РУР И КУЛТУРАТА

0
52

Кратък предколеден дневник на едно пътуване.
3-та част.
Опознаването на Рурската област от интимността на дома до индустриалната площадка, по странен начин отваря тема за културата в най общ смисъл. Културата като начин на живот и отношение към света. Културата като преживяване.
Вероятно от Гьоте насам, за германеца всяко творение на ума и ръката трябва да носи смисъл, трябва да отправя морални послания, да заявява присъствието на Аз-а като творец и създател.
И тъкмо в тази част на Германия, където е доминирал физическият труд, е показателно как порива за компенсиране на физическите усилия с духовни, са наложили необходимостта от налагането на културата като императив.

Тук ходенето на театър, концерти, изложби и опера е начин на живот. И не само в скъпарския  Дюселдорф, където лъскавите булеварди те насочват към някоя и друга галерия и музей. Всеки град от Рурската агломерация има своя концертна зала, театри и музеи на каквото се сетиш. Въпрос на чест е да се предложи артистично забавление.
В отстояването на културните средища пример е  Бохум. Град, в който църквата е  приютила Филхармонията. Реализацията на този проект е осъществена благодарение на жителите на града, които са настоявали на празното пространство до църквата да се построи именно филхармония. Напразни били съпротивата на градските власти, че това е ненужна инвестиция, защото филхармонии има във всички съседни градове- Есен, Дюселдорф, Дортмунд, а те са на крачка един от друг. Бохумци надделели. И сега се гордеят с едно архитектурно бижу.

img_6551 bohum-philharmonia

Мястото за култура е своеобразен храм, където германецът вероятно отново намира мотиви да търси смисъла, за да организира себе си и света. И се отнася към тези места подобаващо уважение.
Киното е кино. Трябва да замирише на парфюм, пули,с усет за коприна и кадифе. Трябва да има винтидж обаяние. Иначе няма да е киносалон, а прост мултиплекс.

img_6517 img_6762
Концептуалното е важно за германеца. В немския език има една дума, която другите европейци употребяват без превод: angst, изразяваща онова специфично  немско екзалтирано състояние на тревожност за състоянието на света и надежда за оправянето му,   което е основа на отношението му с изкуството. Трудно преводимите конотации на думата вероятно се дължат и  на неразрешените въпроси, породени от с миналото.

kainkollektiv_fin-de-mission_foto-nils-voges_10Творческият проект на Кайн колектив/ Kainkollektiv/, подкрепен от Министерството на културата, младежта и семейството в Северен Рейн Вестфалия, като че ли носи този заряд на германския angst.
Техният спектакъл -„КРАЯТ НА МИСИЯТА. ОПЕРАция”  е посветен на  идеята за деконструиране  на  робството. Една от колониите, които Германия е загубила след Първата световна война, е Камерун. На фона на днешните световни събития, темата за  колониалните вини  на цивилизования запад,  темата за робството, подлежи на анализ и добива неочаквани измерения.

fin-de-mission1 fin-de-mission3
Защо Опера-ция? Защото по времето, когато в Европа  възниква и се развива оперното изкуство, като висш израз на хуманизма, в Африкансикте колонии разцъфтява мръсната търговия с роби. В 1605 Монтеверди сътворява „Орфео”, в която  Евридика се качва на лодката за отвъдния свят, от едно друго място на африканския бряг, отплават лодки с човешка стока и се дава начало на търговията с роби, направила Европа богата, за да може да се занимава с изкуство.

kainkollektiv_fin-de-mission_foto-nils-voges_6
За да проучи темата и документира местата, които пазят спомена, екипът на проекта са се  отправили на пътешествие до  Яунде и Дуала в днешен Камерун, посетили са  джунглата, открили са и кулата, откъдето са тръгвали лодките и заедно с камерунските си колеги, са потърсили пластичен и визуален израз както на угризенията на съвестта, така и потребността от постигане на прошка.

 

kulata

Концепция и режисура: (Fabian Lettow / Мириям бижута) и Мартин Ambara (Офний).  Костюми: Александра Тивиг. Продуктов мениджър: Mina Новакова. Технически  (Фабиан Лету / Мириям Шмук и Мартин Aмбара (Офний).  Костюми: Александра Tивиг. Продуктов мениджър: Mina Новакова. Технически директор: СтефанГьобел. Производство: kainkollektiv и Офний  Финансиран от Министерството на семейството, младежта, културата и спорта на Северен Рейн-Вестфалия, Фондация NRW Art,по програмата за насърчаване сценични изкуства ,Гьоте институт, Регионалната интеркултурна асоциация на Рур  и Министерството на изкуствата и културата Камерун./

img_6571

Истински подарък и късмет е да посетиш един от култовите храмове на изкуство в този регион: Танцовия театър на Пина Бауш във Вупертал. Вупертал не е точно град от Рурската област, защото се води в Рейнланд, но също е в региона. Той е по-изискан, има своите забележителности, но мястото за поклонение е именно Танцовият театър, където Пина Бауш  открива  и налага  нов език в изкуството: съчетал хореографията с театъра.  И който подлага на изпитание човешките възможности в използването на тялото като изразно средство. Ако сте гледали изумителния филм на Вим Вендерс за нея, можете да си представите за какво става дума.
Седем години след нейната кончина спектаклите й се играят по цял свят.

Ние гледахме „Нефес”, спектакъл, породен от влюбването й в Истанбул. Спектакълът е учебник по визуално изображение, в изумителните й образни решения дори водата  е елемент от танца.

pina_bausch__xdlieu__wuppertal_-_2006pina-bauch

Самото представление е пъстроцветен наниз от  етюди, в които иронията, пародираща обичайните клишета по отношение на културните различия, е съчетана с неистови изблици на енергия, както и  екстатични моменти на тъга, самовглъбяване и размисъл. Макар изграден от откъси, спектакълът оставя цялостно внушение за преживяване. „Нефес“ на турски значи „дъх”- вдишал си, вкусил си, чул си звуците на Истанбул,  усетил си богатството на историята, създала този град, с която  можеш да се идентифицираш,защото  Истанбул е код към всички европейски истории. That’s me in the hammam!“  Това съм  и аз, в хамама”, сапунените мехури те обгръщат и понасят във всички възможни посоки на въображението..и звучи ли звучи в ушите Том УЕЙТС All the world is green..

tanc

Последната ми среща с отношението към културата в Рурската област, е от летището в Дортмунд. Летище като нашите, да речем това, във Варна. Много ранна студена предколедна утрин, на таблото се редят само нискобюджетни полети  за непопулярни дестинации: Катовице, Скопие, София, огромна опашка се вие  за чекиране и проверка, тълпата  се придвижва бавно, всички са изнервени да не изпуснат полета си, ненадейно обаче, мяркаш между скупчените и побутващи се тела, влачещи претъпканите си ръчни багажи и скимтящи дечица едно бяло пиано. Бял роял. Като откъс от друг сън или от спектакъла на Пина. Само че, истински.  И най-невероятното е, че след няколко минути  някой почва да свири  на него. Младеж от опашката,с раничка на гърба.
Вдъхновяващо, нали?img_6683

Паулиана НОВАКОВА

Предишни: Ако Кремиковци беше в Германия, щяхме да ходим на опера там  ako-kremikovtsi-beshe-v-germaniya-sega-shhyahme-da-hodim-na-opera-tam/

„Германия отвътре:Всяко нещо на мястото си.“
http//www.obache.bg/4164/4164/

 

 

Коментари

comments