поиска Европа да увеличи финансирането на сигурността си. Изглежда неприятно, след като от европейците бе поискано да бъдат лоялни съюници в битките на Вашингтон за нови геополитически пространства и влияния. В САЩ се създават нови работни места, инвестира се в собствени ресурси и политическият егоизъм става еманация на новата марка патриотизъм и популизъм. За ЕС обратът изглежда тревожен – вътрешните разногласия се трупат. Контрамерките на ЕС срещу повишените мита в САЩ включват стоки за 2.8 млрд долара.

Търговската война с Китай, обаче, може да се окаже труден  залък за политиката на президента Доналд Тръмп. Пекин окачестви  25-те % увеличени мита върху вноса на  стомана и алуминий като „шантаж“ и заяви, че ще окаже „решителна съпротива“ с количествени и качествени мерки. Китай обяви от 6 юли т.г. 25 % вносни мита за 545 стоки от САЩ от предвидени общо 659. Обемът на китайските стоките, засегнати от новите мита, е за 50 млрд. долара. Тръмп обаче заплаши, че ако Пекин продължи с контрамерките, ще наложи  нови мита в размер на 10 % за стоки и товари за над 200 млрд. долара. Повишените мита за китайските стоки засягат аерокосмическата промишленост, комуникационно и информационно оборудване, нови материали.

Русия реагира по-хладнокръвно, като обяви ответни мерки за 537.6 млн. долара. Макар че преди това Москва уведоми Световната търговска организация, че повишените вносни мита в САЩ за за стоманата – 25 % и за алуминия – 10 %, ще й струват загуби от 3.2 млрд. долара. Икономическото минестерство нарече мерките  об „балансиращи мерки“, тъй като няма да засегнат стоки, които нямат аналог в Русия, например лекарствата. Много от важната за страната пътна, тръбополагаща и друга тежка техника вече се произвежда от изнесени от САЩ заводи в Русия. Впрочем и авиационният гигант Боинг изнася основни производства от САЩ в Русия. Но нека не забравяме, че САЩ продължават да затягат режима на санкции срещу Москва. Засега не е ясно как ще се развият споровете на САЩ с Япония, Индия. Експерти в Москва, като например генералният директор на изследователския център Международна търговия и интеграция Владимир Соломатов, смятат че Русия не може да бъде особено засегната от глобална търговска война, защото делът й в световния търговски обмен е едва 3 %.

Аналитици предсказват стагнация в световен мащаб, като следствие от политиката на изолационализъм и протекционизъм, даже световна икономическа криза. Други предричат падане на цените на петрола в резултат от търговската война между САЩ и Китай, които са най-големите консуматори на горива. Русия обсъжда създаването на мини ОПЕК със Саудитска Арабия.

Светът изпитва дефицити от стратегия, политици, сигурност. Напрежението се покачва, подгрявано от недоверие, регионални конфликти, санкции, търговски войни. Вярата в общата сигурност  е разколебана, но добрата новина е, че несбъднатото очакване от миналия век за светло бъдеще продължава да топли  душите на милиони граждани, неизкушени от политиката…

 

Коментари

comments