Двама амбициозни лидери претеглиха позициите си на среща в Санкт Петербург в опит да разрешат една от най-тежките кризи в съвременната история на двустранните си отношения. Едва ли случайно руският президент Владимир Путин покани турския президент Реджеп Таиб Ердоган именно в старата руска имперска столица, където за последен път преди кризата в отношенията между двете страни президентите се срещнаха през ноември 2015 г. на срещата на G-20. От 10.7 млрд. за януари – май 2015 г., сега взаимният стокооборот е паднал на 6.1 млрд. долара. Само заради ембаргото в туризма, Турция загуби над 4 млн. руски туристи, както и инвестициите от руския бизнес.
Плановете взаимният стокооборот да нарасне до 100 млрд. през следващите години изглеждат твърде далечни на фона на силното охлаждане, настъпило след свалянето на руския бомбардировач СУ-24 през ноември 2015 г. и гибелта на пилота Олег Пешков, разстрелян във въздуха при катапултирането. Русия твърди, че самолетът е свален над Сирия, докато Турция твърди, че е свален в турското въздушно пространство. Вече е очевидно, че това е било планирана провокация, която е трябвало да възпре руските атаки срещу подкрепяните от Анкара сирийски опозиционни групировки. През юни т.г. Ердоган поднесе извинения, които в турски медии обаче бяха обяснени като изказано съжаление. Кремъл прие думите му за извинение. Втори жест турският президент направи, като обяви, че пилотите, участвали в свалянето на руския самолет, са арестувани като участници в опита за преврат срещу него. Все още въпросът за компенсациите за сваления военен самолет не е решен, което може да удовлетвори частично руското обществено мнение.
Ердоган заяви, че срещата в Санкт Петербург ще отвори „нова страница“, но засега Москва е предпазлива в оценките си. Според някои предположения, по-вероятно е напредък да се появи по политическите въпроси, засягащи ситуацията в Сирия. Снабдяването на част от сирийската опозиция от Турция е сериозен проблем за правителствените войски на Башар Асад, подкрепяни от Русия. Някои от тези групировки са заподозряни в подкрепя на ислямския фундаментализъм. Същевременно Турция има сериозни опасения от бъдещото решаване на кюрдския проблем. Ако Анкара се откаже от твърдата си позиция за оттегляне на Асад, твърде възможно е Русия да подходи с повече разбиране към опасенията на Турция и да редуцира подкрепата си за кюрдите. Междувременно Кремъл засилва присъствието на руската авиационна група в Сирия. Вероятно компромисите може да засегнат и черноморската зона и Кавказ, където Русия и Турция имат както интереси, така и доста противоречия.
Въпреки че Путин разпореди да бъде отменена забраната за руски чартърни полети до Турция, въпросът все още не е решен окончателно заради сигурността на туристите и късните резервации. Както не е свалена и забраната за достъпа на турски хранителни стоки на руския пазар. Замразените инвестиционни проекти за „Турски поток“ и за изграждането на атомната електроцентрала „Акую“ в Турция, създават напрежение в бизнес средите, които често не разбират твърдостта на двамата лидери. Очевидно е, че Турция е в по-неизгодна позиция, но сега тя се опитва да размахва под носа на Европейския съюз руската карта. Президентът Владимир Путин чудесно разбира това и няма нищо против, но е ясно, че това е временна игра, защото Кремъл едва ли ще смеси отношенията с по-големия партньор – ЕС, заради нестабилното затопляне на отношенията с Турция. При това в самата Русия действията на Ердоган при ликвидирането на опита за преврат срещу него също се подлагат на съмнение. Путин ще трябва да балансира между голямата политика и вътрешните настроения. При това Кремъл достатъчно остро чувства заплахата от ислямския екстремизъм и на своя територия. Ако наистина Русия чрез Иран е успяла да предупреди Реджеп Таиб Ердоган за метежа, това в бъдеще може и да не се окаже особен дивидент за Москва. Игра срещу НАТО и ЕС е рискова за Турция. Изнудването на Европа заради бежанците може да има негативни последствия за Анкара. Така че резки обрати в отношенията между Русия и Турция едва ли може да се очакват. Освен че това няма да се хареса на Запада, то ще предизвика смесени чувства и на Изток, където повечето страни достатъчно ясно изразиха позициите си по руско-турската криза. Сближаването между Русия и Турция ще става бавно, на етапи, под критичния и неодобрителен поглед на Европа, която предпочита да вижда тези две страни разделени. Инжектирането на повече доверие по сирийската криза няма да успее да притъпи различията в позициите относно това кой кой е кой какъв да бъде по-нататък при политическото регулиране в Сирия. Така че „руска пролет“ засега няма, въпреки ентусиазма в турските медии. Политическите маневри са върху много тясно поле, по-скоро конюнктурни, но петербургският вятър може да бъде полезен за търговията и икономиката. Двете страни няма как да се избягват. Затова може да се каже, че помирението е условно, а по-скоро е налице примирение с неизбежността на възстановяването на диалога, макар и с понижен градус. Ясно е, че руският бомбардировач не бе свален случайно. Но оттук нататък случайностите в двустранните отношения Москва – Анкара ще бъдат изключени. Обръщенията на Ердоган „моят скъп приятел“ и „моят близък брат“ звучат нежно, като повечето източни хитрости, но е пределно ясно, че доверието и сближаването с Москва ще му струват скъпо.
Валери ТОДОРОВ
