Любов от пръв поглед, но завинаги. Това се оказва връзката на доцента по силова електроника и енергопреобразуване, инж. Ангел Гушев с Пирин. Иначе той е от София и не се обижда много, като му казват – защо не си ходиш по Витоша. Той и Витоша и Родопите, и Рила обича. Но, Пирин е друго. Пирин е предизвикателство, изпитание и откровение. Пирин е символ и метафора на съизмерването на човека с величието на природата.
Връзката му с планината започва отдавна, но минава време докато се реши да я разкаже и покаже на другите, за да я заобичат и те така, както и той. Книгите му, в съавторство с неговата съпруга Калина, са три на брой: „Пирин, туристически траверси”, „Пирин илюстрована енциклопедия” „Пирин по била и върхове”: „С тях искам да помогна”- казва той.
Иска да ни помогне да разберем и уважаваме планината, за да ни приеме и тя. Защото след не малко перипетии, когато планините у нас бяха изоставени от хората и превърнати едва ли не в сметища, сега се заражда модата да се катерят и къмпингуват младите по нея. Има цели индустрии, спортни моди и пр. Но, планината има характер. И не приема всеки. Затова са и книгите на Ангел Гушев – да те поведат и подскажат, какво може и какво не може. Защото с планината, особено с Пирин, шега не бива.
-Кога и как се породи у вас страстта към планината?
На Вихрен се качих за първи път на една ученическа екскурзия. Хората се делят на три вида- едните казват-тук повече кракът ми няма да стъпи, не е за мене тази работа, другите ходят инцидентно- 2-3 пъти в годината, а третите стават зависими, като мен. Планината става част от живта им. До 89-а година грижата за планината беше държавна политика, планината беше пълна с хора-екскурзионни летувания, имаше и вестник-„Ехо”и- Ясен Антов възпяваше планината, но култура на отношение към нея, нямаше. Тогава планината страдаше-боклуци, консерви, кой както дойде , оставя след себе си. Когато настъпи демокрацията, настъпи и отлив от планината. 91-ва 92-а 94-а младите хора въобще не се интересуваха, само стари туристи с изтъркани анораци и брезентови ранички можеш да видиш тук- таме, и понеже планината вакуум не търпи, взе, че политиката влезе в планината. Някои от местните хора почнаха да гледат на планината като тяхна. Примерно в хижа „Пирин” едни юнаци на маса взеха да ми дирят сметка: „ти що дираш в нашта планина бе, що си не седиш на Витоша, знаеш ли, че ние можем да си я вземеме и тогава по такива като тебе со пушки ще стреляме”. Това бяха представители на една партия ОМО ”Илинден”, която в началото на прехода надигна глава за сепаратизъм към Македония .
И тогава си помислих, мога ли с нещо да помогна и реших да разкажа за Пирин. Да върна хората в планината и планината на хората. Защото тя е на всички. Исках да напиша книга, която да се хареса, за да ги запали. Събирах материали, жена ми е съавтор и помагаше.Тя отначало се притесняваше, че термините не са добили гражданственост, че с имената на върховете, езерата, циркусите е една огромна каша. През 1986-а излезе например един речник на имената и що се отнася до Пирин, където има доста тюрко-арабски имена, всичките бяха преименувани. Преименуване в Пирин е имало всъщност два пъти в историята- първият път е било през 1942 година, когато са направени няколко много успешни попадения- едното е връх Вихрен другото е-връх Полежан. На връх Вихрен например, турското му име е било Ел тепе, което ще рече- „връх на вятъра”, а на Полежан- Мангър тепе, ще рече връх на парите. Защо Мангър тепе, който е бил близо до върха знае-там има специфични камъни като плочи, на които като стъпиш, тракат. Това тракане много прилича на броене на пари, като жълтици в кесията. Та оттам.
Но в речника от 86-та година един друг величав връх – Даутов връх, кръстили го Гърбец. А бе, как може този великан на който, като се качиш, се чувстваш като една мушичка, ще го кръстиш -„гърбец”. Има един друг личен връх на Пирин, в южната част на северен Пирин – Ченгел чал, те го кръстили Кривец. Ако можем да изрием турското влияние в историята – добре. Бих го подкрепил. Ама можеш ли да не кажеш на чешмата-чешма. А в имената има история. Например – връх Дженгал или Синаница. Или – река Ретиже.
Дженгал например, е от времето на пастирския номадски живот в Пирин. Като стрижат овцете на сто овце стрижат 99-тата оставят един кичур за статистиката и този пискюл козина се казва джангал.
