МАЛКА БЕЛЕЖКА-ГОЛЯМ РЕЗИЛ

0
429

Вече не е смешно. Ако опитите да бъде задържан до последно неподходящият за радиото генерален директор и драмата за околните произтичаща от това продължи, приберете го зад кулисите и му назначете дубльор, който поне може да заучава текстове, без да срича.
Слушам и не вярвам на очите си. Престижно телевизионно предаване, изпитваща неудобство водеща /Цветанка Ризова – бТВ/, която трябва да даде думата за право на отговор. В кадър- Радослав Янкулов /ядосан/. Опитва се да обясни защо, но понеже знае че думите не му достигат, вади с апломб на фокусник листче, което нарича „малка бележка“, за да прочете на глас какво е предизвикало гнева му. А то е, както знаем, етап от развитието на сюжета „Радиодействията на Янкулов срещу самия Янкулов“. Защото, каквото и да подхване този човек, все по-малко от „малко“ се получава.


Той, както се знае, е по малките неща- с това спечели сърцето на регулатора – с малките стъпки за развитието на радиото. Обаче, когато човек не знае какво прави и малките стъпки, и малките бележки, водят все в грешна посока. Малък човек, лакът резил.
В случая, малката бележка с предварително написан текст трябваше да оневини гендира за поредния гаф, като изкара опонентите му зловредни душмани, но фокусът отново не му се получи. Проблем му създаваше и неовладяното раздразнение, предизвикано от заявлението на члена на СЕМ, Мария Стоянова, че няма да стъпи на заседание на медийния регулатор, посветено на радиото, докато не бъде внесена за разглеждане неговата, на Янкулов, оставка. Та „малката бележка“ трябваше да докаже, колко „госпожица“ Стоянова не е права. Трудно удържимата неприязън – една от малкото черти, характеризиращи гендира, която се  проявява към всички, мислещи различно от него, бе концентрирана в обръщението: „госпожица“ .
/ Тук трябва да кажем, че това обръщение :„госпожица“  е не само невъзпитано-лош тон, но е и недопустимо, според практиката и етичните кодекси на обществените медии/. По отношение на публичните личности медиите, както и възпитаните хора, не си позволяват да изтъкват, камо ли с иронични интонации, елементи от личен характер. Освен това, общоприетото обръщение за всяка всяка жена над 33 години, е „госпожа“. Но явно в случая пренебрежителното „госпожица“ трябваше да допринесе за омаловажаване на позициите на Мария Стоянова. Вероятно намек за незрялост, каприз, неправилно насочена енергия и т.н
Обаче, да се върнем на телевизионната сцена и да припомним сюжета. Участието на Янкулов в предаването „Лице в лице“ беше продължение на скандала, възникнал по повод предложението за откриване на радиостанция на БНР в Кърджали. Опитът да се подкрепи твърдението, че „само това ръководство“ имало „смелостта“ да се справи с тази задача,  показа тъкмо обратното: за пореден път разкри липсата и на управленски, и на творчески капацитет да се формулират ясни програмни намерения,  визия и цел, които да оправдаят такава инвестиция в името на обществения интерес. Да припомним, че липсата на убедителна визия предизвика спонтанно недоволство и протести от политически характер, защото така и не стана ясно за какво се кандидатства пред СЕМ – за новини на турски език, за програма на турски език, за излъчване на програмата на „Хоризонт“ в Кърджали, или само за програмата на Радио България на турски, която и сега съществува. Ако е така – заради последните две, защо да се наемат помещения в Кърджали? Само защото сме яли и пили с кмета на града?
За да е още по-объркано, се намеси и темата за спорните средновълнови предаватели. Несръчно самохвално това ръководство обясни действията си с „модернизация“. Тя по-скоро прилича на „закритизация“ и изглежда така: Закрити се дългите вълни. Става дума за ресурси на държавата, предоставени за управление. На практика са закрити и средните вълни, тъй като предавателят във Видин с намалена мощност от 400 на 200 киловата не изпълнява предназначението си. С тази мощност излъчваните оттам програми на турски език не стигат до населението от смесените райони в Лудогорието и Кърджали. Покритие в УКВ обхвата не е възможно, защото няма свободни честоти, а и те не биха могли да постигнат този обхват. На всичкото отгоре населението в някои високопланински и крайгранични райони вече не получава програми от български радиостанции. И колкото радиоприемника да им раздадете, те ще са безполезни. Единствено БНР по закон, като обществена и държавна поръчка, е длъжно да осигури пряк, безпрепятствен достъп на всеки български гражданин до всички възможни платформи до своите програми. Заради обществения характер на медията, заради националната сигурност и средствата на данъкоплатците, каквито са тези жители в планините. Без да помисли, без да се консултира с никого и без да разбира какво прави, сегашното ръководство на БНР наруши закона, накърни обществен и национален интерес, като закри 6 средновълнови предаватели на средни вълни, излъчващи регионални програми и програми на майчин език и запълващи дефицитите в покритието. Вярно е, че предишното ръководство на медията закри 20 предаватели на средни вълни.  