Гостуваща в Софийския университет изложба, която среща природните красоти на Америка с българските природни забележителности за да ни подсети, какви длъжници сме всички на тази земя прекрасна.
Инициатор е Стефан ХаджиАнастасов, инженер и дългогодишен спелеолог и пътешественик и Бони Кунева – Лавината, филолог, журналист и планинар. Двама български имигранти в САЩ, които посвещават много време и лични финансови ресурси, за да заснемат десетки хиляди кадри от защитени райони. Към тях се присъединяват с великолепни кадри от България и група български фотографи – Борис Хотинов, Дамян Хаджииванов, Добрин Минков, Емил Рашковски, Иван Миладинов, Иван Панкев, Николай Пандев.
Всъщност, изложбата не само показва, но и разказва. Великолепните фотографии са съпътствани с разкази за първите национални паркове в света, като Йелоустоун, Гранд Канион и др. Проследява се историята на зараждането и утвърждаването на идеята в Америка за създаване на природни паркове защото, както казва:
Стефан ХаджиАнастасов:
-„Целта е не само да покаже красотата на защитените територии в двете страни, но и да продължи диалога за методите на опазване на природата, както и необходимостта от активна гражданска позиция и отговорност, за да оцелеят тези уникални природни резервати и за бъдещите поколения.”
Затова си струва, освен насладата за очите, която доставят фотосите, да обърнем внимание и на богатите с информация и любопитни факти текстове, които не само обогатяват познанията ни, но и подсказват идеи за необходимия мениджмънт и институционално отношение към нашите прекрасни природни богатства.
Бони Кунева:
– „Смята се, че художникът Джордж Кетлин (George Catlin), известен с картини на индианци, пръв е изказал идеята за съхраняване на земи като публичен парк,”- разказват авторите.
Вероятно е звучало доста странно за съвременниците му, но едва половин век по-късно националните паркове и паметници вече са толкова много, че се появява нуждата от централно управление.
„Опазването на американската природа не започва със създаването на парковата служба.” а
През 1864 година са защитени древните Гигантски Секвои – най “обемистото и второ по височина дърво в света, с акт на Конгреса парк на щата Калифорния за бъде запазен „завинаги” .
На 25 август 1916 г. президентът Уилсън подписва закон за създаването на Управление Национални паркове (National Park Service), с основна задача „опазване на природни и исторически обекти така, че да останат непокътнати, за да им се наслаждават и следващите поколения“.
Стефан:
– „На 1-ви март 1872 г се създава първият национален парк Йелоустоун. Йелоустоун- пръв сред равните
заема особено место в системата от национални паркове на САЩ. Началото не е било лесно. Йелоустоун е създаден в годините на “превземане” на Запада, когато хората в района трудно са възприемали идеята земята да не е източник на суровини и печалба. Паркът не е имал бюджет за охрана – за да се защитят природните ресурси, в периода 1886 – 1916 г. подразделение на американската армия е било разположено в Мамот хот спрингс. Армията е опазила и гигантските секвои в едноименния национален парк в Сиера Невада. След създаването на Националната паркова служба охраната се поема от рейнджъри.
Основно в щата Уайоминг, със съвсем малки части в Монтана и Айдахо, Йелоустоун има площ почти 9,000 кв. км и включва геотермални басейни, гори, езера, планини и каньони. Има 1283 гейзера, поне 465 от тях изригват сравнително често. В света има само пет места с гейзери – другите са Камчатка, Чили, Нова Зеландия и Исландия, но никъде гейзерите не са толкова много и разнообразни както в Йелоустоун..
Паркът е в центъра на Голямата екосистема Йелоустоун, 73,000 кв. км запазени в естествен вид, дом на повечето големи животни на Северна Америка – има гризли, бизони, лосове, вълци, елени, антилопи, планински овни.
Инцидентите с мечки обикновено са на първа страница на вестниците и привличат общественото внимание. Но статистиката казва друго – за 145 години откакто е създаден парка, само 8 души са убити от гризли, три пъти повече са загинали при падане в гейзери, а стотици при катастрофи и удавяния но чувството да не си на върха на хранителната верига е много особено и въздействащо на човешкото съзнание. В Йелоустоун обаче,човек неизбежно има чувството, че се е пренесъл в друг свят, или поне в друга ера: когато дим и пара се вдигат над долините и наоколо бълбукат кални басейни, дори появата на бронтозавър не би трябвало да уплаши твърде много посетителите.
Гранд Канион,който ни се струва познат от многобройните филми за Дивия запад, се оказва, че твърде малко знаем.За него отново разказва Стефан ХаджиАнастасов:
„Вие можете ли да си представите два милиарда години? Аз не. Но имах шанса да ги пипна – най-старите скали около река Колорадо на дъното на Големия каньон са датирани на 1.84 милиарда години. Слизането до реката е минаване през вертикален разрез на 2 милиарда години от геоложката история на Земята. Редуват се праисторически морски дъна, пустини, дюни, речни долини. по различен начин, оформяйки един безкрай от редуващи се отвесни стени, стръмни склонове и тераси в различен цвят.
Изледователите, миньорите и географите, които са давали имена на местности и върхове в Големия каньон също са усещали колко специални са тези голи скали. Давали са им имена на божества – има Кула на Ра, Храмове на Вишну, Буда и Соломон, Хеопсова пирамида, Игла на Зигфрид, Хинду и Шинума амфитеатри.
Много преди изследователите и туристите, индианците са населявали каньона. Хопите наричат каньона „Онгтупка – Дома на нашите предци“, за Южните Паюти е бил „Свещена земя“, само войнствените апахи са му дали прозаично име – „Ге да‘чо – Ръбът на Голямата пропаст“. Между 7-ми и13-ти век тук са процъфтявали селища на пуебло културите, хората се занимавали със земеделие.
Днес слизането до реката е популярно сред тези, които обичат изпитанията, а за рафтинг през каньона има толкова много желаещи, че за разрешително се чака ред с години. Но поне всеки може да снима от ръба на каньона – на такова място няма начин снимката да не стане впечатляваща.
А ето и българските равностойни спиращи дъха гледки :
След още няколко експозиции в България, изложбата продължава пътуването си из Европа и Северна Америка с надеждата, че споделянето на красотата на нашата планета ще спомогне за запазването й.
