Така бих се опитала да илюстрирам с едно изречение как посещението в Рурската област преобръща традиционните представи.
RUHRGEBIET е феноменален пример за това, как грижата за природата и културата може да превърне останките от индустриалната промишленост в културна идентичност.И профилът на областта, определян от „стоманата,въглищата и бирата” сега да принадлежи на технологиите, изследователската дейност и изкуството .Как става? С КОНЦЕПТ -любима немска дума.Всяко нещо да се прави с вложена идея в него.А когато знаеш какво искаш да правиш, то става.
КАК ОТ СТОМАНАТА СЕ ИЗКОВАВА КУЛТУРА
Рурската област. Rurhgebiet. Два века, 19-и и 20-и, символ на европейската индустриализация и мощта на Германия, по принцип буди противоречиви чувства . Веднага изникват непривлекателни образи на пушеци, комини, мини, безрадостни пейзажи, травматични асоциации, свързани с производство на оръжия, войни и бомбардировки. Рурските градове, част от тази метрополия на индустрията и бизнеса, не са най-красивите в традиционен смисъл, не че и тук няма замъци, реки и гори. Но в строителството преобладава кубистичният бетонен Баухауз стил, заменил разрушенията от войната.Тази бивша вече индустриална метрополия обаче, повече от всички останали области в Германия разкрива енергията и несъкрушимия дух на германеца, който може да възстанови и преобразува всяко нещо така, че отново да стане привлекателно и печелившо.
Фабричните комини и покриви, газометри, шахти, все още оформят графиката на пейзажа. Мрежа от железопътни линии, теснолинейки пресичат надлъж и на шир територията. Но сега по тях не се движат вагонетки с въглища. Пещите не работят, оказалото се неефективно производство е спряно. Затова пък хиляди туристи се стичат за да открият с изумление как мастодонтите от индустриалната ера са превърнати не само в територия за изкуство, а самите те са се превърнали в културен феномен.
Всъщност, когато практичният разум на германеца диктува да се спре неефективното производство на енергия, той инвестира в наука, образование и култура. И в цялата тази англомерация от градове: Дортмунт, Бохум, Есен, Оберхаузен. Мюлхайм, Дуйсбург се създават научни центрове и културни средища. В Бохум е един от най-модерните университети, както и един от най-престижните театри-Шаушпилхаус, в Мюлхайм работи институт на името на Макс Планк, на хората се намира алтернативна заетост в сферата на услугите.
Старите фабрични сгради , депа, цехове и мини приютяват театри, музеи, изложби. Нестандартната среда провокира нестандартни решения: алтернативни и концептуални творчески изяви и проекти.
Zollverein mine в Есен- Цеше Цолферайн, най-голямата мина в света със завод за кокс-наречена „ Катедралата на труда” днес е музей на рурската област и предлага не само познание за областта, но цялостно преживяване. Д
изайнът е на базирания в Щутгарт HG Merz, който залага на идеята да интегрира съдържанието и обектите на изложението в естествената структура на сградата.
„ Интегративният концепт „/се казва в брошурата/,съчетава натуралната, културната и индустриалната история, в търсене на общата идентичност на региона.“
Наследството на Рур: култура, природа, история, минало, настояще, бъдеще е представено като пътешествие по пътя на въглищата.
От върха, където се е промивала рудата, надолу към дъното основите. След като се изкачиш по конвейера, превърнат в асансьор и огрян от светлината сякаш на разтопен метал, излизаш на най-високата площадка, откъдето започва спускането към основите – към миналото.
Експонатите са разположени между съществуващата техника: пещи, транспортни линии, непознати днес и изглеждащи доста застрашително съоръжения.
Идеята е да извършиш интелектуално пътешествие в глъбините на познанието и опита, трупан с времето по тези места. Прединдустриалната история те води към агрикултурните умения на хората тук, средновековието те обгръща сс ценни артефакти, заети от частни колекции, а почти в натурален вид преживяваш индустриалната ера чрез аудиовизуални инсталации.Можеш да чуеш ш помиришеш епохата. Не е подминато откровеното отношение към нелицеприятнатата страна на историята и втората световна война.
Съхраняването на паметта предпазва от възраждане на чудовищата.
В бившите бани се е настанил Pact zollverein. Място за театър и всякакви творчески изяви и преживянвания. Попаднахме на поредния осъществен концепт. Нещо като пърформанс, в която участваш. Garden state – цялата сцена бе декорирана като жива градина с места з почивка и четене, с възможност за индивидуални изяви. Микрофонът бе на разположение за всеки, който го пожелае.
Създаването на такива Места на памет, открития и приключение, е превърнало рурската област в уникално преживяване.
Газометърът в Оберхаузен .Огромна кулата-резервоар, в която са съхранявали газ, сега изложбена зала. Преди 3-4 години Кристо бил разположил огромна инсталация в нея:надут балон с размерите на 3 футболни игрища, окичен с разноцветни бидони, който изпълвал вътрешното пространство от покрива до осн
овите.
В момента там се помещава експозицията- „Чудесата на природата“. Най-добрите фотографии, посветени на магията на живия живот в огромни размери са разположени в това пространство съпътствани с интерактивни инсталации.
На покрива е и най-големият прожекционен салон, в чиято амфитеатрална зала можеш да се настаниш лежешком на удобни пухени матраци и се наслаждаваш на 320 градусова мултимедия, те пренася в космоса.
А от площадката на върха, ако не ти се завие свят, можеш да се осмислиш цялостната идея за съхраняване на миналото в прегръдката на природата, като видиш как индустрияалният пейзаж хармонично е объгърнат от огромни паркови зелени пространства. Газометърът в Дуйсбург пък бил басейн в който можеш да се гумуркаш.
Дали у нас ще се роди има добра идея как занемарените, полусрутени останки от социндустриализацията могат да се трансформират така, че да се превърнат в пространства за култура? Плахите опити не дават много надежда. Но все пак време е да се търсят решения.
САМО ТОГАВА ПАМЕТТА МОЖЕ ДА РАБОТИ В ПОЛЗА НА СЪВРЕМИЕТО.
“ Кратък дневник на едно предколедно пътуване“
Паулиана Новакова