Това беше направено под необясним натиск от СЕМ и медийната комисия на парламента. Обаче, предвидливо предишното ръководство беше стартирало алтернатива – разполагане на УКВ предаватели с малка мощност в районите без покритие. Програмата започна през 2008 г. и през 2010 г. от 68 – 72 % покритието в УКВ обхвата на националните програми на БНР „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ достигна до 90 – 92 %. Регионалните програми на БНР , повечето от които преди това имаха по един предавател, получиха ново покритие. За две години  бяха пуснати нови предаватели с мощност основно до 1 киловат, по границите и до 3 киловата, които се чуват в Букурещ, Одрин, Истанбул, на остров Тасос, на 70 км от Скопие. Едновременно с това бяха пуснати експериментални цифрови излъчвания – по две технологии – DRM/ върху предстоящите за закриване къси вълни/ и DVB –T, която сега се използва за телевизионни излъчвания. Целта беше да се покаже бъдещето, да се изпреварят тенденциите, да се очертае пътят за цифровизиране на радиоизлъчванията. Янкулов говори за постигнати икономии. Обаче на каква цена? През 2007 г. БНР е плащало 15 млн. лева за радиоразпръскване. След развитието на мрежата и вкарването в действие на над 90 нови УКВ предаватели /преди това БНР разполага общо с 65 други за всички програми/, медията плаща на НУРТС през същата тази 2010 г. 8 млн. лева. Смехотворно е, че Янкулов сега лично щял да раздава на калпак нови апарати, които да хващат „по-модерните“, FM /УКВ – ЧМ честоти. Които обаче в тези райони ги няма.
От реплика в края на предаването се оказа че досега един единствен човек е заявил желание да му бъде даден такъв приемник. Ами, ако се окаже, че това е и аудиторията, тръпнеща в очакване да заработи радиостанция на БНР в Кърджали? Кой да ти каже, като проучване и анализ така и не бяха предоставени във вид на аргументация за необходимостта от откриване на регионална радиостанция на обществената медия по тези краища. Затова пък медията от икономиите е дала половин милион лева за…одит на предавателната си мрежа.
Успялата да се вклини  с въпрос в объркания монолог на гендира телевизионна водеща, така и не получи смислен отговор : С колко часа програмна схема и с какво съдържание радиото кандидатства за отваряне на РРС /регионална радиостанция/? С 3+Х=? 3+3?, 3+6, 3+18? „Това зависи от гледната точка“ – бе отговорът. Мъдро и конкретно. Ама кой гледа и какво ще види?
Пак да припомним, първоначалното предложение за 3 часа предавания на турски език и 3 часа собствена програма – общо 6 часа, бе върнато за доработка. Защото, както и да погледнеш, 6 часа излъчвания са доста компрометиращи за потенциала на националната институция БНР. СЕМ затова поиска разработка на 18 часова програма. За 18 часа се иска обаче нова идея за съдържание. И тук излезе наяве, че такова нещо няма. Вместо разработка на програмно съдържание, отговарящо на регионалните интереси и вероятни очаквания, се предлага с подръчни средства да се запълва препоръчаното радиовреме. Чухме за 3 часа предавания на турски език, произведени от Радио България и три часа местна програма. Каква обаче не разбрахме. Чухме за 18 часа – „Хоризонт“ плюс три часа местни предавания. И така,  аритметиката не излиза. Като оправдание служеше аргументът , че всъщност за продукцията на Радио България и „Хоризонт“ нямало нужда от лиценз, затова и не били вероятно споменати като участници в програмната идея.
Някой трябва да разлисти учебниците по радиопрограмиране и да разбере, че програма не се реди с ред чушки, ред домати и малко сол и пипер, колкото поеме. Ред Радио България, ред „Хоризонт“ и малко местни подправки. Представете си, че слушате програма на български език и изведнъж започват предавания на друг език. Дори за този новосътворен радиогювеч трябва лиценз. Защото, макар и скалъпен от подръчни елементи, ще изпълнява други функции в нова среда. И трябва да е ясно какви са целите и какво е предназначението на сътворения от каквото дошло продукт…А с рахат локуми програма не става.
Така че, както малките стъпки не бяха отговор на въпроса как смята Янкулов да развива радиото,така и малката бележка допринесе единствено да се разбере, колко малко е моженето и знанието на ръководството на радиото в момента. Чета сега един забавен анекдот и в същия стил си казвам – то не само стъпките, тя и програмата им била малка.

Коментари

comments