КАКВО ЗНАЕМ И ЗНАЕМ ЛИ ДОСТАТЪЧНО ЗА КНЯЗ СТЕФАН БОГОРИДИ? 

0
3118

Откриването на реставрираната Желязна църква в Истамбул даде повод за много коментари и анализи, свързани със значението на това събитие от гледна точка на международните отношения и съвременната дипломация. Разбира се, че поводът е достоен. Много по-малко или почти никак обаче, се изговори за личността, дала  повод днес да се гордеем с тази българска светиня. А е добре да се възползваме от случая за да възкресим спомена за онези видни българи, също част от голямата политика на своето време, оставили ярка диря в историята.
Княз Стефан Богориди.

Стефан е роден като Стойко Цонков Стойков в Котел,както знаем, именно балканджиите са носителите на най-силния и дух на нацията. Роден е в семейството на Цонко и Гана Хаджи Танасови. И като доказателство, че няма нищо случайно,  внук е на Софроний Врачански  по бащина линия. Очевидно именно по тази причина  името Богориди е дадено на него и на брат му Атанас в чест на княз Борис I, Кръстител, известен и като Богорис.
Как Стойко Стойков става Княз Богориди, с какви забележителни събития е изпъстрена неговата биография, малко е писано за това.
 Да видим какво пише Уикипедия  и да помечтаем за  литературна, а защо не и филмова биография, посветена на него и не по-малко забележителните му синове Никола и Алеко- на когото е кръстена пък главната улица в Бургас.
Стойко става Стефан в гръцкия колеж „Св.Сава” в Букурещ,където учи.Известно време е учител, по препоръка на дядо си Софроний във фанариотско семейство  Истамбул. Учителстването явно не му е давало достатъчно простор за изява и той постъпва  като преводач в османската флота. Така през 1799 г. участва в експедиционния корпус на Мустафа паша (бъдещия султан Мустафа IV) срещу дебаркиралия през 1798 г. в Египет френски корпус на Наполеон Бонапарт.В сражението срещу французите при Абу Кир на 17 август османските сили претърпяват съкрушително поражение и Стефан Богориди е спасен по случайност от британски кораб.

 

1812 г. Стефан Богориди е Молдова с княз  Скарлат Калимахи, който го назначава за губернатор на Галац.В 1821 г. по време на Влашкото въстание е каймакам на Влашко.  На следващата година  е каймакам на Молдова, а след това става драгоман/преводач,в османската флота (1823 – 1825). Между 1825 и 1828 г. е изпратен на заточение в Никомедия, Мала Азия.
След Руско-турската война от 1828-29 година и  и последвалия я Одрински мирен договор, Стефан Богориди оглавява османската делегация в Санкт Петербург, която трябва да уреди спорните въпроси с Русия. Той  се справя успешно с мисията и печели доверието на султан Махмуд II,  който го назначава за свой съветник.
В продължение на 30 години Стефан Богориди участва във всички големи и важни преговори и решения на Високата порта –  за признаване независимостта на Гърция,  при подготовката на Ункярискелесийския договор , при определянето на статута на Дунавските княжества. Английският посланик в Цариград ,Канинг, по-късно лорд Стратфорд  разказва в мемоарите си как, благодарение на дипломатическата мисия на Стефанаки бей, Гърция получила своята независимост.
През 1830 г. няколко видни букурещки българи изработват проект за автономно българско княжество в Добруджа. Проектът е представен пред Дивана на Влашко. С него е запознат и княз Стефан Богориди, който прави опит да представи идеята пред турските власти, но без успех.
За заслугите на Богориди, Махмуд II  му дава титлата княз  и през 1834 година го назначава за управител на остров Самос.  Богориди, който прекръщава главния град на острова на свое име – Стефануполис, посещава Самос само веднъж през 1839 година и управлява острова от Цариград.
В 1850 година,  след масовото селско въстание във Видинско, Белоградчишко, Кулско и Ломско,  през месеците май и юни, породено от неприлагането на аграрната реформа в този край, Високата порта, под влиянието на княз Стефан Богориди, извършва административна реформа, като оформя нова административна област от трите въстанали нахии. Започва прилагането на аграрната реформа, като българите имат възможност да получават земя.
При султан Абдул-Меджид I,  Стефан Богориди е член на Танзиматския съвет и имперски съветник, длъжност, създадена специално за него. Богориди е единственият християнин, който от превземането на Константинопол  от османските турци през 1453 година е приемал в къщата си турски султан.
Умира в Истамбул.
Синът му пък, Александър  Алеко Богориди, Главен управител на Източна Румелия, е един от кандидатите за титлата Цар на свободната ни държава. На него е и кръстената улица в Бургас. А брат му Никола, също османски и молдовски държавник, полага основния камък на Желязната църква.
През август 1849 година  Стефан Богориди получава от султана разрешение за построяване на българска църква в Цариград и дарява къщата си в квартала Фенер. Чрез доброволни помощи е построен малък параклис, осветен на 9 октомври 1849 година, който е посветен на Свети Стефан в чест на Стефан Богориди. На същото място по късно е издигната известната Желязна църква.
На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Автор на проекта еосманският архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур.

„Свети Стефан“ е резултат от експериментирането с железни църкви във втората половина на 19 век. Преносимите железни църкви са британско изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула, френският инженер Густав Айфел също изработва железни църкви, които са изпращани във Филипините и Перу. Днес „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света. (Да внимават журналистите, които я обявяват за „единствена”.)
Търгът за изработване на чугунените елементи на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер.
Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са захваната основите с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена – коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво влияние – първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за избработка на православен иконостас. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.

Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година – празника Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара като паметник, който да напомня за историческата ѝ роля в продължение на половин век.

Любопитно разклонение в семейната биография на Богоридите е графиня Анна дьо Ноай. Поетеса, родена на 15.11. 1876 г. в Париж и собственичка на литературен салон, посещаван от редица известни писатели, тя е внучка на Стефан Богориди по майчина линия. По баща е принцеса от рода Бесараб.  Дебютира с поетичния сборник „Безбройно сърце” през 1901 г. След него издава още девет поетични книги, три романа и автобиография. Носител на много отличия. Умира на 56 г. на 30.04.1933 г. във френската столица, погребана в „Пер Лашез”
Още по-завладяваща и донякъде мистериозна, е биографията на Хариклея Богориди. Но да оставим като провокация към събуденото ни любопитство  недочетени страниците на фамилия Богориди.

Коментари

comments