ШЕКСПИР- КАТО УРОК ПО ВЪОБРАЖЕНИЕ

0
1164

„ЦИМБЕЛИН“  постановка на ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА.
Плевенски драматично-куклен театър ”Иван Радоев”.
Европейската култура може и трябва да се чете през текстовете на великия бард. Страсти, коварства, митологеми, измами, предателства, любови,  превратности, безразсъдства, принципи за чест и благородство, утопични мечти за хармония, и мнооого борба за власт! Борби, боричкания – междуличностни, междудържавни…и така, та до днес. Затова и Шекспир е вечен, всеки може да си го интерпретира по свой образ и подобие. Лилия Абаджиева обаче, го прави многопластово и дава храна на въображението, благодарение на  богат набор от изразни средства от шекспирово време  до днес.

 

Гротеска, театър на сенките, куклен театър-използват се всички възможности  на театъра за предаване посланията на сюжета и действието, като с това се постига многопалитрово богатство на внушенията и асоциациите.


Разпределението е изцяло мъжки състав. Така се е играло по времето на Шекспир. Актьорите играят вдъхновено, използват всички възможности на пластиката и тялото, превъплъщават се забележително и завладяващо.

Цимбелин е  сложна пиеса. На пръв поглед приказно-пасторална, но с исторически заигравания, както и с препратки към познати сюжети.
Цимбелин  или Кимбелин – крал на бритите, влиза в битка с римския император. Войната е фон с елегантни намигвания  към съвремието – брекзит-а и европейската общност, но това е само фон на романтичната история за раздяла, любов, ревност и предателства, историята  на Имогена и  Леонат. В драмата  се открояват мотиви от „Ромео и Жулиета”, „Двамата веронци”, ”Както ви се харесва”, „Крал Лир”. Това е късна шекспирова пиеса, специалистите я наричат романс. Или трагикомедия. Което дава основание на режисьорката да ползва всички изразни средства – ирония, хумор и драматична игра. А познатите сюжети да бъдат пренасяни в различен културен и исторически контекст. Постановката може да се чете и като интерпретация на вечния цивилизационен стремеж към хармония и хуманизъм.
В „Цимбелин” – казва Лилия Абаджиева – „ има почти религиозна  символика:   преход от благополучие към нещастие и накрая възстановяване на нравствения ред. Героите преминават през очистване и духовно въздържание, ознаменуващо победата на християнския дух, респективно на доброто.”
Но заглъхват ли противоборствата в последната сцена на спектакъла, не продължава ли властта да се откроява като вечна  доминанта и възбудител на противоречия? Вижте сами какво ви казват героите.

Участват: Генадий Николов, Сергей Константинов, Асен Данков, Петьо Кръстев, Адриан Филипов, Георги Енчев, Васил Витанов, Стоян Радев, Георги Кацарски, Антъни Пенев, Васил Асенов

Постановката е етап както от развитието и на Плевенския театър ,така и на талантливата режисьорка Лилия Абаджиева, а със сигурност на актьорите, и на съвременния български театър. Забележителна сценография, костюми, мултимедия и осветление на Васил Абаджиев.

Снимките са на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“, Плевен.

 

 

Коментари

comments