ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ОПЕРА „БОРИСЛАВ“ НА СЦЕНА НА ВЕКОВЕТЕ

0
570

На  края на юли в старата българска столица,  в неповторимата атмосфера и сред  естествения декор на хълма Царевец,  беше представено за първи път след повече от 100 години произведението на от маестро Георги Атанасов по едноименната драма на патриарха на българската литература, Иван Вазов.


Творбата възкреси паметни моменти от българската история около 1237 година  и ни прави съпричастни на  личната драма на славния предводител на войските на цар Иван Асен Втори  и любовта му към Тамара, царската дъщеря. Завладява съзнанието емоционалната музика на Маестрото, която,  според проф. Боянка Арнаудова :  „откроява стремежа на Маестро Атанасов да вплете елементи от фолклора, да търси онзи труден път за сближаване на европейската традиция с характерността на нашата народна музика. Несъмнено „Борислав“ е първата мащабна българска опера, създадена с размаха на голям талант и професионалист“.
Проектът е на академик Пламен Карталов. С тази премиера се чества и  30години от създаването на Фестивала, чието начало, също по идея на маестро. Карталов, е през  1985 г. Тогава, по случай  отбелязването 800-годишнината от от въстаниет на болярите Асен и Петър срещу византийската власт и създаването на Второто българско царство,  режисьорът Пламен Карталов експериментално поставя на хълма «Царевец» операта «Ивайло» от Марин Големинов, в изпълнение на състав от Софийската опера и балет. Постановката се превръща в събитие и така оперното изкуство придобива още една сцена  за своите почитатели. Сцената под открито небесе превръща в културен феномен.
Организатори на фестивала са Община Велико Търново, Общинската агенция по туризъм „Царевград Търнов“ с партньорството на Софийска опера и балет и спонсорската подкрепа на ОББ.
Другите заглавия от фестивала, които привличат  внимание са:
на 31-и юли„Борис Годунов“ на Модест Мусоргски, както балетните спектакли: на 28-и юли„Зорба Гъркът“от Микис Теодоракис, на 29-и„Рапсодия в синьо“ по музика на Джордж Гершуин и „Кармен“ от  Бизе-Шчедрин.

Коментари

comments