ЗА ВИДИМОТО РАДИО И КУЛТУРАТА КАТО ИНТИМНО ПРЕЖИВЯВАНЕ

0
1280

Не знам дали в днешните времена на нови технологии все още важат и се изучават определенията на Маршал Маклуън  за медийните въздействия. Разликите в интимността на радиото и дистанцираната „студена” същност  на телевизията. Светът на образите владее по друг начин умовете, друг е въпросът, дали стига до сърцата. В този смисъл кое е по-въздействащо днес – чистото слово или словото с образ, е въпрос за предстоящи дискусии.В търсенето на отговора обаче, културната  програма на БНР „Христо Ботев“ доказва  нагледно как може да се покаже радиосъдържание на живо, без да се загуби интимността на възприятието.

Не да не е правено. Културните салони на програмата бяха запазена марка и се  случваха пред аудитория в недрата на самото радио, в култовото Първо студио, като се излъчваха едновременно на живо. А и бяха започнали да се документират с камера за качване и многократно ползване от новите аудитории на създадената платформа за мултимедийно съдържание Бинар. Е, някои неща останаха недовършени, вероятно в очакване на нови вдъхновения, което си е загуба на време.Както и на публики.
„Христо Боев”обаче, не чака, а тръгва по пътя на новите комуникации, като изважда на бял свят най-доброто от себе си.
В уютната обстановка на клуб „Перото” водещи, събеседници и звукорежисьорски екип изпълниха на живо радиоспектакъла, посветен на 95-годишнината на Радой Ралин, „Изпята поезия“като  едновременно същевременно показаха  как се прави радио, какви са възможностите на обществената медия да предостави качествено съдържание.

Добри водещи, добри събеседници, богатство на съдържание, ползване на безценни архиви, с които само БНР разполага, авторска музика…При това пред публика, която е привлечена и за участие в предаването..
Изпълнители: Кин Стоянов, съавтор и музикален съпровод – Кирил Калев, композитор и директор на програмата в момента. Участници – братът на Кин, Калин Вельов и прекрасната изпълнителка на лириката на Радой, Микаела Стоименова….

Получи се това, което  доброто радио трябва да прави – да разказва истории. И с това да обогатява културата и да образова. Прекрасният повод – годишнината на Радой Ралин, се превърна във възможност да се научи повече както за интимния свят на поета, така и за времето, в което е живял. Музикалната ретроспекция на Кирил Калев с авторски песни и песни от времето, в което Бийтълс и Щурците  с музиката си даваха израз на поколенческите несъгласия с режима, срещу който и самият  Радой Ралин отправяше своите стрели, превръщаше аудиоразказа  в киноразказ за епохата, защото вплиташе в тъканта си и нашите спомени…Радиото, „театърът на ума“, ни откри  един друг Радой Ралин – поет на чистя нравствен лиризъм…
Рецензиите за радиопредавания не са обичайно явление, и жалко. Защото те биха спомогнали да се разбере и оцени характерът на обществената медия. Защо и поради какви причини обществото трябва да я съхранява и поддържа. Както и да осигурява възможности за нейното развитие.
Защото програма „Христо Ботев” показа нагледно и какво е бъдещето на културните радиа – не само в съхраняването на качествено културно  съдържание,  но и в пренасянето му в нови пространства. В ерата на дигиталните технологии обществените радиооператори трябва да развиват уменията си като  педлагат хибридни формати и пренасят съдържание на различни платформи, даващи възможност за потреблението им на различни носители от различни аудитории. Затова и единственото, което липсваше,в Клуб „Перото“, беше невидимото око на дигиталната камера.

Коментари

comments