КАКВО НИ КАЗВА АЛЕКО  КОНСТАНТИНОВ ДНЕС?

0
624

155 годишнината на Щастливеца събра в снежния делник на 15-и януари пред паметника на „Витошка“ група журналисти, артисти и общинари, чийто брой не стигаше за съставяне на скромно шествие от тези, модните напоследък: За или Против. Но затова пък щастливци се оказаха присъстващите, които освен да се сдобият с ценното издание на Националния Литературен музей, посветено на писателя. се почувстваха  обединени от силата на духа на писателя, превърнал житейската си биография в  послание към поколенията как да смогват да надрастват  дребнавите си щения и илюзии в името на идеалите, истината и справедливостта.

В ежедневието си  ние обичаме да помним Бай Ганьо, а да забравяме Алеко, може би защото все още се припознаваме в героя, а ни плаши трудно постижимият нравствен  идеализъм и духовна сила на създателя му. Плаши ни  иронията, която може да ни застигне и днес.

Уникалното издание на Музея не само припомня, то отваря нов поглед към творчеството и личността му чрез архиви, документи и стойностни анализи, за да попълни празнините в нашето знание, почиващо предимно на ученически интерпретации.
Защото всички ние имаме нужда сред рутината на объркания ни делник, оплетен в байганювщини, да просветне интелектуалното и нравствено предизвикателство на излъчвано от личността на Алеко, за да наместим критериите си за ценностна ориентация.

Д-р Кръстев:  „В Алековия смях над Бай Ганьо има толкоз възрожденски идеализъм и положителен национален дух, колкото и у най-големите поети…  Алеко ненавижда бай Ганьо, преследва го навсякъде с убийствен и изобличителен присмех, а бай Ганьо угнетява до смърт Алековата просветена и жадна за благородство душа. Един безпощаден двубой, в който автор и герой си отричат всичко – и правото на живот дори.”

Проф. Боян Пенев:Алеко умира и това, което остава след него, е неговият нравствен облик – онова вътрешно благородство на личността,, нейната непоколебима честност и безкористност, нейното дълбоко убеждение,че над всички идеали стои един-единствен, върховен идеал – да не изменяме никога на себе си и на оная съвест, която носим у себе си…да запазим силата на своята нравствена воля…”
Атанас Буров:Алеко би могъл да създаде партия на веселите хора и тя щеше да спечели изборите, а той щеше да стане премиер”.
Не беше лесно на организаторите и авторите на изданието, да усещат зад тила си ироничния поглед на писателя, затова и може би думите не бяха традиционно патетични. Не ни беше лесно и на нас, попадналите във фокуса на Алековия взор.

 Какво бихме го попитали днес ние човека, чийто идеал, споделен в анкетата на Иван Шишманов, е: Свобода, честност,  любов?
– Станали ли сме по-добри, по свободни, по-състрадателни, научили ли сме се да се усмихваме на света и да се надсмиваме на собствените си недостатъци, да загърбваме дребнотемието, да различаваме истината от фалша, да не се страхуваме да се борим за идеали и това да ни прави щастливи хора?
За да зададем този въпрос, който всъщност е към нас самите, добре е да си припомняме по-често Алеко. И когато минаваме покрай скулптурата му, обърната с гръб към лъскавия булевард, с куфар в краката, вгледана към висините на Витоша, да му намигнем с разбиране и молба :
Да не си отива от нас, оставяйки ни на байганювото наследство. И да си обещаваме да прочитаме по някоя и друга негова страница отвреме – навреме, като например фейлетона „Страст”, за да гледаме на света с неговите очи, за да намерим път към единението и общите  цели.
Вървя си из улиците и погледът ми разсеяно се мята от фигура на фигура и всяка фигура още повече укрепява съзнанието ми, че аз съм щастливец. Ето например онзи предприемач: кой може да се отнесе към него с уважение? На кой господ не се е кланял той само и само да не бракуват негоните батакчийски доставки? И защо му са пустите пари, дето ги печели, когато живее като говедо? Ето онзи висши чиновник: какви подлости не е извършил той за да достигне чина, окойто всеки знае, че недостойно занимава. Ето и един министър насреща ми: за него ако не друго, знае се поне, че е бил герой на една мерзка драма, че той е заплашвал някои гарги с военно положение. А за мене светът не само не знае подобни гадости, но и всъщност ги няма у мен, па и не ги е имало и, уверен съм, няма и да ги има”.
„Страст“

Коментари

comments