ОБРАЗИ НЕЗАБРАВИМИ

0
71

В Българския културен институт в Москва се откри фото изложбата  ,,Образи незабравими‘‘. Тя включва колекция от фото образи, намерени случайно из архивите на Народния театър ,,Иван Вазов‘‘. Но случайни неща няма: неизвестният днес фотограф, документирал преди почти век сцени от спектакли на първата ни сцена на стъклени плаки, днес са дигитализирани и отпечатани в прекрасни черно-бели постери, за да се срещнат със своята публика.

Изложените в салона на БКИ в Москва, експонати пренасят по коридорите на Народния театър – същите онези коридори и стъпала, водещи някога към сцените и гримьорните, в които и досега витае духът на поколения велики български артисти, корифеи на българския театър.

Макар фотографът да е неизвестен, майсторството и усетът му за изкуство личат във всяка от творба, съхранила образа на  постановките от 20те-40те г. на миналия век, и подчертала различните сценографски стилове, режисьорски подходи, актьорски превъплъщения. Взирайки се в тези фотографии, пред зрителя оживяват лицата на артистите, погледът в очите става жив, позата на тялото пренася в самото представление.

Константин Кисимов

Изложбата, като машина на времето, реконструира фрагменти от някогашния български театър и дава повод да се говори за историята на Народният театър с неговите възторзи и опиянения, да се напомни за личностите, допринесли за неговото развитие и богатия му репертуар.

Николай Масалитинов

Фотографиите възкресяват велики актьори като Кръстьо Сарафов,  Константин Кисимов, Стоян Бъчваров, връщат кьм времето на режисьори като Николай Масалитинов и Хрисан Цанков, времето на съзидание на българското театрално дело.

  ,,Целият свят е сцена‘‘ – това гласи надпис върху декор от представление, запечатан върху една от архивните  фотографии. Паметта моментално довършва репликата на Шекспир – ,,и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли… ‘‘. Ролята на фотоизложбата ,,Образи незабравими‘‘ е да даде възможност на всеки посетител да проникне през десетилетията и да осъзнае, че те не са толкова далеч в изкуството, колкото са близко.

 АВТОР: Силвия Войславова

Коментари

comments