АЗ, СТЕФАН МАВРОДИЕВ – ФОЙЕРБАХ

0
2213

Пемиерният спектакъл на Младежкия театър „Аз, Фойербах“, режисьор Владимир Люцканов, е посветен на 75 годишнинта на доайена на театъра Стефан Мавродиев. Влади Люцканов и колегите правят този подарък на своя колега. Пиесата на Танкред Дост по традиция се играе от големи, заслужили актьори, дали много от себе си на театъра. Самият сюжет е и своеобразен поклон към изкустото на актьора и театъра.


Възрастен актьор, след 7 години отсъствие иска да се върне на сцената -единственото място, където се чувства жив и полезен. Реалният свят не е неговото обиталище.Седемте години прекарал затворен в лудница. Докато чака за прослушването от   известния познат нему  режисьор,  той демонстрира уменията си пред младия асистент, като показва всичко, на което е способен. Припомня   ролите, които е играл, разказва забавни случки от живота  зад кулисите, като всячески се мъчи да спечели вниманието и одобрението  на видимо безразличния , отегчен млад човек, който през цялото време си „чати“ на смартфона.

 

„Вие не сте за тук, млади човече- нееднократно повтаря героят на Мавродиев.  Как попаднахте в театъра?


След което разказва как  той самият в своето детство е бил запленен от магията  на това изкуство и  е смятал, че за да се качиш на сцената, трябва да платиш. „Не“, казал баща му. „На тебе ти плащат, ако си там“.
Е, спестил е истината, че актьорът плаща с живота си за това щастие. Да си там, в първозданната тишина на празното пространство, което дарява свободата да сътвориш себе си, какъвто пожелаеш..


„Аз попаднах на стоп, качи ме в колата си по пътя  режисьора“, отвръща младокът и продължава да „чати“, взрян в телефона си.
Спектакълът е проникновен трактат за същността на театъра, за традиционния сблъсък на „младите“ и „старите“.  Сблъсък, който не дава единствения отговор – кои са ценностите, които трябва да оцелеят и кои да отидат в миналото.

 

Великолепна е  играта на неустоимия Стефан Мавродиев, който изнася на своите 75 години целия спектакъл, като жива демонстрация и доказателство за  възможностите на изкуството да преобразява, да дава шанс на душата да надделее над телесното.
Обаче, макар че традиционно тази роля се поверява по световните сцени на големи актьори като Стефан Мавродиев, ролята може да бъде поверена, както също се е случвало, на човек на средна възраст, невзрачен и незабележим, например, защото посланието е по-широко и засяга всеки, пожелал да излезе от клетката на битието си, да освободи душата си. Наново да се пробва.
На сцената има и едно куче. Охранява клетката, в която сме вкарани. Но човекът е по-голям от себе си, когато си повярва, когато усети в себе си свръхчовешкия повей на Гьоте, магията на изкуството.
Кое е истинското“ Аз“ на човека и защо Фойербах е името на актьора?
В традициите на немския театър философската и нравствената тема е втъкана в съдържанието и определя посланието.
Българската публика няма много опит в разчитането на тази традиция, но е прекрасно че с великолепната си игра, Стефан Мавродиев успява да отключи вечните въпроси за смисъла на Аз-а, за величието и нищожеството, така че и без непременно да си чел Фойербах или Гьоте, да погледнеш по-надълбоко в текста, да стигнеш и до други пластове, а не само да се посмееш или поплачеш над  драмата на един стар актьор, изхвърлен от съвременната сцена.
Това е, според мен и посланието на  режисьора Влади Люцканов. То е посветено на разбирането за ролята на изкуството и театъра.

Участват Ахмед Юмер, чудесен, автентичен и жив  в претворяването на типичния образ на човека „копи-пейст“,  и  забележителната Живка  Ганчева, която с мимолетната си ефектна поява припомня реалностите на света отвъд духовното.

Танкред Дорст израства в заможно буржоазно семейство в Оберлинд, Тюрингия, което притежава фабрика за машини. През 1944 г. е взет във Вермахта. След кратко обучение е пратен като войник на Западния фронт и там попада в плен. Краят на Втората световна война го заварва във военнопленнически лагери в Англия и САЩ.

Когато през 1947 г. е освободен от плен в Западна Германия, родният му град от две години се намира в съветската окупационна зона. Фабриката е национализирана и под заплаха от репресии семейството е принудено да бяга при роднини на Запад.Танкред Дорст успява да завърши гимназалното си образование в Людингхаузен и през 1950 г. започва да следва германистика и история на изкуството. През 1951 г. се мести в Мюнхен, където до 1959 г. изучава театрознание.
Първите му големи театрални пиеси се поставят с успех през 1960 г. на сцените в Любек и Манхайм. Този успех продължава да го съпровожда до края на живота му в множество сценични творби и собствени екранизации.
През 1978 г. е избран за член на Немската академия за език и литература в Дармщат, а през 1983 г. е приет в Академията на науките и литературата в Майнц. През 1992 г. става съосновател на Бонското биенале и е част от художественото ръководство на този театрален фестивал, който от 2004 г. под името „Нови европейски пиеси“ се провежда предимно в Държавния театър на Висбаден.
През 2006 г. прави нова постановка на цикъла опери „Пръстенът на Нибелунгите“ по време на Фестивала „Рихард Вагнер” в Байройт.
Танкред Дорст умира на 1 юни 2017 г. в Берлин на 91-годишна възраст,оставяйки дълбока следа в следвоенното театрално изкуство в Германия и Европа.

.

Коментари

comments