За привидното и истинското в изкуството и действителността
В навечерието на Нощта на музеите Националната галерия отправя предизвикателство. Залите на Двореца на „Княз Александър I” създават необичайно пространство за съвременното изкуство, за нови комуникации, нови форми и нови съдържания. Както и нови възможности за и осмисляне на тези съдържания чрез ключа на парадокса, отделящ фалша на шаблона от истината и реалността.
Изложбените експозиции включващи инсталации, фотографии, дигитални техники, разкриват един процес на съвременни търсения в областта на изобразителното изкуство, чиято цел е критическо преосмисляне на отношението ни към реалността, към света в който живеем.
Селекцията на артистите е от номинирани и носители на наградата Фондация „Рикар”. Фондацията е посветила усилята си в издирване на творци с новаторски потенциал и визионерски умения.
„За нас от Перно Рикар реализацията на проекти като тази изложба е пряко свързана с мотото на компанията ни -“Сreateurs de conviviаlite“. То изразява нашето желание да популяризираме културата на споделяне – не само на приятни моменти, но и на идеи и ценности. „Палат Потьомкин“ е един от многото актове на Перно Рикар България да насърчава и подпомага достъпа до качествено съвременно културно съдържание, да развива проекти от сферата на изкуството и да насърчава художественото сътрудничество между артисти в унисон с ценностите и дейностите на нашата компания по целия свят.“, коментира старта на изложбата Мирослава Симова, изпълнителен директор на Перно Рикар България.
Ще си позволя да кажа нещо повече от Куратора Емил Урумов, на когото се наложи да обяснява на присъстващите на пресконференцията млади журналисти, невинни поради нищетата на образованието ни в своето незнание, неколкократно смисъла на двойната метафора в заглавието Палатът Потьомкин. Защото в тази двойнственост е цялото удоволствие от възприятието, както и семантичното послание, обединяващо различните проекти, включени в изложбата.
Та трябва да се знае, че Потьомкин е не само филмово заглавие и име на един броненосец, възвеличил комунистическата идеология, но и името на любимеца на Екатерина Велика, която, като отвоювала от Османската империя Херсон и бреговете на северното черноморие, възложила именно на княза да ги засели и облагороди. Та на въпросния княз са носи славата, за изобразяване на фалшиво благоденствие и прикриване на реалното състояние на новозаселените региони с рисувани декори, поставени по пътя на императрицата, която мечтаела да оглави Трети Римска империя…
С тези познания можеш да намериш общия знаменател в творбите на
Матийо К. Абоненк [Mathieu K. Abonnenc], Бертий Бак [Bertille Bak], Стефан Барбие-Буве [Stéphane Barbier-Bouvet], Жулиен Бисмют [Julien Bismuth], Сиприен Гайар [Cyprien Gaillard], Луиз Ерве & Клое Майе [Louise Hervé & Chloé Maillet], Адриен Мисика [Adrien Missika],Стефан Николаев, Лили Рейно-Дьоар [Lili Reynaud-Dewar], Джими Робер [Jimmy Robert], Брюно Сералонг [Bruno Serralongue], Мари Воание [Marie Voignier]
Видео инсталацията на Адриен Масика, прескача пространства и време над стената разделяща два свята: САЩ и Мексико.
Работите на Матийо Абоненк включват рисунки, инсталации,фотографи, които изследват темата за робството, за културната доминанта в отношението до ден днешен към бившите представители на колонниите. Особено въздействаща е серията хелоигравюри със сюжет паметника на Виктор Шьолшер -един от основните борци за премахване на робството във Франция. Благодарение на фотографския фокус, паметникът се е превърнал в олицетворение именно на това културно превъзходство. А проблемите с паметта и идентичността намират необичайна трактовка и в съпътстващия плакат.
Темата за отношението към бежанците от лагера Кале, десйтвията на правозащитните организации са разобличени в медийния им образ от Брюно Сералонг.
Буквалната имитация на действителността, превърната в преживяване, открива Мари Воание в Hrnterland на 70 км от Берлин, където на мястото на бивша военна база е издигнат гигантски купол, под който са възпроизведени декори на тропически острови, имитиращи идеалната почивка на тихоокеански острови-мечтата на средния германец.
А разрушителната мощ на туристическата индустрия върху автентичността на местните култури е иронизирана в творбите на Бертий Бак. Ето как надуваните като балони кактуси
радват окото на наивните туристи.
Темата за достоверността на видимостта изследват и Луиз Ерве и Клое Майе, които откриват протопърформънса на Сенсимонистите от1830 г. Това са група съмишленици творци заживяват заедно като два пъти в седмицата отварят прозорци и вадят на показ своето същестувване пред гражданите на Париж. Но истина или привидност е показвана за тях?
А творбата на българина Стефан Николаев, който живее и работи между Париж и София, представлява инсталация от подредени по войнишки работнически предпазни каски в жълто между които една единствена, синя. Прекрасна метафора на многобройните войни тук, на Балканите. Преобръщането на смисъла в надписа върху каските- който от under construction е станал under deconstruction, е най-краткото обяснение за неслучилото се и неслучващото се тук, в този край на Европа..
С други думи, организаторите на изложбата предлагат не просто културна разходка, а нови познания за комуникация, нови възможности за критичен анализ и поглед към изкуството и действителността.
Галерията има свой принос към посланието, че нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед, като предлага на зрителите импровизирана инсталация: царско пиано, обикновено пиано, подредени в гръб вехти аристократичвни кресла и един-пожарогасител.
Не пропускайте да посетите изложбата и заведете и своите деца.
Изложбата се организира от Перно Рикар България, Фондация „Рикар“ и Национална галерия / Двореца, с подкрепата на Institut français de Bulgarie/Френски Институт в България и включва фотография, скулптура, видео инсталации, пърформанси, както и няколко специални събития.