Синаница се опитаха да я прекръстят на Сини връх, но аз не съм чул някой да го нарича така. И в крайна сметка, хората се върнаха към традиционните имена. И някои ми се сърдят-като пишех първата книга, отивам например, при инж. Иван Петров, директор беше на „Българска картография”, планинар, учатвал в планинската спасителна служба, но и един от основните членове на тази комисия по преименуването. Та той ми се кара—„нали знаеш, че се казва Гърбец”.
Когато издателство Българска картография фалира, картите започнаха да се издават от частни издателства, те преминаха към традиционните имена..
2008- ма година излезе първата ни книга „Пирин, туристически траверси”, която много бързо се изчерпи. Това ми даде смелост и продължихме. И, както казват специалистите, от 94-та насам, семейство Гушеви в компютъра си имат повече база данни отколкото целият Географски институт на Софийски университет за Пирин. Защо за Пирин – защото е най-атрактивната българска планина. Иначе съм софиянец – трудовият ми стаж мина в института на БАН – стигнах до старши научен сътрудник силова електроника и електропреобразуване. Тогава нямаше доценти и като дойде демокрацията и се оказа, че за наука пари няма-участвах в един конкурс във Висшето транспортно училище за доцент Катедра„Комуникационно осигурителна техника”.
През 2013-а излезе втората ни книга Пирин, „Илюстрована енциклопедия – Туристически маршрути”. Тя беше по-амбициозна, в два тома: планината – устройство, селища, климат, характеристики, имена…всичко, ако ако искаш да ти стане ясно като на длан. Във втората бяха туристическите маршрути, от главните изходни точки – Банско, Добринище, Разлог, от целия клин се изкачваха всички върхове и езера. Университетското издателство обаче каза -тая география в първия том няма кой да я чете и я резнахме. Книгата стана много луксозна-голям формат, на цена 35 лв- трудно достъпна. Затова реших ако правя нова, ще бъде да е по джоба на хората. Третата книга излезе в навечерието на 2016-а година с което ни направи първите българи, написали три пътеводителя за Пирин. Първият всъщност е от 2008-ма – на издателство „Медицина и физкултура”: черно-бяла без фотографии, а ние искахме да се визуализира планината и маршрута. Това се нарича орография на планината , за да може човек да види не плоска, абстрактна карта, а да си представи откъде и как да мине, колко да се качи, колко да слезе както и от всяка възлова точка на маршрута да му покажем какво може да види, хем да хареса планината, хем да се увери че тези, дето са я писали, вече са били там. Снимките са авторски. Имам 60-7000 снимки.
–Хората започнаха да се връщат в планината и даже става модерно да изкачваш върхове и да постваш снимки във фейсбук.
Това ме радва. Сега има много младежи, вече планината става чиста, няма ги консервените кутии, почти ги няма фасовете. В първите две книги говорехме за това. Е, сега повечето хора се качват на колата, стигат до някоя хижа по асфалтов път , просват одеалото, хапват, пийват и, това е
–Кои са законите на планината?
Писани закони няма, но ако трябва да кажа нещо важно,то е: не подценявайте планината. Ако този закон го спазва, човек ще има успех . Защо го казвам, защото планината е опасно за човека място. Планината е несвойствено за човека място, планината е чуждо за човека място. Планината е Фата Моргана. Толкова е красива, че опиянява и само чака да сбъркаш, за да покаже силата и властта си. Говоря за нормалния туризъм, нямам предвид височинния туризъм. Масовите маршрути са туристически, те не се нуждаят от алпийска техника, алпийски хватки.
Но, трябва да се уважава планината .
Е, сега повечето хора се качват на колата, стигат до някоя хижа по асфалтов път , просват одеялото, хапват, пийват и, това е.
–Един съвет бихте ли дали на тези, които искат да научат повече за планината истински да опознаят планината, а не, както казваше дядо ми Стефан Станчев, който беше дългогодишен главен редактор на сп.”Турист”- да си останат „пишман туристи”?
Мисля, че трябва да се започне с четенето. Лошо е, че малко хора четат. Повечето пишат някои и друг имейл и като разгледат профила си, смятат, че са се поначели. Не ги съветвам да четат в Интернет, защото в Интернет информацията и дезинформацията вървят ръка за ръка.При това такава дезинформация за планината, която ако се последва от неук човек, може да е фатална. А в книгите всичко е казано от личен опит.И казва как да отидат и как да се върнат. И като се върнат-пак да прочетат, защото тогава, ще изпитат върховото удоволствие от туризма: като си кажат- ей тук съм бил. Това е, с което се опитвам да помогна на хората, да заобичат планината истински.
Разговора проведе Паулиана Новакова. Снимките са дело на Катерина Новакова и Ангел Габеров, преминали по маршрут №20 от „Пирин по била и върхове“- връх Безбог и езерата.
