НАДАР – “ТИЦИАН НА ФОТОГРАФИЯТА”

0
656

Така са наричали художниците Гадспар Феликс Турнашон (1820-1910). 40 негови фотографии-портрети, сред които ще разпознаем Виктор Юго, Александър Дюма, Ференц Лист, Ричард Вагнер, Шарл Бодлер, Хектор Берлиоз, Жак Офенбах, Ги дьо Мопасан, Едуар Мане, Сара Бернар, дават отговор защо е наричан така. Защото невероятният Надар, художник, бохем, карикатурист, журналист, визионер, авантюрист, е превърнал недолюбваната първоначално от него фотография  в изкуство.

С тази изложба в  Националната галерия-Двореца, екипът на Фотофабрика завършва своя тазгодишен широкомащабен проект от срещи с изкуството на фотографията. Връща ни към зората на фотографията, за да докаже, че в зародиша на създаването си, тя вече е изкуство, чиито възможности са да  събужда сетивата ни за фините детайли на човешката същност, да открива невидимата хармония на света, да ни  връща чувствителността към заключената памет, изобщо  да ни приобщава към магията на фотообектива, запечатващ неуловимото за човешкото око.


Алфонс Доде                                             Жорж Санд


Жак Офенбах                                     Джузепе Верди

Каква е разликата, между запечатването  на образи върху лента и изкуството на фотографията?
Казва ни  го самият Надар  1857 година, в книгата си „Когато бях фотограф“:

Фотографската теория се изучава за един час; първите практически основни за един ден.“
  …Това, което не може да се научи…е чувството за светлина – художествената преценка на ефектите създадени от различните дни, съчетаването им както и употребата на определени от тях с оглед спецификата на лицето на модела, която авторът търси да пресъздаде.

Това, което е още по-трудно да се научи, е моралната интелигентност на модела ви, бързият такт, който ви дава възможност да се доближите до него, да прецените навиците, идеите и  характера му, и по този начин да посигнете по един  небанален или случайн начин, една неутрална репродукция, чието отпечатване е по силите на последния чирак в лаборатория, но която представлява най-близката и точна прилика, интимната прилика“.

Сара Сара Бернар

Гаспар Феликс Турнашон  (1820-1910) е истински парижанин, олицетворение на парижката бохема от края на 19 век.  Запленен от изкуството, вдъхновен от откритията в областта на науката, експеримнтатор, бохем.
С псевдонима Надар започва да си служи на 20 години, когато пише и работи  като карикатурист за френския вестник „Le charivari“ , по-късно създава „ Ревю Комик” и хумористичното списание „Petit journal pour rire ” .
Към фотографията се е отнася  с пренебрежение, но 1852 г става съсобственик с брат си на фотостудио и макар партньорството да приключило със съдебна разпра, започва да употребява фотографията за свои цели. В 1854 пуска своя Пантеон-Надар -карикатури на 240 известни личности, които първоначално заснемал.

В историята обаче, остава не с карикатурите, а с репродукциите на оригиналните си фотографии.  И така, благодарение на него, днес знаем не  само как са изглеждали творци, художници писатели, от 19 век, но имаме възможност да научим повече за тях, благодарение на психологическият подход и всевиждащото око на Надар.


Едуард Мане                                        Жан-Баптист Коро

Как е снимал?
„На улица Сен-Лазар, в ателие на таванския етаж, за да има достатъчно светлина и то постоянна, заснема : Теофил Готие, Марселин Деборд-Валмор, Гюстав Доре, Бодлер,..Тук  Жерар дьо Нервал му гостува само няколко дни преди да сложи край на живота си… Силуетите се открояват на неутрален фон. Надар избягва прекаления жест, излишния естетизъм както и драматизма; никога не си служи с визуални анекдоти. Единствено се стреми да постигне интимна прилика между фотографския образ и модела. Постига я благодарение на пестелива употреба на изразни средства и на прозорливо схващане на добър психолог.“


Джоакино Росини                                 Хектор Берлиоз

Всъщност Надар открива не само портретния  жанр на фотографията,
Става откривател и на аерофотографията. Снимките от въздуха. За тази цел сътворява 1863 Гигант-балон  с което   вдъхновява  а Виктор Юго за романа му „ Пет седмици в балон”.


500000 души се събират да видят чудото на Марсови поля, духова музика свири, бели коне теглят кабината на балона, каси шампанско се носят-очаква се фурор. Полетът обаче, завършва злополучно в блато на 25 км от Париж.

 

Но Надар вече е направил първото селфи. Автопортрет от балона Гигант. И въпреки провала  създава   „Дружеството за насърчаване на въздушното движение“, на което самият той е президент, а Жул Верн – главен секретар.  . Надар вдъхновява и още един роман на Верн – „От Земята до Луната”, а името му се явява анаграма на главния герой Майкъл Ардан.

Надар  не се задоволява с фотографирането от въздуха,  започна нов проект за снимане под земята, използвайки   електрическа светлина.  Забележете, няма грешка. Крушката още не е открита от Едисон. Това става 1879. Но опити с електрическо осветление се правят много отдавна, пътя прокарват Алесандро Волта, Никола Тесла..Така че, Надар е истински експериментатор с опитите си за снима с изкуствено осветление.
За обекти избира прословутите парижки потайности: Катакомбите и канализацията.канализацията,  стотици  километри подземни тунели и  усложнена система от подземни катакомби са си предизвикателна атракция. По каналите дори се правели туристически обиколки в лодки с факли.

Това е Надар. Сам по себе си-„личност-легенда, бунтар, смелчага със социални идеали, Надар е първият фотограф противопоставил се на общественото мнение, развил до крайност идеите си (аерофотография) и вкусовете си (портретът като жанр сам по себе си, въпреки успеха на визитната картичка, която позволява на Дисдери да забогатее). Най-добре снима тези, които познава отблизо. Почти винаги без декор, моделите му са усамотени. Бил е обсебен от лицата им. Отнасящ се с уважение, стеснителен, не се е опитвал да ги преследва или да ги накара да признаят невъзможното. Отгатвал е лицата на око. Никога не е прибягвал до корекции на снимките си. Бележитите му портрети представляват Пантеон на епохата му. По случай публична изложба през 1859г. критиката отбелязва „Фотографът винаги има право да бъде художник“. Става дума за Феликс Надар, истинският, този, който има морална интелигентност на моделите си и усещането за светлина.“
Пиер Боном

А през април 1874 г. френският фотограф предлага студиото си на група художници като по този начин прави възможна първата изложба на импресионистите и така спомага за развитието на изобразителното изкуство по онова време.

Феликс Надар успява да заснеме Виктор Юго на смъртния му одър през 1885 година.

Доайенът на френските фотографи почива на 21 март 1910 година. Новаторският му дух и нестихващ ентусиазъм оставят трайна следа в развитието на съвременната фотография и разчупват изцяло рамките на тогавашното изкуство.

Надар има една великолепна серия от портрети на Пиеро-Чарлз Дебура (1829-1873) от „Театър де Фуамбулес“   която  Фотофабрика обещават да видим догодина. Дано!

 

Настоящата изложба може да бъде видяна в Националната галерия-Двореца от 21-и юни до 26-и август

Коментари

comments