ПУТИН – ЕРДОГАН: ИГРА НА ТРОНОВЕ

0
571
CUMHURBASKANI TAYYIP ERDOGAN, RUSYA LIDERI VLADIMIR PUTIN ILE 20 DAKIKA SUREN BIR TELEFON GORUSMESI YAPTI. GORUSMEDE, TEROR SALDIRILARININ AKABINDE DUZENLENEN OPERASYONLAR VE BOLGESEL KONULAR ELE ALINDI. PUTIN, SURUC'TAKI SALDIRIDA OLEN SIVILLER, SEHIT OLAN ASKER VE POLISLER ICIN TAZIYE DILEKLERINI ILETTI.

Двама амбициозни лидери претеглиха  позициите си на среща в Санкт Петербург в опит да разрешат една от най-тежките кризи в съвременната история на двустранните си отношения. Едва  ли  случайно руският президент Владимир  Путин покани турския президент Реджеп Таиб Ердоган именно в старата  руска имперска столица,  където за последен път преди кризата в отношенията между двете  страни президентите се срещнаха през ноември 2015 г. на срещата на G-20. От 10.7 млрд. за януари – май  2015 г., сега взаимният стокооборот   е паднал на 6.1 млрд. долара. Само заради ембаргото в туризма, Турция загуби над  4 млн. руски туристи, както и  инвестициите от руския  бизнес.

Плановете взаимният стокооборот да нарасне до 100 млрд. през следващите години  изглеждат твърде далечни на фона на силното  охлаждане,  настъпило след свалянето на руския бомбардировач  СУ-24 през ноември 2015 г.  и гибелта на пилота Олег Пешков, разстрелян във въздуха при катапултирането. Русия твърди,  че  самолетът е свален над Сирия,  докато Турция твърди, че  е свален в турското въздушно пространство. Вече е очевидно, че  това е било планирана провокация,  която е трябвало да възпре руските атаки срещу подкрепяните от Анкара сирийски опозиционни групировки. През юни т.г. Ердоган поднесе извинения, които в турски медии обаче  бяха обяснени като изказано съжаление. Кремъл прие думите му за извинение. Втори жест турският  президент направи, като обяви, че  пилотите, участвали в свалянето на руския самолет, са арестувани като участници в опита за  преврат срещу него. Все още  въпросът за компенсациите за сваления военен самолет не  е решен, което може да  удовлетвори частично руското обществено  мнение.

Ердоган заяви, че срещата в Санкт Петербург ще отвори „нова страница“, но засега Москва е предпазлива в оценките си. Според някои предположения, по-вероятно е напредък да се появи по политическите въпроси,  засягащи ситуацията в Сирия. Снабдяването на част от сирийската опозиция от Турция е сериозен проблем  за правителствените  войски на  Башар Асад, подкрепяни от Русия. Някои от тези групировки  са заподозряни в подкрепя на  ислямския фундаментализъм. Същевременно Турция  има сериозни опасения от бъдещото решаване на кюрдския проблем. Ако Анкара  се откаже от твърдата си  позиция за  оттегляне на Асад, твърде възможно е Русия  да подходи с повече разбиране към  опасенията на Турция и да редуцира подкрепата  си за кюрдите. Междувременно Кремъл  засилва присъствието на руската авиационна група в  Сирия. Вероятно  компромисите  може да засегнат и  черноморската  зона и  Кавказ, където Русия и Турция имат както интереси, така и доста противоречия.

Въпреки че Путин разпореди да  бъде отменена забраната за руски чартърни полети до Турция, въпросът все още не  е решен окончателно заради сигурността на туристите и късните резервации. Както не  е свалена и забраната за достъпа на турски  хранителни стоки на руския пазар. Замразените инвестиционни проекти за „Турски поток“ и за изграждането на атомната  електроцентрала „Акую“ в Турция, създават напрежение в бизнес средите, които често не разбират твърдостта на двамата лидери. Очевидно е, че Турция е в по-неизгодна  позиция, но сега тя се опитва да размахва под носа на Европейския съюз руската карта. Президентът Владимир Путин чудесно разбира това и няма нищо против, но е ясно, че това е временна  игра,  защото Кремъл  едва ли ще смеси отношенията с по-големия партньор  – ЕС, заради нестабилното затопляне на отношенията с Турция. При това в самата Русия действията на Ердоган при ликвидирането на опита за преврат срещу него също се подлагат на съмнение. Путин ще трябва  да балансира между  голямата политика и вътрешните настроения. При това Кремъл достатъчно остро чувства заплахата от ислямския екстремизъм и на своя територия. Ако наистина Русия чрез Иран е успяла да  предупреди  Реджеп Таиб Ердоган за метежа, това в бъдеще може и  да не се окаже особен  дивидент за Москва. Игра срещу НАТО и ЕС е рискова  за Турция. Изнудването на Европа заради бежанците може да има  негативни последствия за Анкара. Така че резки обрати в отношенията между Русия  и Турция  едва ли  може да се очакват. Освен  че това няма да  се хареса на Запада, то ще предизвика смесени чувства и на  Изток, където повечето страни достатъчно ясно изразиха позициите си по руско-турската криза. Сближаването между Русия и Турция ще става бавно, на етапи, под критичния и неодобрителен поглед  на Европа, която предпочита  да вижда тези две страни разделени. Инжектирането на повече  доверие по сирийската криза няма да успее да притъпи различията в позициите относно това кой кой е кой какъв да бъде по-нататък при политическото  регулиране в Сирия. Така че „руска пролет“ засега няма, въпреки ентусиазма в турските медии. Политическите маневри са върху много тясно поле, по-скоро конюнктурни, но петербургският вятър може да бъде полезен за търговията и икономиката.  Двете страни няма как да се  избягват. Затова може да се каже, че помирението е условно, а по-скоро е налице примирение с неизбежността на възстановяването на диалога, макар и с понижен градус. Ясно е, че руският бомбардировач не бе свален случайно. Но оттук нататък  случайностите в  двустранните отношения Москва – Анкара ще бъдат изключени. Обръщенията на Ердоган „моят скъп приятел“ и „моят  близък брат“  звучат нежно, като повечето източни  хитрости,  но е  пределно ясно, че  доверието и сближаването с Москва ще му струват скъпо.

Валери ТОДОРОВ

Коментари

comments